Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 26 март 2016 г.

Рубладжийската акция на "Господарите на ефира" срещу Президента на България продължава



КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Мъчат се да замажат гафа си "господарите на ефира", които се осмелиха да угаждат на ония господари, които очевидно са им поръчали да проведат толкова нескопосаната и злобна акция срещу българския президент и срещу Апостола на българската свобода Васил Левски, обаче това не им се удава. Думите, видите ли, били на Захарий Стоянов, а не на самия Васил Левски, точен цитат от самия Левски в този смисъл било нямало, хванали са и един поръчков историк да говори по тази тема и той, разбира се, говори каквото се очаква от него. Само че в историята като наука, имаща за предмет миналото, и то неблизкото, няма как да се борави с цитати, а се борави често със смисъл; историческата истина не е нещо, което може да се възприема толкова опростено.

Става дума за това доколко действителната философия и стратегия на Левски за освобождаването на България отговаря на твърдението на Захарий Стоянов, а това не може да се докаже чрез буквален цитат (Левски не е писал чак толкова много, той е практик, а не теоретик, революционер, а не писател или публицист), то обаче може прекрасно да се установи от нещо още по-сигурно, а именно делата на Левски, които точно отговарят на неговите разбирания, на философията и стратегията му. Неоспорим факт е, че Левски работи за създаването на организация, която да вдигне целия народ, та ние да се освободим сами, а не да чакаме някой друг да ни поднася освобождаването, свободата на тепсия. Левски е наречен "Апостол на свободата" не защото е чакал, подобно на мнозинството от малодушния ни народец, руснаците да ни освобождават, а защото е работил да се освободим сами; ако това нещо някои поръчкови историци не го знаят и не го признават, толкова по-зле за тях самите. Защото то означава, че те се опитват да изопачат истината за делото на Левски.

А това, че който ще ни освободи, той ще да ни и пороби, е смислово коректен извод от цялата философия и стратегия на Васил Левски за освобождаването на България със собствените сили: длъжни сме били да се освободим сами, а да не чакаме да ни освобождават. Левски е мислил точно така, той превъзходно е разбирал това, което няколко години по-късно прекрасно изразява Екзарх Антим, казал в очите на наште руски "освободители": "Вие хубаво ни освободихте, а сега от вас кой ще ни освободи?!".

Тия сегашни другари, представящи се за историци, които си позволяват да твърдят, че Левски никога не е мислил в посоката, така добре представена от Захарий Стоянов, съвсем не могат да представят точни свидетелства, че Левски не е мислил в този дух или в тази посока. А Захарий Стоянов се позовава тъкмо на свидетели, на очевидци, на хора, които добре са познавали Апостола. Много е срамно за да се угажда на робската русофилска теория за "робството" и за "освободителите" да се посяга не само на паметта на Апостола на българската свобода, а и на самата историческа истина.

Факт е, че историческата реалност точно потвърждава правотата на Левски за това, че освободителите непременно ще ни поробят, то точно така и става на практика, в живота: налага се да се води несвършила и до ден днешен борба за опазване на свободата, независимостта, суверенитета и достойнството на България от руските (и съветските) империалисти и експанзионисти. Които имат за свои слепи оръдия ония нашенски мерзавци, които и до ден днешен срещу известно заплащане в руско злато и за да угодят на руските си господари са способни да работят усърдно срещу интересите на собственото си отечество.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Един другар-професор по история от Търновския университет нарече З.Стоянов "русофоб"; ето обаче как стои истината по този въпрос:

... Захари Стоянов е отговорил изпреварващо на въпросния професор по въпроса за русофобията още през самата 1878 г. - ако не греша по памет - във в. България, където за първи път се появяват съобщения за руските безчинства в окупираните български земи:
„Аз никога не съм бил русофоб, няма и да бъда… Аз съм тиранофоб! Мразя всичките тирани по света, които бият и бесят, били те българи, турци и пр.”.

(Цитат от коментар на И.Инджев)