сряда, 2 март 2016 г.

Не разбираме свободата, живеем с напълно погрешни представи за свободата и за освобождаването - поради което и страдаме, съществуваме недостойно и мизерно!



Публикувах тази сутрин един твърде предизвикателен текст - виж: Проклятието на нас, българите, е че масово не разбираме що е свобода - а истината на свободата е в освобождаването! - като обаче се опасявам, че въпреки предизвикателността му едва ли ще бъда разбран. А идеята ми е да предизвикам една необходима дискусия. И то тъкмо в навечерието на 3-ти март, "деня на освобождението ни от турско робство", нали така се нарича нашият национален празник; национален празник, който голяма част от нацията ни не чувства за такъв - и, респективно, не го приема за такъв. Аз лично принадлежа към тази част от нацията ни, за която 3-ти март не е и не бива да бъде национален празник на страната ни. Аз лично смятам, че да празнуваме тъкмо 3-ти март за свой национален празник е страшно национално унижение, което е още по-страшно понеже голяма част от българите изобщо не чувстват унижението! Защото тия, които не чувстват унижението, просто не си дават сметка какво всъщност празнуваме на този ден. А ние всъщност празнуваме ето какво (ще го кажа вкратце, белким някои от спящите се почнат да се пробуждат):

- На 3-ти март две чужди империи подписват договор, според който едната от тия империи, именно победената, т.е. Османската отстъпва българските територии на победителката, именно Руската империя, като според този договор България преминава към руска окупация;

- Да наричаш новите си господари или окупаторите си "освободители", простете, е извратено, то само показва, че не разбираш какво е това свобода, какво е освобождаване и прочие; думата "освободител" не принадлежи на речника на ония, които разбират що е свобода;

- Апостолът на българската свобода Васил Левски е разбирал колко фатални са тия масови и малодушни български настроения от онова време да чакаме "Дядо Иван" да ни "освободи" и затова е работил в единствено вярната посока, а именно да се освободим сами; знаете, той е предупреждавал напълно основателно, че свободата не е дар, второ, че "оня, който ни освободи, той ще да ни и пороби", т.е. подареното "освобождаване" не и никакво освобождаване - защото ни поставя във варварска и унизителна зависимост от "благодателя", от "освободителя", на когото при това вечно трябва да сме благодарни за "освобождението" си, вечно трябва да клечим пред него в унизителна поза, да му лъскаме и целуваме ботушите и пр.;

- Знаете че "лошата Европа" в оня момент се е наложило да се намеси за да предотврати нашето ново робство, именно влизането ни в Руската империя, анексирането на българските земи и присъединяването им към експанзионистичната Руска империя, великите европейски сили се намесват и благодарение на Берлинския договор зъбките на руската експанзия към Проливите са счупени, създава се независимо (фактически) Българско Княжество, възниква още сравнително автономна една българска област, именно Източна Румелия, а на тази база, знаете, в 1985 г. се извършва истинското дело по освобождаването и обединяването на двете Българии, срещу което велико българско дело, разбира се, застава "освободителката" Русия, нали си спомняте тия неща (ако не са ви били спестени в учебниците по митологизирана, сиреч лъжбива българска история, по които сте учили);

- Благодарение на Стефан Стамболов и другите българолюбиви наши дейци (Захарий Стоянов и останалите строители на съвременна България) ний водим дълга, тежка, коварна и жестока борба за освобождаване от нашите, видите ли, "освободители", които са смятали България за своя Задунайская губерния, смятали са я за свое владение и до днес даже я смятат за такова (слушахте ли вчера интервюто на руския посланик, на империалиста Исаков?); руснаците нас, българите, даже не са ни наричали "българи", а са ни наричали "славяни", себе си пък са смятали за "обединители на славянството", тия приказки за "кръвните братя", за "вечната дружба", за "братушките-освободители" и так далее са за баламосване на наивниците с оглед България да бъде обезличена дотам, че да стане една най-обикновена и сива руска провинция, губерния или колония; знаете, че благодарение на този български гений Стамболов (и на участието в тази борба на "лисицата" княз фердинанд) България въпреки всичко е запазва суверенитета си и за кратко време поема по своя европейски път, страшната опасност да станем руски вилает или губерния е предотвратена, за което Стамболов заплаща с главата си, гневът на руските претенденти за господство над България е бил безпощаден;

- Но Русия не е капитулирала и ето, води вече цял век битка за контрол над България, която продължава да си я разглежда като своя исконна територия, владение или завоевание; мнозина българи не разбират не само що е свобода, те не умеят да правят разлика между освобождение и завоевание; у нас постоянно се бъркат думички като "освобождение", "окупация", "завоевание" и прочие, лъжите по този пункт са колосални и най-безочливи; примерно на безброя паметници на "второто освобождение" на България от руснаците, този път от сталиновите орди, станало през септември 1944 г., пише, както знаете, ето тия лъжливи думи: "На братята-освободители - от признателна България!", нали тази лъжа пише навсякъде, и на паметниците на Альошовците в Пловдив и къде ли не, и на паметника на Съветската армия в София, в Русе, във Варна, в Бургас и прочие; някой обаче да се е трогнал поради безочието на тази дебелашка лъжа?! Колцина сме тия, дето сме се трогнали и постоянно роптаем, че чак толкова безочливо не бива да се лъже, а пък да се търпят такива безочливи лъжи е същинска изроденост, е пълно уродство;

- Но най-страшното е ето какво: масовият нашенец поради пределно обърканите си представи за собствената си история и за живота си изобщо до ден днешен продължава да си "мисли" (без изобщо да се затруднява, прочее, да мисли!), че някой друг трябва да го "освобождава", да го "оправя", да го "спасява" и така нататък; стоят и чакат, стоят и търпят, стоят и мълчат сякаш са не човеци, а говеда, овце, стадо или нещо такова; учениците и учителите стоят и чакат инструкции и команди от МОН за това как, видите ли, да почнат да се "освобождават" - или по-скоро да бъдат "освободени"; не разбират масово, че свободата е твое собствено лично дело и е идиотщина да чакаш някой да те изкомандва и да ти заповяда от днес нататък да бъдеш свободен, нима не съзнавате каква идиотщина е това?

И тъй, ето, дойдох си до темата: за това колко са непълноценни и неверни нашите представи за свободата. Тия, които утре ще празнуват - без никакво замисляне какво всъщност празнуват! - 3-ти март като "Ден на освобождението", и то при положение, че би следвало да да знаят поне това, че 3-ти март всъщност и като капак на всичко е тъкмо рожденият ден на "Царя-Освободител" Александър Втори, да, на оня същия руски цар, който, яхнал на кон, се извисява по-високо от сградата на Българския парламент! Тия същите хора, разбира се, изобщо не усещат какво унижение пък е това, представяте ли си - руският Цар, яхнал на кон, стои пред сградата на Българския Парламент, на Парламента на европейска България и с това демонстрира кой всъщност е истинският господар на България! Никой, разбира се, не усеща това унижение, а ако го усеща, предпочита да си мълчи.

Между другото този паметник е правен във времена, в които българите са се видели в чудо как да удържат експанзията на руските империалисти и по тази причина са се принудили да ги омилостивяват тъкмо по този начин, като са правили въпросните паметници, т.е. проявявали са известна хитрост, която обаче сега ни идва бактън (думата "бактън" или "бактисах" означава "дойде ми до гуша" според речника); руската мечка, като й хвърляш такива хапки, нищо чудно да е задоволявала донякъде страшната си лакомия спрямо България и българските земи! И ето, по тази същата причина днешният руснак, като се разхожда из центъра на София (пък и на останалите големи български градове) с удивление разбира, че българското подмазване и угодничество спрямо руснаците е надминало всякакво приличие, този руснак ходи предимно по улици, носещи имената на руски генерали, графове, князе, все "освободители" на България!

Но нещата са още по-сложни и по-дълбоки, това историко-политическо и психологическо значение е може би най-малкото, което трябва да имаме предвид. Истински страшното е това, за което загатнах по-горе: масовият нашенец много си страда поради това, че съвсем нехае що е това свобода. Не разбира свободата, по тази причина и не я желае. Плаши се от нея. Не я ще. Мрази я даже. Тя му изглежда опасна. Той постоянно прави тарикатлъци с цел да се отърве от нея. Да свали от плещите тежкото й бреме. Мъчим се масово да прецакаме самия живот, е, предимно прецакваме сами себе си, не живота, живота нито можем да го надхитрим, нито да го прецакаме. И по тази причина си получаваме заслуженото. В живота има една висша справедливост. И неотвратима справедливост. Да, всеки си получава заслуженото. Малодушници като нас, които не разбират що е свобода и бягат постоянно от нея, залъгвайки се с разни тарикатлъци, си получават в пълна мяра заслуженото: най-бедни и най-унизени сме. Народ, който не разбира свободата, живее с абсолютно погрешни представи за свободата и за освобождаването, такъв народ сам себе си обрича на жалко и мизерно съществуване; да, защото отказалите са са всичко друго, но не човеци; те са подобие на човеци, непълноценно съществуващи същества, а именно роби, овце, говеда, всякакви други добитъци, всичко друго са (слуги, подлизурковци, целувачи на руски сапаги, рубладжии, рублофили и каквото си искате още(, но само не са човеци, личности, сиреч, не са достойни човешки същества!

Стига толкова. Ще пиша тия дни (по време на почивните дни около "празника", който аз не признавам за никакъв празник, а го приемам за скръбен знак на нашето човешко и национално малодушие и слабост) за развитието на моя експеримент по практикуване на свободата, който провеждам като органична част от моя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив (бившият ТЕТ-Ленин, както още о популярно това училище сред народа на Пловдив!). Ще ви съобщя много любопитни неща, свързани с този мой великолепен и толкова изразителен експеримент и проект. Да, аз търся в нашето училище... апостоли на свободата, търся хора и личности, които да възлюбят свободата така силно, че да не могат да си представят живота без нея - и търся млади хора преди всичко, които да заживеят всекидневно със свободата си, съзнавайки се като действително свободни, сиреч, не отказвайки се на никаква цена от нея. Неколцина такива млади хора да намеря (все още не съм ги намерил обаче!), ще бъде страхотен успех.

Знаете, у нас до този момент имаме само един апостол на свободата, пишем го с главна буква, щото е единствен. Имам предвид Левски. Той е имал следовници. Стамболов примерно е досущ същия като него. Кои са другите наши апостоли, имаме ли ний, българите, други такива сънародници, заслужаващи да се нарекат "апостоли на свободата" е интересна тема за размисъл; Христос, знаете, е намерил само 12 такива свои ученици, един от тях го и предава, имам предвид Юда Искариотски (който се обесил след предателството). А ний в България имаме само един, така ли? Не е ли възмалко? Всъщност ако християнството е религия на свободата (аз смятам, че е точно това!), то не следва ли, че всеки истински християнин по необходимост следва да е нещо като апостол на свободата? Защо тогава нашите свещеници и първосвещеници обаче не са такива, нещо не им личи да са такива истински духовни водачи на нацията ни? Е, аз търся сред младите такива кандидат-апостоли на свободата, дали ще ги намеря, а, какво ще кажете?! Както Диоген търсел със запален фенер посред бял ден човека, аз пък търся май същото, само дето съм го нарекъл така претенциозно, именно нарекъл съм го "апостол на свободата"; истински свободният, действително свободният човек дали по презумпция не е такъв апостол на свободата?! Какво мислите по този въпрос? Дали изобщо ме разбирате защо поставям тия толкова странни, направо "лудешки" въпроси?

Та ще пиша какво стана с моя проект и експеримент до този момент, изтекоха два месеца откакто го провеждам (след моето завръщане в това училище - а аз се завърнах в него след съдебно решение на Върховния Касационен съд, който ме възстанови на работа като учител по философия в него след уволнението ми, състояло се на 19-ти май 2014 г.!), да, ето минаха два месеца вече от завръщането ми. Доста време е това. Ще пиша докъде стигнах в проучванията си. Напоследък стигнах до интересни констатации. Имайте само малко търпение. Хубав ден ви желая! До скоро и бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

5 коментара:

Анонимен каза...

Ти си пълен идиот и малоумник Грънчаров! Проклет да си!

Ангел Грънчаров каза...

ОК, добре, нека да съм идиот, но не разбирам защо трябва да съм проклет?????? Ние, идиотите, сме невинни и благодушни хора... :-)

Кот Василий каза...

Грънчарков, съвсем те забравих!
Голем тъпанар си бе, Грънчарков!
А че си идиот, идиот си, само пълен идиот може да оправдае Берлинския договор като нещо полезно за България!
За да ти е по-лесно, всеки ден се гледай в огледалото и си повтаряй: "Аз съм тъпанар!" (сутрин) и "Аз съм идиот!" (вечер) и ще ти е по-лесно.

Анонимен каза...

По принцип сте прав, но за съжаление много исторически събития не позволяват еднозначна трактовка и се нуждаят от постоянно преосмисляне. Това се отнася и за българското Освобождение. Факт е, че въпреки завоевателните стремежи на руския царизъм България в крайна сметка къде със собствени усилия, къде поради намеса на западните велики сили получава своята независимост. Именно поради тази амбивалентност на датата 3 март обаче тя не бива да е национален празник, защото вечно ще предизвиква спорове. Национален празник трябва да бъде някоя безспорна дата, за която не може да има две мнения.

Иначе забележете, че в българската история има и други двусмислени дати и събития. 9.9.1944 например е еднозначно отрицателна дата, но какво да кажем за 10.11.1989? Тогава наистина беше извършен „дворцов преврат“, но пък той откри пътя за демократизация на България. Само че и самата последваща демократизация е нееднозначна, понеже беше извършена главно от бившите комунисти и в тяхна полза. - и т.н. Дали предвид това от дистанцията на времето епохата след 1989 ще изглежда наистина положително, остава да се види, рано е да се каже.

А теориите ви, че българите не разбирали свободата са глупост, понеже цялата българска история е една безспирна битка за свобода.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, не употребявайте, моля, думата свобода - във вашите уста тя звучи кощунствено! Не може човек, който съвсем не разбира що е свобода и постоянно демонстрира, че по тази причина не я уважава, да употребява думата свобода. Използвайте, моля, други думи от тъй богатия български език... но не употребявайте думи, чиито смисъл не разбирате... думи, чиито смисъл е непроницаема загадка за вас лично.