... Как децата възприемат толкова млад, ентусиазиран учител?
– Въпросът не е просто за възрастта, а за това, колко близък е един учител до културата на учениците си. Имам и възрастни колеги, които са точно толкова ентусиазирани колкото мен. Децата ни приемат добре, защото виждат, че правим невъзможното за тях. За съжаление, обаче, често са свикнали с една среда, която ги подценява и демотивира. Ентусиазираният учител не води непременно до ентусиазирани ученици – трябва цялото училище да е ентусиазирано, защото децата са част от една общност, която се простира отвъд класната стая.
... Имаш ли си любим ученик?
– Имам твърде много любими ученици. Имам много ученици, които ми напомнят на моите ученически години. Завиждам им, че не съм им съученик и че трябва да им пиша оценки по критерии, които не оценяват колко готини и смислени личности са всъщност.
Освен информацията по предмета, по който преподаваш, опитваш ли се да научиш децата да бъдат по-любопитни, уверени в себе си, да се съмняват в нещата, които разбират и да търсят верния отговор? Да се стремят към желанията си?
– Всеки един час се опитвам да пречупя през някаква призма. За мен учебното съдържание е изключително маловажна част от образованието, както е и в развитите държави по света. Не е важно каква информация ще остане на един ученик, който носи всичката информация в джоба си. Важно е какви умения ще останат на този ученик – ще може ли да се сработва с други хора, да се справя с конфликти, да анализира автентичността на информацията в интернет и т.н. Ако трябва да дам пример – правил съм урок по психология за гейминга. Вместо да им обяснявам какви умения притежава човекът като същество, категоризираме различните игри и мислим какви умения ни помагат те да развием. И тогава учениците могат да преценят дали да играят най-ботската игра, която само им губи времето или да подберат игра според умение, което искат да развиват вече напълно съзнателно.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар