понеделник, 7 март 2016 г.

Как да се променяме и то така, че и живота си да променим - и най-сетне да започнем да живеем по-достойно!



Получих писмо от мой приятел, в което той ми съобщава за поредица от филмчета, свързани с образованието, които бил гледал на един... готварски канал; и понеже обсъждам същата тази тема за образованието и възпитанието на младите и с много други хора, постоянно разговарям с какви ли не хора по тази същата тема, ми се наложи да цитирам на този човек писмо, написано от друг човек, бивш мой ученик, и то пак по същата тема за ситуацията у нас, свързана именно с "подготовката на човешкия фактор за живота", ако позволите да се изразя така; и в тия "навързани едно с друго писма" се поставиха доста важни въпроси; по тази причина именно ето сега и решавам да ги публикувам в този им вид; та ето какво ми пише този мой приятел, а по-долу можете да прочетете не само моя отговор до него, но и отговора на друг човек на мое предишно писмо, абе цяла една поредица от няколко свързани едно с друго писма се получи, а пък темата е все една и съща: как да се променим и то така, че и живота си да променим и най-сетне да започнем да живеем по-достойно:

Здравей!

Нищо не разбирам от образование, затова ти имам пълно доверие в твоята дейност. Сега в момента тече "24 кичън" с предаването "Училище Мечта" на Джейми Оливър. Гледал съм няколко филмчета, в къщи денонощно се въртят готварските канали "Фиеста" и " 24 кичън", и както не мога да спя, съм гледал някои по 2-3 пъти.

Препоръчвам ти тази поредица на Джейми. Намери я в Интернет или пиши до редакцията. Поредицата е за разни гаменчета, отпаднали от училище, на които Джейми дава шанс. Това са такива келешчета, които аз с удоволствие бих пребил. И какви хора стават! Още като келеши им организират среща с премиера Дейвид Камерън, с когото разискват на равна нога същностни проблеми на образованието и живота; показват целия процес на събуждане на мисленето и отговорностите, как се превръщат в хора.

Това, което ти се стремиш да направиш цял живот. Мисля, че ще бъде ползотворно за младите хора, а за теб ще бъде истинско предизвикателство.

Поздрави!

Здравей,

Нищо не бях чувал за тази поредица, ето, от теб за пръв път чувам, за което ти благодаря! Опитах се да намеря нещо за нея в интернет, намерих само срещата на тия ученици с Премиера Камерън, и още едно клипче, не е много, но пак е нещо: Джейми Оливър: училище мечта и Среща на учениците с Дейвид Камерън.

Ще потърся и ще се постарая да гледам още епизоди от поредицата, понеже мен ме интересува какъв подход прилагат в това "училище-мечта". Интересно е, че преди години аз писах статия, която излезе в списание ОБРАЗОВАНИЕ, в нея разказах за моята представа за "училището-мечта", т.е. сам съм използвал израза преди да чуя нещо за британската поредица. Общо взето проблемите са все същите в цял свят, т.н. традиционно образование или държавното образование не върви, не е ефективно, не е качествено, налага се същностна промяна, нови, съвременни подходи на отношение към младите, ето по тия проблеми се търсят решения по цял свят и много е постигнато в тази посока; у нас сме все още в началото, даже масово не се съзнава колко са сериозни нещата. Което е причина за същински промени в образователната сфера да мислят и да работят най-вече твърде малко хора.

Ясна е посоката, в която трябва да се върви: либерализация и демократизация на системата, отхвърляне на модела на командно-директивната административна и авторитарна система, който у нас е господстващ. И аз сега експериментирам в тази посока: предлагам на учениците да практикуват свободата, "давам им свобода", интересно ми е да разбера как я възприемат и дали ще съумеят да се възползват от нея; аз смятам, че даже несъзнавано те имат един копнеж по свободата (това е заложено в "човешката природа", този "инстинкт към свобода" сам Бог ни го е дал!), но понеже свободата по същината си за тях е нещо непознато и до момента отричано, и то на дело, те общо взето изпадат в недоумение какво да правят с нея, липсват им съответните навици, поради което не успяват да се възползват от нейните шансове (благодарение на които именно могат да развият ценни качества на личността си, свободата е условието за това!). И тук възниква следният проблем: "давайки" им свобода дали вместо да им помогнем, не им пречим, щото като не умеят да се ползват от нея, те фактически нищо и не правят, те просто не умеят да се възползват. Много хора ми казват: "не е още дошло времето", "те са малки, не разбират, няма да оценят опитите ти", "налага се да прибягваме до натиск с оглед все пак нещичко да постигнат", авторитарността не е за изхвърляне на боклука поне в нашите родни български условия; "прекалено рано е да се отказваме от досегашния модел, макар и доказано неефективен, той все пак е добре познат на учениците, рисковано е да ги оставим "на произвола" и пр. Трябвало било да минат много години докато дойде времето за тия промени, които "луди глави" като мен се опитваме да правим сега. Един вид сме "прекалено подранили пилета" и пр.

По този действителен проблем моята позиция е следната: напротив, не е "прекалено рано" за промени, напротив, много сме закъснели; отдавна е минало времето за същински промени. Да, свободата е нещо рисковано, но няма друг път, не е изобретен друг начин: за да разберат младите що е свобода те непрекъснато трябва да са поставени в ситуация на действителна свобода, трябва да имат пълните възможности да я практикуват, да започнат да живеят с нея; е, разбира се, има известни опасности, примерно тази, най-масовата: да се отпуснат, да не правят нищо, да чакат да стане някакво чудо, ако може с някакъв тарикатлък да "прецакаме" самия живот, да надхитрим живота и пр. Това обаче са илюзии на ония, които не разбират що е свобода, които подценяват свободата, които не я желаят; най-сериозният проблем е, че в нашите родни условия поради разпространения господстващ манталитет и мироглед свободата е нещо непознато и по тази причина нежелано, възприема се като нещо непродуктивно; наистина няма как несвободни хора да почнат да берат плодове от свободата, така не стават тия работи, свободата дава на човеците всичко, при едно-единствено условие само: стига да си го създадеш и сътвориш сам, стига всичко да е плод на твоите собствени ръце, ум, творчески порив и т.н. Та значи работите са такива: трябва да се "скача във водата" ако искаме да се научим "да плуваме", вярно, като не умеем да плуваме в т.н. пространство на свободата, все пак за да не се удавим ще ни се наложи някак да махаме с ръце и да ритаме с крака, но в един момент работите ще потръгнат; както и когато човек се учи на плуване във вода най-напред просто му се налага да скочи във водата и да почне да маха с ръце и да рита с крака, така е и тук, когато ни се налага да се учим на свобода; не може да стане иначе, да седим и само умно да разсъждаваме за свободата, със свободата просто трябва да се живее - и то от най-ранна детска възраст; щото у нас даже и най-младите, учениците още в началния курс, биват поставяни в ненормална обстановка или ситуация, което води до изопачаване, до изкривяване на съзнанията им, а след това подобни съзнания много трудно се променят. Та няма да е леко, но трябва да се работи, трябва да се опитва, а неуспехите не бива да ни отчайват, няма как нещата да станат като с магическа пръчка; важното е обаче да сме уверени, че този е пътят, че вървим по верния път, че няма друг начин, че сметките да "прецакаме живота" винаги не излизат, най-много самите себе си да прецакаме, а ние в това сме много добри, за това поне спор няма!

Така и така поставих пак този въпрос тази сутрин като ти пиша отговор на писмото (сам знаеш, той много ме вълнува!), ето сега се сещам за нещо, което публикувах вчера, пак по тази същата тема, не зная дали си го видял, публикувах го под ето това заглавие: Превръщаме се в роби, в безмозъчни слуги на нечии интереси, търсещи единствено печалба на каквато и да е цена; в този текст с мой бивш ученик (и сегашен читател на някои мои книжки по въпросите за това как да стана пълноценна личност) обсъждаме все тия същите проблеми. Та аз вчера му отговорих на писмото, а пък той тази нощ ми е написал ново писмо, в което още по-добре поставя нещата - така, както ги вижда. Ще си позволя тук да приведа неговото писмо, мисля, че е добре повече хора да го прочетат, а аз именно с тази цел публикувам и нашите две писма; надявам се не възразяваш (скривам обаче самоличността и на бившия ми ученик, и твоята, щото не съм ви питал дали да ви публикувам писмата). Ето какво ми пише той, с това завършвам, няма за момента какво да добавя, макар темата да си остава открита за нови и нови дискусии:

Здравейте!

Определено много хора осъзнават ситуацията в която са, но както казвате българинът не обича свободата, не обича да мисли, свикнал е някой друг да му дава задачи. Изроденото у душите и поведението на индивидите не идва от там, че не разбират ситуацията, а че сами правят всичко възможно тя да не се подобрява. Влагат енергията си в злобни интриги, клюки и тарикатлъци само и само да свършат колкото може по-малко работа. Аз например като постъпвах на работа бях поставен в много трудна ситуация да съм нещо като ръководител на група хора, занимаваща се с ремонти (много хора сигурно искат да са такива, е аз пък никога не съм мечтал да се занимавам с хора и техните интриги, да нареждам, да ги строявам, да им се карам, за това се искат друг тип качества, аз предпочитам да се занимавам с инженерна дейност); интересно защо много хора мислят, че като си инженер и хоп ставаш и за началник, трябвало да вкарвам ред и дисциплина, да съм бил тропал по масата (сигурно да крещя и да викам), трябвало "твърда ръка" (българинът явно наистина иска твърда ръка, явно привикнал към комунистическата дисциплина).

Аз едва ли не трябваше да възпитавам възрастни хора, някои почти пред пенсия, да ги отуча от старите навици и да ги "вкарам в правия път". Сигурно си представяте как се спори със "стари кадри", които всичко си знаят. Не можех да ги накарам елементарните си задължения да свършат пък мен си ме товареха допълнително с други административни дейности и натискът беше голям. Често пъти преуморен дори съня си взех да губя бях готов да напусна пък каквото ще да става. Бях подготвил белия лист с молбата за напускане, за щастие обаче прекият ми ръководител излезе много разбран човек, винаги изслушва, разговаря спокойно, търси решение и така преразпределихме задачите и затова съм още на работа.

Та доста се отклоних, но исках да кажа, че българинът гледа само него си, много влиза в положение само на думи, а на дело прави съвсем друго. Всеки гледа да оплюе другия за да изпъкне, когато си в най-труден момент на думи всички те подкрепят, но реално още повече те натоварват докато не са застрашени; тогава стават други и изпълняват всичко. Така е научен българина, ако не играе тояга защо да работи дори и работодателят да е коректен? Повечето хора не са на принципа "Отнасяй се с другите както искаш те да се държат с теб", а ако може да мине "тънко", "да прекара" някой и т.н.. Да обаче работата не иска тарикатлъци, тя просто трябва да се свърши и такива хора сами се оплитат и изобличават.


А за Вашите ученици предполагам има още надежда, за съжаление вероятно техните родители са същите онези "тарикат-бабаити", които няма на какво друго да ги научат освен на това което най-добре знаят. Но пък всеки си има глава на раменете и дано по-често я ползват.

Смятам също така, че трябва да се наблегне на качеството на средното образование, ако трябва и частни училища, но да има свободно избираеми предмети и истински специалисти, които да обучават, както и достатъчно практика (за да свържат теоретичното с практиката иначе няма смисъл само от теория).

Сега всеки учи висше защото всеки бил имал желание и той да не е по-долу от другите, а не заради качеството, не че иска да научи нещо или да си развие личността. Щото работа със бакалавърска степен трудно се намирала, но пък без нея изобщо не са намира. Тези принципи трябва да отпаднат и дори от техникум завършилия да излиза достатъчно подготвен и да започва работа с конкретни тясно специализирани знания, а не с две висши и с мътното съзнание, че разбира от всичко - защото "Който е навсякъде той не е никъде".

Може още много неща да се напишат, доста хора са дезертирали от проблемите или не намират сили да променят нещо, изпаднали са в отчаяние апатия или някаква лъжлива моментна сигурност, гледат само да имат някаква работа, даже не е важно да е по специалността, а колкото "да има нещо"...

За мен темата остава отворена - понеже пряко засяга всички нас.

До нови срещи!

А ето на мен сега ми се налага да отговоря и на това писмо, ето и моя отговор:

Здравейте,

Благодаря Ви за писмото и за мнението! Чета го в ранната утрин и понеже първо си проверих писмата, отговаряйки на друг един човек (с него също обсъждаме все същата тема за необходимостта от промяна в образованието!), ми се видя напълно допустимо да му цитирам в отговора си Вашето писмо, а пък след това осъзнах, че ние тримата тия неща да си ги обсъждаме насаме не е нужно чак толкова, а по-голям смисъл има повече хора да разберат как ние виждаме нещата; по тази причина си позволих да публикуваме всичките писма, и вашите, е моите отговори до вас двамата (разбира се, понеже не съм ви искал съгласието за публикация, не ви слагам имената, запазвам инкогнитото ви, но са важни мислите, а не това кой точно човек ги е изказал). Най-вероятно тази публикация (понеже е част от моята постоянна поредица в блога за проблемите в образованието) ще влезе в поредния сборник от публикации по темата, аз в последните години така пиша книгите си, пред очите на всички в блога, разказвам какво се случва в ежедневието ми като учител, с какви неща се сблъсквам в реалния живот, описвам също така и реакциите на хората, с които общувам, често и дори постоянно цитирам и те какво мислят по всички въпроси, така именно се получават съвсем близки до живота и проблемите текстове-изследвания, някой ден може да са интересни за хората, затова ги и събирам и правя от тях книги. Много неща публикувам също така и в списанията, които издавам, знаете, издавам две списания, ИДЕИ и HUMANUS (второто е тъкмо списание за съвременно образование и за формирането на личността на младите).

А по същество на писмото Ви какво да кажа? Така е, напълно сте прав, точно такъв е манталитетът, който е поголовно разпространен у нас. И е интересното, че младите също копират този манталитет, той се възпроизвежда у тях - нищо че те би следвало да са "поколението на свободата", нали не са живели в условията на комунизъм, нали днес уж "имаме свобода", имаме, имаме, ала за какво ни е като повечето просто не знаят какво да правят с нея - и по тази причина не се ползват от нея! И това "имаме свобода" се превръща в противоположното: де факто нямаме свобода - щото масово се отказваме сами от нея, сиреч не си ползваме правата, не държим на достойнството си, сами се поставяме в най-унизителни ситуации и при това повечето имат толкова закърняла чувствителност, че изобщо не усещат униженията, напротив, поради изкривеното си съзнание се перчат, че били, видите ли, "пичове" и "бабаити", които могат да прецакат не само живота си, но дори и самите себе си! И точно това става: самопрецакваме се, губим, пропиляваме всички шансове, които имаме, опропастяваме златни възможности да заживеем нормално, богато, достойно, човечно. Израждаме се, озлобяваме се, изяждаме се, да, ръфаме се взаимно и постоянно, правим си мръсни номерца, завиждаме си, правим всичко, за да почерним живота на ония, които искат нещо да постигнат, нещо да променят, които имат самочувствието на свободни и достойни хора и личности. То да си личност означава точно това: да съзнаваш своята индивидуалност, своя суверенитет, автономията на волята си, т.е. свободата си, за всичко сам да решаваш, да не проявяваш малодушие, да се опитваш да победиш слабостта си, да работиш най-целеустремено за да разгърнеш таланта си, да дадеш израз на потенциала си. Това е вкратце най-важното, което прави свободният, достойно живеещият човек, в моето разбиране свобода и достойнство съвпадат, те са двете страни на една и съща монета.

Темата наистина е огромно и няма как тук да я изчерпим с някое и друго писъмце. Нека да си стои открита. Аз винаги съм готов да я обсъждаме, винаги когато имате желание и време да обсъждаме тия въпроси, пишете ми, за мен, знаете това, е най-приятно да разговарям с мислещи хора и личности. Прочее, сега се сещам: ако имате време и възможност ето нещо, което ще се проведе тия дни, ползвам се от случая да поканя и Вас:


Убеден съм, че ще Ви е интересно да участвате в такава една дискусия в училището, в което сте учил. Разбира се, важно е да имате възможност да присъствате. Моята идея е колкото се може повече хора, включително бивши възпитаници на училището, ангажирани граждани, родители, бивши учители и пр. да се включат - защото добре зная, че нещата няма как да потръгнат ако всички масово гледат отстрани сеир и чакат да се стигне до логичната развръзка, а именно "лудите глави", дето се опитват нещичко да променят, да си счупят именно главите (нали така обикновено става у нас, няма защо да се заблуждаваме, че не става така!?). Разбира се, Вие не сте към тази категория "зяпачи", самият факт, че обсъждаме с Вас тия въпроси показва, че не сте безразличен, че не сте като тях. Но за всеки случай Ви каня. Ако имате възможност, заповядайте! (Замислям се сега дали специално за родители и за граждани да не обявя една среща в извънработно време или пък в почивен ден, та искащите да участват да могат да дойдат, това ще го обмисля и ще видя какво може да се направи.)

Всичко добро, хубав ден Ви желая!

И на теб, читателю на този текст, желая същото! Бъди жив и здрав! Приятна работна седмица ти желая също! До скоро и до нови срещи!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров ти си болшевик и не обичаш изобщо свободата, не се прави на "либерален" или на "демократ", ти си съветска проба комунист и затова нямаш място в нашето училище!!!!!!!!!! С лъжи няма да се измъкнеш, отвсякъде ти личи твоята болшевишка природа. Ти не зачиташ мнението на тия, които не мислят като теб, обиждаш ги, потискаш ги. Затова именно си вреден за нашия колектив. Временно се върна в колектива но пак ще си получиш заслуженото. Все още никъде не е доказано че не си некадърник и съдът потвърди че преценката на госпожа Анастасова за теб, която е преценка и на двамата инспектори по философия, националният от София и пловдивската. Те свидетелстваха пред съда и доказаха по неоспорим начин, че не ставаш и за учител, и за преподовател по философия, а съдът прие тяхната експертна преценка. Съдът те върна на работа, но по други причини, а некадърността ти е доказана. Сега ръководството те държи временно на работа защото ако пак те уволним ще оревеш цялата вселена. Но не си мисли, че ще допуснем да си разиграваш коня. Не бъди нагъл! Позволяваш си неща, за които нямаш право. Учениците не са лабораторни мишки че да си правиш изследвания с тях. Ти нарушаваш техните права и тяхното достойнство!!!!!!!!!!!! За което ще си платиш. Пак ли искаш да сезираме Комисията за защита на детето?!?!! Освен това постъпваш неколективистично с колегите си. Подливаш им вода и не ти пука за това. Не си мисли че ти си "най-съвременен" или "авангарден". Има учители в нашето училище, които имат реални постижения, но не парадират като теб. А ти какво си постигнал?! Даже един ученик нямаш на олимпиадата по философия?! Само си надут с въздух балон. Мошеник такъв!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Грънчаров е глупак и идиот! Доказано от живота! :))))))))))))))))))) Както обича да се изразява той самият............

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, ако бях такъв "болшевик", за какъвто ме представяш, ти първа щеше да ме харесаш и щеше дори да ме поканиш като заслужил член в партийната ти организация :-) А ти ме мразиш и беснееш заради мен, това какво ти говори, помисли малко де?! :-) А ти самата си "антикомунистка" и "демократка", така ли? :-) И защо, моля ти се, това нещо изобщо не ти личи? :-) Нещо гнило има тука, другарко, кого се опитваш да излъжеш, себе си ли? :-) Или май и ти самата не си вярваш на приказките? :-) "Крадецът вика: дръжте крадеца!", не ти ли омръзна да се водиш само по това правило? Друго нещо не можеш ли да измислиш? :-) И ще дойдеш ли на сбирката на Дискусионния клуб най-после?Ела, кажи какво мислиш открито, това е демокрацията. Или предпочиташ да се криеш като подъл плъх?