Златен скункс се полага на защитниците на Русия от Левски, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
В реч пред Народното събрание на 18 март тази година Президентът Плевнелиев стана първият български държавник от незапомнено много десетилетия назад във времето, който цитира предупреждението на Левски да не допускаме да бъдем поробени от Русия. В обръщение към народните представители Плевнелиев заяви:
„Необходимо е да работим заедно напред за общия национален идеал и интерес. Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби“.
Очаквано, този пробив в стената на забвението на „еретичния” завет на Левски, вбеси (мо)ментално защитниците на Русия от България в самата България. Пръв се изказа невежият (извинявам се, но си го заслужава като квалификация) академик Георги Марков, руски орденоносец, помазан с тази „чест” тъкмо за подобни заслуги- за защита на Русия от България.
Путинофилските медии моментално поеха подадената топка, овъргаляха я в катрана и перата на собствения си позор и я превърнаха в медийна кампания – в тази градация: от малкия, но агресивен путинофилски сайт „Епицентър”, през жълто-червендалестите тиражни клюкарници, като БЛИЦ и ПИК, които се тупат в гърдите с многотията от любопитни потребители на булевардните им рубрики. Та чак до телевизионния официоз „Канал 3”...
... Разминаването им с оригинала обаче е точно 133 години. Толкова време е изминало, откакто Захари Стоянов пише от първо лице като свидетел през 1883 г. какво е казал Левски. С други думи източникът на цитата е най-уважаваният летописец на българското национално-освободително движение, а не някакъв си сайт „Бъзикилийкс” , както с голяма насмешка бе съобщено в предаването... Ето и самият цитат, отричан и профанизиран с яростта на гузни служители на култа към една чужда държава, чието господарстване над България Апостолът на българската свобода е предвидил в своето предупреждение... :
„Всички други апостоли, които излѣзоха подиръ Левски или бѣха негови съвременници, като Д. Общи, А. Кънчевъ, С. Младеновъ. Узуновъ, Стамболовъ, Воловъ, Бенковски, Каблешковъ и др., доколкото ги азъ познавамъ, ни единъ отъ тѣхъ не е приличалъ на Левски въ своитѣ действия, не е работилъ така чистосърдечно. Всѣки отъ тѣхъ си позволяваше да говори, че ние не сме сами, Русия и Сърбия ще да ни дадатъ топове, щомъ се разбунтуваме, ще ни се притекатъ на помощь, при всичко, че тия две държави нѣмаха никакво известие. Тѣ бързаха да дигатъ въстание, въобразявайки си, че въ единъ или два месеца всичко ще може да се приготви.”
Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”
Цитатът е от фототипно издание на „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883, глава 11 „Трябват пари”, стр. 97
... Това е истината. Лъжата, че някакво си сайтче измислило завета на Дякона, е само част от проблема. Негово продължение е нахалството на съвременниците, претендиращи тяхната дума на отрицанието да тежи повече от думата на Захари Стоянов. Но най-големият позор е във е факта, че в България за патриотично се смята да браниш Русия от България по принцип - а вече и от Апостола конкретно!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар