неделя, 6 март 2016 г.

Превръщаме се в роби, в безмозъчни слуги на нечии интереси, търсещи единствено печалба на каквато и да е цена


По публикацията със заглавие Промяната няма да стане с магическа пръчка, много трудна и мъчна ще бъде същинската промяна: тук-там обаче вече има искрици надежда в тъмнината! получих на имейла интересен коментар, публикувам го отделно заедно с кратка моя реплика по повод на казаното в него:

Здравейте,

Като бивш възпитаник на ПГЕЕ-Пловдив и ТУ-Пловдив не мога да остана без мнение по темата. Опитах да коментирам в блога, но там има ограничения за символите затова реших по E- mail.

За часовете по философия се иска доста мислене, не само в часовете, но и извън тях. Необходими са определени условия, човек трябва да остане сам на тихо и спокойно място без да се разсейва, да прочете правилните книги без да бърза, да се замисля над определени изречения, фрази цитати, да ги асимилира без да ги назубря. В същото време обаче е затрупан от много предмети които задължително трябва да се наизустят!

Ето какво се случва. Малкият ученик по някаква причина избира електротехническа специалност (например интересно му е, отдава му се, има някакъв усет, дарба или умения, които иска да развива). Избира си ПГЕЕ защото смята, че това е "неговото" училище и с много усилия, входни изпити и т.н. успява да влезе. И веднага му сервират някаква програма, изпълнена със зубърски предмети (история, биология, география, дори и английския беше по 5-6 часа на ден!). Точно както казвате никой няма право на мнение и това се смята за нормално. Това е материал, който трябва да се научи за да "минеш" нататък - или евентуално да имаш добър успех за да кандидатстваш във ВУЗ. Всеки те "стиска за гушата" за да изцеди и най-малкото назубрено изречение. Никаква свобода! В училището няма място за разсъждаване, анализиране иновативно или различно мислене!

А Вие изведнъж давате поле за изява, опитвате се да съживите нещо, което всички други искат да убият. Е, в повечето случаи се възприема от учениците като отдушник, глътка въздух (на фона на всички страшни, задължаващи предмети и да искаш не можеш да мислиш, когато главата ти е пълна с всякакви неинтересни неща, които учиш само за да се отървеш!), но не и като шанс за изява на всеки, не и като свобода за проява на уникалното, индивидуалното. Задължаващите предмети са толкова много, че не оставят свободна енергия (все пак е ограничена) на тези които искат да учат, или предизвикват апатия на повечето, които вече са сигурни (пък и виждат от реалностtа), че и да учиш и да не учиш все тая. Българската действителност учи, че трябва да си тарикат, да умееш да мамиш или да най-малкото да търсиш винаги далаверата, изгодата и т.н.

Това продължава и в университета. Затрупан си със всякакви странични предмети (за да могат повечето преподаватели да си запазят работата трябва да учиш от всичко по много). Научаваш се единствено на търпение и упоритост (тъп и упорит, което явно те подготвя и за българския живот - да търпиш всякаква простотия), което пък доста ти помага защото абсурдите продължават и на работата. Назначават те на длъжност, за която уж си кандидатствал и после те затрупват с един куп задължения, от които и понятие си нямаш, понеже не са ти нито в специалността, нито в компетенцията. Естествено после ти търсят отговорност за това че не си свършил всичко както трябва (то няма и как) и те затрупват с още неприятна работа. И така се чувстваш системно преуморен, смазан, без желание за работа. Постоянната преумора води до отключване на други аномалии, влошаване на здравето, честа употреба на алкохол (до 100 грама било полезно), до всичко друго но не и до просперитет.

Превръщаме се в роби, в безмозъчни слуги на нечии интереси, търсещи единствено печалба на каквато и да е цена, а човешкото здраве и живот дори са без значение. Щом си нает за някакви пари трябва да работиш до откат или докато ти кажат, че можеш да спреш, или забележат че си преуморен и не можеш адекватно да изпълняваш задълженията си.

Това са моите наблюдения, инженер съм и смених поне 4 работи за последните 8 години. Да не говорим пък как се гледа на инженера в България: като на заплаха, като на по-умен човек, който ще ти открадне хляба, или някакъв там некадърник който нищо не знае, а само пари иска. Няма значение дали си кадърен или не, ако си кадърен пък те спъват по всякакъв начин, дали от завист, злоба или някакво сладко отмъщение (на този със средно образование например, майстора или човека с дълъг стаж) за страданията му през годините. Ти вече си враг номер 1 защото имаш потенциал, може би взимаш пари колкото него, а и повече. Така "колегата" уж ти помага, но всъщност гледа да ти прехвърли повече работа, да подрони имиджа пред другите колеги, да ги настрои срещу теб и т.н., за да ти е трудно, за да се мъчиш, за да те вижда изморен и нещастен (вероятно възмездие за неговите страдания) и накрая вероятно за да напуснеш (интересно тогава какви гъби и подмазвачи стават най-твърдите и най-много знаещите!).

Това са моите наблюдения ако някой е видял нещо по-различно и позитивно в нашата родина нека да сподели!

Лека вечер!

Н.Д.

А ето и моята реплика:

Здравейте, г-н Н.Д.,

Благодаря Ви за коментара! Написаното от Вас за мен лично е много интересно и важно - понеже потвърждава и моите наблюдения и впечатления по тия същите явления. Явно виждаме нещата по аналогичен начин и мислим в една и съща посока. Интересно е, че по темата до този момент нямаше никакви коментари и аз вече започнах да си мисля, че не съм се изразил достатъчно ясно, че най-вероятно не съм бил разбран. Още ще пиша по тази тема, защото стигнах до нещо любопитно: масово учениците фактически се отказват от "подарената им свобода", очаквам едно голямо мнозинство да възроптае срещу нея, понеже в представите на такива хора свободата се възприема като анархия, като нищонеправене, като нещо неградивно, като нещо разрушително, като нещо непозитивно, а следователно и като нещо нежелано. Защото като има свобода няма ред, няма организация, няма дисциплина, все неща, които водят до уют, а когато има свобода, индивидът, несвикнал с нея, изпада сякаш в нещо като "безвъздушно пространство", т.е. губи обичайните си опори, губи почва под краката си, всичко става проблематично, несигурно, да, губи се тъй привичната сигурност, а това е неприятно. Тъй че аз пак очаквам постепенно назряването на бунтове срещу... свободата, давате ли си сметка какво означава пък това?! Да, абсурдно е, но у нас е по-вероятно младите да се разбунтуват СРЕЩУ или ПРОТИВ свободата, отколкото да се разбунтуват ЗА свобода, ето това според мен е ужасно! Давате ли си сметка докъде сме я докарали?! Което обаче само подчертава абсурдността на системата, в която са привикнали да съществуват младите от най-ранна възраст, още от детската градина или ясла.

Ще видим как ще се развият нещата; аз продължавам да изследвам тия процеси. Правя нужното да могат повече хора да почувстват по-пълно ситуацията, в която са поставени - и да се опитат а намерят разумен и позитивен изход от нея; щото връщането към статуквото, към обичайното положение не е изход, то не решава никакъв проблем. То е капитулация. А без развито съзнание за свобода, без пристрастеност към свободата, без всекидневна борба за свобода нещата у нас няма как да се променят към добро, напротив, все повече ще се влошават. А от училището, където се формира човешкият потенциал на нацията, така или иначе започва всичко. Оттук трябва да започне и същинската промяна.

Радвам се, г-н Н.Д., че разбирате така ясно ситуацията, че не сте си загубил усета и чувствителността за тия неща. Как мислите, има ли и други хора като Вас, които да са наясно с всичко това, забелязвате ли такива хора с подобна тенденция на възприятието на ситуацията?! Или само става дума за съвсем отделни и откъснато съществуващи един от друг "ненормални индивиди"?

Хубава вечер!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: