Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 7 март 2016 г.

Нима е открит "Божият град" - или "дома на Бога"?




... Небесният град, плаващ в Космоса

През януари 1995 г. германски астрономическа вестник публикува кратко съобщение, на което реагираха незабавно всички научни, религиозни и популярни издания на планетата. Всеки издател насочи вниманието на своите читатели към напълно различни аспекти на съобщението, но се свеждат до едно: във Вселената е открит дома на БОГА.

На 26-ти декември, 1994 година в НАСА се вдига страшно много шум. След дешифрирането на серия от снимки, предавани от телескопа Хъбъл, на тях ясно се вижда (!) огромен бял град, плаващ в пространството. Представители на НАСА не успяват много бързо да блокират достъпа до уеб сървъра на телескопа, който включва всички снимки от Хъбъл за изучаване от различни астрономически лаборатории. По този начин за кратко време в продължение на няколко минути те са достъпни за потребителите на световната мрежа.

Все пак какво астрономите виждат на тези невероятни снимки? Първоначално това е едно малко мъгливо петно на един от кадрите. Но когато професорът от Флорида Кен Уилсън (Ken Wilson) решава да разгледа по-подробно снимките, той открил, че петното е странна структура, която не може да се обясни нито с дифракция в обектива на телескопа, нито с нарушения в комуникационния канал за пренасяне на изображението на Земята.

След кратка оперативна среща е решено да се презаснеме участъкът в Космоса, указан от професор Уилсън с максимална резолюция за Хъбъл. Големият обектив на космическия телескоп е фокусирани върху най-далечния ъгъл на вселената достъпен преглед на телескопа.


HUBBLE IMAGES

Й “петното“ се появява пред смаяните погледи на учените, прожектирано на екрана в лабораторията за контрол на Хъбъл, подобно на фантастичен град, един хибрид между “летящия остров“ Лапута на Суифт и научнофантастичните градове на бъдещето.

Конструкцията с неописуеми за човека размери и намираща се от нас в просторите на космическото пространство на милиарди светлинни години, сияе с неземна светлина. „Плаващият град“ единодушно е наречен Обител на Твореца, мястото, където може би е разположен престолът на Господа Бог.

След време представител на НАСА заявява, че „Плаващият град“ не би могъл да бъде заселен в привичния за нас смисъл на думата.

Съществува и друга версия за произхода на заснетия космически град. Ако се предположи, че Вселената е обитавана от множество отделни цивилизации, стоящи на различни нива в своето развитие, то сред тях би трябвало да се намират и суперцивилизации, които са овладели огромни пространства от Вселената. При това положение дейността на тези суперцивилизации, в това число и „инженерната“, трябва да е забележима на разстояние от много милиони светлинни години.

Обаче подобно нещо доскоро не е забелязано от астрономите в света. И ето – появява се техногенен обект с галактически мащаби. Предполага се, че „Града“ е точно такъв инженерен обект на неизвестна за нас могъща извънземна цивилизация.

Размерите на „Града“ поразяват. Нито един известен на науката космически обект не е в състояние да съперничи с него. Нашето земно кълбо, съпоставено с него, би изглеждало като песъчинка. Накъде се движи и движи ли се това величествено създание?

Компютърният анализ на серията фотографии, получени от космическия телескоп Хъбъл, показва, че движението на „Града“ като цяло съвпада с движението на обкръжаващите го галактики и никакви отклонения от общоизвестните закони не се наблюдават. Обаче при триизмерното моделиране на тази отдалечена част от Вселената се изяснява потресаващият факт, че не тази част от Вселената се отдалечава от нас, а ние се отдалечаваме от нея.

Именно това мъгливо петънце на фотографиите в създадения компютърен модел се оказва Центърът на Вселената. Вижда се, че галактиките се „разбягват“ именно от тази точка на Вселената, в която се намира „сияещата структура“. Иначе казано, всички галактики, в това число и нашата, някога произлизат от тази пространствена точка, и именно около „сияещата структура“ става завъртането на Вселената.

Затова първата представа за „Града“ като Обител на Бога, се оказва рядко сполучлива и близка до истината.

Ето какво отбелязва в своите репортажи агенцията Уийкли уърлд нюз на 8 февруари 1994 г.:

„След проведения от астронавтите на совалката ремонт на космическия телескоп Хъбъл, неговите огромни лещи се фокусират върху изображенията на звездите в края на Вселената и фотографират Рая!"

Това са думите на автора и на изследователката д-р Марсия Мезон, която твърди, че висшите чинове в административния апарат на НАСА споменават, че на 26 декември 1994 г. телескопът изпраща в Goddard Space Flight Center повече от сто фотографии. На представената от д-р Мезон фотография ясно се вижда огромен бял град, плуваш в космическия мрак.

Друг експерт, обосновавайки твърденията си с източници от НАСА, твърди, че това определено е фотография на Рая, защото животът в този вид, в който ние го познаваме, не може да съществува в леденото космическо пространство.

Ето го – това е доказателството, което ние всички чакахме – казва пред репортерите д-р Мезон. С много късмет НАСА насочва телескопа Хъбъл в нужния момент и в нужното направление и получава тези фотографии. Аз не бих се нарекла вярваща, но нямам никакви съмнения, че някой или нещо е предопределило решението да се насочи телескопът именно в тази област на Космоса.

Това ли е самият Бог? Ако се вземе под внимание цялата безкрайност на Вселената и всички онези места за изучаване, в които НАСА би могла да изпрати своя взор, то най-вероятно това е така.

Представителите на НАСА отказват да коментират разкритията на д-р Марсия Мезон „изискващи по-нататъшното изучаване на фотографиите, получени на 26 декември 1994 г.“



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Хабъл се казва, поне на английски е така, кратуни такива дебелоглави, а не Хъбъл... Ще научите английски скоро, много скоро, колкото научихте немски като ви би Хитлер по кратуните празни...