По-страшна от смъртта е гаврата, непресекващото всекидневно унижение!

Ето какво писмо написах на една госпожа, учителка по философия и гражданско образование в едно училище в един град на Северна, на Крайдунавска България (написах й това писмо във връзка с уреждането на въпроса за мое дарение от книги и списания за училището, в което тази госпожа работи):

Здравейте, госпожо С.,

Всъщност Вие лично нямате никаква вина за това мое решение. Причината, така да се каже, е "комплексна". Обиден съм жестоко на цялата тази "социо-културна" и нравствена най-вече ситуация, която доведе до това, че всички мои книги и всички списания, които съм издал почти изцяло с мои лични средства, със средства, отделени от залъка ми (от скромната ми учителска заплата, т.е. са изгладувани) стоят недокоснати от ръка на читател по книжните борси и по складовете и се възприемат като непотребни, а цялата наша т.н. "интелигенция" и учителството най-вече, предимно преподавателите по философия (вероятно без изобщо да си дават сметка за това!) фактически ме осъдиха на нещо много по-страшно от смъртта. Много по-страшно защото е много по-унизително. На какво ме осъдиха Ви оставям да разберете сама. Най-скръбното обаче във всичко това е, че никой от всички волю-неволю участващи в това престъпление изобщо не си дават сметка какво правят, те не съзнават какво правят, те са си с чисти съвести, подобно на младенци. Ето, опитах се да Ви намекна за какво става дума.

А иначе младите, учениците, те нямат никаква вина, те даже са по-голяма жертва от мен, аз за тях бих направил всичко и сега съм дори готов да раздам всичките си книги и всички купища списания (ИДЕИ и HUMANUS) на ученици, на училищни и читалищни библиотеки, щото тия книги и списания на мен лично не са ми нужни, защото тия книги и списания като умра аз, най-вероятно ще бъдат изхвърлени на боклука. Е, никой, разбира се, не ще да помогне за това да направим нещо в тази посока, а именно въпросните книги и списания да стигнат до младите, до учениците и студентите. Никой.

А аз всичко не мога да направя сам. Гаврата е голяма: написал си, издал си всичко, мъчил си се да го разпространиш по книжарниците, отвсякъде са ти обърнали гръб, сметнали са те като досаден натрапник, осъдили са те на нещо по-тежко и от смъртта, погаврили са се донасита, а пък накрая те принуждават сам да разнесеш книгите и списанията по библиотеките и пр.!!! Представяте ли си за каква гавра става дума?! Такова нещо едва ли се е случвало някога и нейде по света!!!

Бъдете здрава!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo