Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 8 април 2016 г.

Текущи нашенски идиотщини: ще забраняваме всички начини на покриване на главата - или само някои?




Едно парче плат скрива само лицето, но празните лозунги прикриват много повече

И така през 2016 г., някъде към пролетта, българският народ се зае да забранява бурките на публични места. Главният прокурор Сотир Цацаров даде тон на 1 април със своето лично мнение по въпроса и се заредиха едни сутрешни блокове, репортажи, анкети, професори, депутати, специалисти по бежанци, ислям, Европа, Украйна, избори, Орбан и футбол. Борба е, всеки помага. Най-вече едни и същи.

Населението е на крака, в социалните мрежи се разпространяват гневни картинки с надписи, правят се онлайн петиции. Нещата са сериозни – няма измъкване за бурките. Ще ги забраняваме. И така ще изплашим тероризма, ще интегрираме неинтегрираните, ще покажем на „ония в Брюксел“ как те се провалиха и как ние тези неща ги можем по-добре.

Не съм видял данни дали тази сладка заблуда се харесва на народа, но със сигурност се харесва на властта. Че и на част от медиите. Измисляме си проблем, предлагаме си решение, изглеждаме патриотично. Нищо че няма да помръднем и крачка напред, но и това не е проблем, защото още преди да го забележим, някой ще ни посочи нова вятърна мелница за превземане.

Може ли с бурка в училище?

Според мен не може. (коментарите след текста ще покажат колко от читателите са стигнали до това изречение) А може ли да използваме една дума, без да знаем нейното значение? Според мен това също не може. Когато говорим за бурка, вероятно много хора си представят някакво парче плат около женска глава. Но бурката е пълно прикритие в стил „оксиженист“ и се практикува на много малко места по света. Никабът е нещо подобно, но очите се виждат. Чадор е цяло покривало, което обхваща и главата, и тялото, и показва само лицето. Хиджаб е доста по-либерална форма, при която брадичката е открита, но скрити остават ушите и косата. Това е най-близо и до практикуваното от мюсюлманки, но и от християнки, забрадяване, познато по нашите земи.

БОМБАТА В ГЕТАТА ЦЪКА ЗА ВСИЧКИ

Едно конкретно от изброените да забраним? Само някои форми да забраним? Или пък всички форми на покриване на главата да забраним?

Въпросите изобщо не са риторични. Говорейки за бурките, говорим за форма на покриване, която не присъства в България. Това, че няколко циганки показно дефилираха така пред Съдебната палата в Пазарджик, не означава, че вече имаме реалност, с която да се борим. В едно обаче професорите, депутатите, специалистите по бежанци, ислям, Европа, Украйна, избори, Орбан и футбол, са прави - така в училище не може да се ходи. Попитайте съседа си обаче какво е разбрал и ще чуете, че повечето хора възприемат разговора за бурките като предстояща забрана на всяко парче плат около женската глава. А и говорещите по телевизора не правят това разграничение – умишлено или не.

А да забраним всички забрадки, минарета и бради?

И такива предложения се чуват. И такива петиции се разпространяват онлайн. И такива думи казват някои депутати. Има достатъчно доводи и за пълна забрана на забрадки на публични места и особено в училищата. Доскоро Турция следеше много строго спазването на тази забрана. Франция също се дава за пример. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: