Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 13 април 2016 г.

С България трябва да се постъпи както с Полша, т.е. да бъде изтрита от лицето на земята - за да се знае какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ ако дръзне да вдигне ръка срещу великата Русия!



За известният руски дипломат, историк и публицист Сергей Спиридонович Татищев (1846-1906), като че ли се избягва да се пише. През възходящата си дипломатическа кариера той е чиновник за особени поръчки при министрите на вътрешните работи граф Н. П. Игнатиев и Д. А. Толстой (1881-1883), а през 1898-1902 г. изпълнява длъжността на руски финансов агент в Лондон. Същевременно той е и плодовит руски историк и високо ценен публицист. С. С. Татищев сътрудничи на „Новое Время“ и „Русском Вестнике“ като голяма част от неговото творчество и дейност са свързани с България и българите. За нас българите най-голям интерес представлява книгата му „Из прошлаго русской дипломатии“ (1890 г.).

Любопитното в случая е че руските, а и нашите историци избягват да я ползват в своите изследвания, а и да си спомнят за нейното съществуване. Тя е резултат на настроенията в най-реакционната антибългарска част от руското общество и в нея се излагат плановете му по отношение на бъдещето на Отечеството ни и земите ни след развихрилата се криза в българо-руските отношения след 1885 г. Тя е същевременно и отговор на твърдата антируска политика на Стамболовото правителство. Тази изключително важна за нас българите книга и до ден днешен не е позната и не е издавана в България, а тя заслужава да бъде прочетена. В нея няма да се срещнете със сълзливата руска обич към страната и народа ни, а с най-искрената и цинична омраза на най-висшето руско общество. В потвърждение на думите ми ще цитирам откъс от тази книга - „След като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.“ (с. 503) По-нататък Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т.е. да бъде „изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока“, за да се знае „какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка срещу великата Русия“. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)


Особено интересни са паралелите, които прави авторът с руската агресивна политика към народите и държавите, с които граничи голямата северна империя. Само след един бегъл поглед върху географските и исторически карти и по всичките белези, които я характеризират, тази агресивна политика може да бъде определена като продължителна пълзяща колонизация. Показан е по най-убедителен начин целият механизъм за завладяването на Полша, Финландия, Кримския полуостров и Дунавските княжества. Заграбването на тези територии е свързано с действията на Руската империя чрез подкупи, интриги и манипулации, разчитайки и на временни съюзници, както например при овладяването на държавното управление чрез марионетни владетели, промени в конституциите им, последвано и от присъединение – за заграбването на Полша Русия разчита силно на Прусия, докато в борбата срещу Швеция за заграбването на Финландия се договаря с Англия. По същия начин се разиграва и заграбването на Крим като се използват марионетни татарски предводители. Същата схема е приложена и за Дунавските княжества, а и в плановете и за завладяването на България при свалянето на княз Александър Батенберг и заменянето му с Мингрелския княз.

Авторът, въз основа на публикуваната в Русия богата изворова база проследява руските амбиции към територията и населението на току-що възкръсналата българска държава, като се създава сериозна руска опозиция в страната чрез всякакви прийоми и се правят сериозни внушения сред народа за освободителната руска мисия и се разработват и до днес неувяхналите митове за „дядо Иван“, за „по-големия брат“, за „славянското и православното единство“ и т.н. Запознаването с текста на тази книга най-ясно ще покаже смисъла на понятието „рубладжия“, познато и спрягано и до ден днешен.

Даниела Горчева

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: