Днес за втори път ми се случва да разговарям с румънец, който да сподели, че е изненадан, че съм българин и съм нормален. Това не е оценка за мен, той говореше с българин за първи път, а описание за явно ширеща се представа сред някои румънци за това какво представляват българите. От тези два разговора се очертава следната картина. Българите са крадци и разбойници. Опасно е да пътуваш с кола през България, защото е много вероятно преоблечени като полицаи бандити да те спрат и да те ограбят. Ако се разминеш с това, трябва да си благодарен. Ако ти се наложи да пътуваш през България, пътувай през деня и не пътувай сам. Особено ако си жена. Единственият смисъл да навлезеш в България е ако имаш някаква неизбежна работа или ако трябва да пресечеш страната на път за някъде, където има смисъл да идеш, например Гърция. Българите са балканските "red necks". Вратовете им са много дебели, а главите бръснати. Българите имат вратове, но не лица. България изглежда като Румъния преди 20 години. Бедна и занемарена. Има и още, но спирам тук. Схващате картината.
Тъй като разговорът беше по-откровен от обикновено, на свой ред и аз описах една разпространена българска представа за румънците. Крадат, бедни са, селата тънат в мизерия. Чаушеску е унищожил и малкото човещина по румънските земи. Хотелите им са скапани, храната, освен качамакът, безвкусна. Крадат. Румънците са цигани (дълбоко не споделям негативните конотации на думата "циганин", но в езика на българина, тази дума е натоварена с всичко най-мизерно, което може да си представиш). Заради румънците и на нас ни излезе име на мошеници и просяци по цяла Европа. Свестните румънци са или германци, или унгарци. Затова румънците дори си избраха германец за президент, знаят, че от самите румънци нищо не става. Разказах и за многото истории, как ако не си заключил колата си, когато караш през Румъния, и спреш на светофар, няма начин да не връхлетят отнякъде румънци и да отмъкнат всичко, което докопат.
Той слушаше удивен. Обясних, че аз не споделям тези възгледи, но това е вероятно защото познавам много румънци и не чета сайтове от типа на пик, епицентър, шок, блиц, express, sun и други подобни. Накрая усмихнати заклатихме глави. Две подобни страни, салатите ни, кебапчетата ни, мартениците ни и представите едни за други са също сходни.
Julian Popov
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Предразсъдъци има и от двете страни, но е факт, че румънците пътуват масово в България, не обратното.
Исторически Румъния е най-приятелската страна на България на Балканите (макар че самите румънци не се смятат за балканци), но отношенията все пак са помрачени от 1913 и 1916.
Няма систематични генетически изследвания, но изглежда, че румънци и българи генетически са най-близки на балканите. Всъщност Румъния е стара отвъддунавска България, която към края на първата Българска държава постепенно бива изгубена. Самите румънци не са автохтонни на територията на Румъния и не са даки, а са късни пришълци от юг – от територията на България. Те дълго си служат с църковнославянски като литературен език и до 19-и век с кирилица, а румънският език преди да почнат да го прочистват от „славянизми“, респ. „българизми“ е бил 56% български и само 30% „романски“.
В сравнение с Чаушеску Тодор Живков си беше направо либерал. Чаушеску се правеше на по-независим от Москва, но по свидетелство на генерал Йон Михай Пачепа това е била съвместна дезинформационна операция на Москва и Букурещ под надслов „Червени хоризонти“ за заблуда на Запада. Москва нарочно организира кървава „революция“ в Румъния през 1989, за да е по-убедителна пред Запада, а първоначално може би не е била планирана екзекуция на Чаушеску, но той изглежда излезе извън контрол.
След 1989 България и Румъния се развиват приблизително паралелно, като ту едната страна излиза напред, ту другата. В Румъния има корупция, но няма така видима организирана престъпност, както в България. България фалира през 1996, Румъния през 2012. Румъния напоследък има по-големи успехи в борбата с корупцията на най-високо ниво и ред осъдителни присъди, каквито в България засега липсват. България обаче усвоява по-добре европейските пари особено за големи инфраструктурни проекти.
Публикуване на коментар