Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 26 април 2016 г.

Приятна среща в скайпа с моята някогашна учителка по химия



Получих следното съобщение по скайпа от моята учителка по химия в гимназията в родния ми град Долна баня:

Здравей! ... Радвам се че си се реализирал много добре, всъщност това и очаквах от момче будно, умно и упорито - каквото беше ти. Разбрах че майка ти не е добре, сигурно ще пътуваш сега до нея. Непременно я поздрави и имай вяра, че постепенно болките ще се поуспокоят, но старостта е наистина най-лошата болест. Мисли за себе си и семейството си, колкото и егоистично да звучи: защото майките са доволни когато децата им са щастливи. Не допускай лоши мисли да обладават съзнанието ти! Извини ме за учителския тон и дадените съвети, но го правя с най-добри чувства!

Много поздрави и за семейството ти, вярвам че вече ще намерим време и за скайп.

Отвърнах й със следните думи:

Здравейте, уважаема госпожо Я., много се радвам, че ми се обадихте и че сте ми писала! Наистина напоследък във връзка със заболяването на майка ми съм много зает, пътувам всяка седмица в свободните дни да се грижа за нея, а ходя и на работа през седмицата, пък и с много други неща се занимавам и по тази причина не бях влизал в скайпа. Но ще намерим време да поговорим в скайпа. Благодаря Ви много за добрите думи! Имам много ярък спомен за Вас от времето, когато ми бяхте учителка по химия. Много пъти в годините съм си мислил за Вас, та по тази причина ще ми е много приятно да си поговорим тия дни. Много поздрави засега и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

А кога от всички тези скайпове, файсбуци, блогове, чатове, комуникации, интернети и т.н. намирате време за уединение, размисъл и медитация, които са централни за един философ?

Ангел Грънчаров каза...

Представата Ви за философа и за философския живот е твърде бедна. Няма някакъв строг канон за "философски живот", задължителен за всички философи. Философите живеят различно. Сократ също не се е уединявал, напротив, постоянно е общувал. Човек мисли и когато разговаря с други хора по различни проблеми. Мисълта е неотделима от изразяването (с думи). И т.н.