Проф. Евелина Келбечева преподава европейска и българска история в Американския университет. Работила е в БАН, чела е лекции по културна история на Възраждането в СУ „Св. Климент Охридски“, а в университета в Ървайн, Калифорния, е преподавала балканска история и културна история на Източна Европа. През 2013 г. проф. Келбечева стана инициатор на петиция за изучаването на тоталитарните режими в средното училище, която получи подкрепата на двама президенти, на огромен брой експерти, историци, журналисти, известни личности, но не и на взимащите решенията в образованието.
- Предполагахте ли, че 25 години след промяната ще се налага с петиции да се отстоява изучаването на истината за близкото минало?
- Красивото, въодушевено полупиянство, което преживяхме през 89-а, ни заблуди, че огромната част от хората са разбрали същността на режима и няма да приемат повече неговите метастази. Ние продължаваме да живеем с безкрайно много не метаморфози, а метастази на комунизма. Не можех да си представя, че 25 години учебниците по история няма да бъдат сменени, че тепърва ще трябва да молим поредния министър да спазва законите, които дават цялото основание комунизмът да бъде изучаван като престъпен режим.
- Коя е хранителната среда за тези метастази?
- Несмененият политически и икономически елит, прехвърлянето на политическата към икономическа власт от наследниците на предишната върхушка. И този уникален цинизъм, липсата на механизми, които да спрат посткомунистическата пропаганда. Аз съм абсолютно убедена - не е случаен фактът, че учебниците не бяха сменени, медиите не са свободни, че се преследват хора, които все още се опитват да стигнат до корена на злото, че много читав млад елит на българската нация предпочита да се развива и да работи навън.
- Вече няма бели полета по отношение на знанието за това какъв е бил комунистическият режим.
- Но е скъсана връзката между научното знание и начина, по който то се предава чрез медиите и чрез цялото това фоново знание към хората, с мантри за бездуховното днешно време спрямо великата „духовност“ на комунизма. Голяма част от дълбоката разруха в резултат от пълната невъзможност на комунизма да бъде в нито едно отношение нито прогресивен, нито човешки, нито продуктивен, е призната на форумите на самата комунистическа партия. Примерно чуваме непрекъснато как демокрацията била разрушила селското стопанство. Още през 1986-88-а година на пленумите на ЦК самите висши функционери казват: абсолютно унищожихме селското стопанство. Нито един учебник не споменава това, че България при комунизма претърпява фактически три фалита. Наричат ги евфемистично дългови кризи, а това е една фалирала държава, която накрая си продава за стотинки вече взетия от руснаците златен резерв от 23 тона.
- Какво става сега с вашата петиция?
- Слава Богу, благодарение на това, че Методи Андреев направи петиция, която се подписа от над 100 депутати от различни формации, сега внесохме двете петиции заедно при министър Кунева. Тя обеща, че ще направи промени точно в духа на закона, с който преди 15 години комунистическият режим бе обявен за престъпен. Ако законите в България се спазват, половината от авторите на учебници трябваше да бъдат в затвора. Цялата тази соцносталгия, както и спирането на промяната в образователната система е дългосрочна и за жалост изключително успешна операция на ДС и нейните приемници. Ние сме шампиони по бедност и по липса на памет. Запушени са всички канали за истинското знание какво е бил комунизмът и как наследниците на тогавашните властници приватизираха държавата. Ако имаме точните данни кои и как притежават капитала в България в момента, ще видим, че огромна част от тях са точно тези хора от ДС, за които някои казват: хайде, стига с тая ДС. Но те са тук, те ни управляват. Държат и българската икономика. (Прочети ДО КРАЯ)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
“Несмененият политически и икономически елит, прехвърлянето на политическата към икономическа власт от наследниците на предишната върхушка.” – но как е възможно това, нали според официалната версия през 1989 народите въстанаха, свалиха комунистите и на власт дойдоха нови хора с нов морал? Тук трябва да има нещо друго. Докато продължаваме да вярваме в басните за рухването на комунизма, тези явления ще останат необяснени необясними. Чешко-американският кинематограф Робърт Букар е автор на един забележителен документален филм: „Рухването на комунизма: неразказаната история“, както и на книга за края на комунизма „Какво медиите не ви казват за края на Студената война и края на комунизма в Европа“, за които е интервюирал много участници, дисиденти и анализатори. В интервю той казва:
„Голямото политическо събитие от края на 20-ти век – падането на комунизма в Източна Европа и разпадът на СССР като цяло се разглежда като спонтанен продукт на дълго натрупвани социални и икономически напрежения. Това е официалната версия, която ни се набива в главите от западните медии. Ако възразите, че това не е така, медиите няма да ви вземат насериозно и дори ще откажат да обсъждат онова, което се опитвате да кажете. Това е табу-тема. Но има огромно количество доказателства, говорещи нещо друго… „И така, „краят на комунизма“, провъзгласен от Запада, е мит. И сега виждаме повторното надигане на комунизма с помощта на западната десница. Вместо да накаже комунистите за техните престъпления, Западът им протегна ръка за помощ.“
За съжаление и Ангел Грънчаров, който като философ би трябвало да е открит за всякакви (аргументирани) алтернативни мнения по всички въпроси („Безкрайно ми е интересно и приятно да разговарям със самостоятелно мислещи хора, които имат какво да кажат и го казват смело и без увъртания. Ще се радвам да сте един от тях.“), попада в същата категория. Той не взема подобни мнения насериозно и ги осмива и подиграва като конспирология, без да осъзнава, че именно по този начин се помага на секретните планове на комунистите – ако има такива. Само истината, била тя и неприятна, може да ни направи свободни и само ако знаем истината, можем да вземем адекватни контрамерки и да противодействаме. Иначе вечно ще се чудим защо 25 години след промяната ще се налага да се пишат например петиции за изучаване на комунизма.
За А.Г. Робърт Букар, разбира се, е агент, пропагандист и дезинформатор тъкмо на КГБ, няма как да е иначе. КГБ чрез него заявява на света: ние само инсценирахме нашата смърт, в действителност това е ТАЙНА операция, но въпреки че е тайна, ние открито говорим за нея, за да се саморазкрием и саморазобличим като конспиратори и да провалим собствените си планове. Нашата цел е Западът да разбере истинските ни цели, за да може да вземе контрамерки против нас и максимално да ни противодейства. Засега обаче въпреки усилията н успяваме да убедим Запада колко лоши хора сме и просто се чудим какво да правим, за да разбере Запада, че с нас не бива да си сътрудничи.
Публикуване на коментар