Първата по рода си Седмица на модата в Силициевата долина, Сан Франциско, Калифорния, 19.05.2015
Светът на технологичния диктат. Трите сценария за бъдещето, от Евгений Кузнецов
Евгений Кузнецов е експерт в областта на комуникациите и обществените компании, автор е на методики за социално-политическо и технологично прогнозиране. Заместник-генерален директор на Руското венчър дружество. Текстът е посветен на невидимите и публично неартикулирани връзки и взаимодействия между съвременните геополитически реалности и технологичното развитие, които днес съвместно чертаят и определят новото бъдеще на света – темата за технологичния дикатат ще става все по-актуална, тъй като тя осветява основните причини за геополитическото движение, за промените в живота на държавите, на обществата и на самия човек. Бързият ръст на технологиите води до качествено нови трансформации на обществото, икономиката и човека. Общият потенциал на корпорациите вече превъзхожда размерите и възможностите на цели държави. Светът и икономиката скоро ще бъдат други.
Фундаменталните промени в световния ред, които се случват пред очите ни, поставят всяка страна пред необходимостта от цялостна оценка на бъдещите си възможности. Комбинацията от геополитически, социални и технологични промени значително усложнява задачата за анализ. И макар всякакви прогнози в тези условия да са твърде рисковани, ще се опитаме да съвместим различните обстоятелства в една картина на вероятните сценарии за развитието на света.
ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ НА ПРОМЯНАТА
През XXI век се случва бързо натрупване на критична маса от технологии и методи на работа, предполагащи промяна в природата на икономиката, в характера на обществото и дори в самото човешко битие.
Все по-разпространени са персонализираното, разпределено, роботизирано производство, формиращо пазара на труда, а не зависещо от него, затова и крайно чувствително към пазарите.
В комуникациите, политиката, търговията, мениджмънта, логистиката и финансите се осъществява преход от йерархични към разпределително-мрежови принципи на организацията.
В областта на транспорта, жилищното настаняване и скъпите имоти доминираща е икономиката на арендата, а не собствеността.
В развитите страни се отбелязва значително удължаване на продължителността на живота и повишаване на неговото качество.
Чрез невротехнологиите качествено нараства дълбочината на комуникациите и взаимодействията.
Заличават се езиковите и културните бариери.
Формира се нова ключова субектност: от стоките и вещите – към впечатления и преживявания, изчезва границата между притежанието и преживяването на притежанието.
The Oculus Rift headset is tested by attendees at the Eurogamer Expo at Earls Court in London.
Структурата на употребяваните и популярните ресурси в промишлеността и енергетиката се променя драстично в полза на възобновяемите източници.
Сменят се приоритетни посоките на развитие. Ключовите пазари и инструменти са, както следва:
ОБРАЗОВАНИЕ И СОЦИАЛНА СТРУКТУРА
– Падат статусните бариери пред достъпа до съвременния технологичен и социален ред – налице е преход към мрежово и клъстерно образование на мястото на йерархичния модел на образование, криза преживява цялата система от канали за социална мобилност.
– Транспорт. Преодоляват се географските и имуществени бариери, които затрудняват достъпа до стоки и услуги. Изчезват разликите в качеството и достъпността на стоките между градските райони и разпределителните центрове, има преминаване от урбанизация към субурбанизация, а от нея – към деурбанизация.
– Здраве. Качествено се изместват границите на продължителността на живота, намаляват или напълно изчезват имуществените и статусните пречки в постигането на качеството на живот, както и чувствителността към типа населено място (деурбанизация).
– Сигурност. Растат бариерите пред неконвенционалната дейност при нейното принципно поевтиняване и масово разпространение – контролът става все по-тотален, вземат се превантивни мерки в областта на правоприлагането.
– Информация. Рязко покачване на обема на необходимата, предавана и обработвана информация – човешката и машинната среда се сливат в хибридно състояние.
– Неврономика. Впечатленията и преживяванията се превръщат в материализирани обекти (структури на паметта, глави, единици памет), развива се индустрия на предлагането, на впечатленията и преживяванията и свързаните с тях знания.
– Търговия. Преместване на фокуса към предоставянето на права за ползване, а не за продажба; като следствие – увеличаване на ролята на обслужването и връщане от финансово-промишлени групи към финансово-търговски.
– Енергетика. Формира се разпределително-мрежова система, основана на микроенергетиката и възобновяемите източници. Има значителен ръст в автономността на технологичната и социалната сфера, деурбанизация.
– Финанси. Все по-чувствително преминаване от парите като еквивалентнат на стойността на стоките към парите като еквивалент на стойността на собствеността и енергията. (Прочети ДО КРАЯ)
Коментар на Ognyan Minchev: Това е най-системната презентация на "технократичния оптимизъм" - и на анти-утопията на трансхуманизма, която съм срещал през последните 10-15 години. Забележете колко стройна стратегическа визия: концентрични кръгове, населени от съответни категории homo sapiens. Свръхчовеците обитават "силиконовите долини", където експертизата, технологията и синтезът между естествен и изкуствен интелект създава един brave new world, в който се достига до "техническо безсмъртие". От "силиконовите долини" навън радиално се разполагат сервизните зони - зелена, жълта, червена... Зелените са населени с обслужващ персонал на най-високо ниво, жълтите - с по-прости бачкатори, които може и да се посбият едни с други от време на време... В червените зони - зоните на конфликта, се подвизават untermenschen - главорези, фанатици и групи с колективно съзнание - реликти на пред-модерните епохи. Както можете да се досетите - битката е за прескачане на оградите навътре - колкото се може по близко до "силиконовите долини" и "техническото безсмъртие"... Всеки тоталитаризъм е от Сатана - и този също. Тук технологията напълно е изпъдила Духа, защото е обсебила изцяло смисъла на съществуванието. Няма да се получи, убеден съм, но диригентите на шоуто сериозно ще се постараят. Всъщност, вече го правят...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
Както е казал Чърчил: прогнозите са трудна работа, особено когато се отнасят до бъдещето. Можем много да спекулираме какво ще стане, но всички тези футуролози изхождат от едно линейно развитие, есктраполирайки някои съществуващи тенденции в бъдещето. Аз обаче мисля, че историята е по-скоро циклическа и че вероятно предстои голяма промяна към по-лошо, голям планетарен социален катаклизъм и „тъмни времена“, а какво ще стане след това, никой не може да каже. Ще има нещо като повторение на падането на Римската империя.
Ще има "тъмни времена", ама друг път! Тъмните времена, таваришч, вече минаха. Няма и не може да има по-тъмни времена от времената на комунизма. Запомни го това от мен. Много здраве предай на господарите си от мен! :-) Тия, дето ти плащат да се мъчиш да баламосваш хората.
Комунизмът наистина беше най-репресивният режим, а либералната демокрация най-доброто общество досега в историята. Но нищо на този свят не е вечно, Комунизмът рухна, а сега явно е ред на либералната демокрация. Дори Фукуяма, който беше обявил края на историята, признава, че краят засега се отлага и че светът се движи в неправилна посока. Всички мислещи хора имат усещането за предстояща катастрофа, за някакъв предел, който е достигнат. Това съвсем не е теория на КГБ и се признава и от ред американски мозъчни центрове. Вие обаче явно сте лишен от подобни прозрения и интуиция и затова предполагам гледате на сегашното развитите в света с изненада и изумление.
В рамките на шегата обаче можем да кажем, че който е преживял комунизма, ще преживее и бъдещите сътресения и „тъмни векове“. Посткомунистическите общества по ред причини имат по-големи шансове да оцелеят в надигащата се буря.
И коя, таваришч, е причината за гибелта на либералните общества? Да не се окаже, че единствената причина е Вашето неистово желание за това, плод на обремеността Ви с догмите на комунизма-кагебизма, според които вече другарската общност напразно чака "края на проклетия капитализъм4, а той все не идва и не идва, напротив, "гниещият капитализъм" продължава да става все по-сладък и жизнеспособен...
Причината е, че историята изглежда се движи циклично и сега наближава краят на един голям исторически цикъл. Грубо казано всички големи цивилизации са падали след средно около 1000 години поради простата причина, че не може да има безкраен растеж, все някога ресурсите се изчерпват. Справка например „Колапс“ на американския автор Джеред Даймънд, така че моето твърдение няма нищо общо с марксизма. А големият либерален австрийски икономист Шумпетер твърди, че - парадоксално, но факт - капитализмът ще рухне именно поради това, че е много ефективен, т.е. точно обратното на теорията на Маркс! Имануил Валерстайн пък казва, че капитализмът е система, а всяка система има срок на живот. Капитализмът според него е в низходящо развитие от 1968-1973 година.
Аз предлагам да се освободим от идеологическите заклинания и клишета и да погледнем трезво на нещата, защото само който вижда света правилно, може да се опита да противодейства на отрицателните тенденции. Вашата позиция на безгрижен оптимизъм не само че е погрешна, тя е контрапродуктивна, опасна и безотговорна, защото би ни лишила от всякаква възможност да се опитаме да предотвратим най-лошото.
Правилно мисли оня, който мисли като Вас, тъй ли? :-) Ето че пак доказахте, че сте пленник на марксистко-ленинския комуно-кагебистки стереотип. Не съм Ви виновен, че сам си вкарвате такива бодливи таралежи в гащите.
Разбира се, че поклонниците на комунистическата теза, че капитализмът, видите ли, бил обречен да умре, ще правят опити да представят в по-привлекателен вид своята прокиснала от употреба и старост комунистическа теза. Но същината си остава все същата. Ето и Вие се въртите в предела на тази догматика. Претенциите Ви за модерност са голословни. Мен като философ ме интересува единствено същината и истината, не опитите на този или онзи да шикалкави. При мен тия не минават. Капитализмът щял бил да загине тъкмо щото бил много ефективен! Айде море, тъпизми и идиотщини не ми се слушат!
Публикуване на коментар