Всеки човек заслужава да го погледнеш, но не и да говориш с него.
Артур Шопенхауер, "Афоризми за житейската мъдрост"
Кратък мой коментар: Напълно прав е Шопенхауер, но в някакъв смисъл... изобщо не е прав. Разбирам, че дадени хора няма какво особено да ти кажат, по тази причина е глупаво да започваш разговор с тях, но има и нещо друго, което той пренебрегва, но на което аз искам да акцентирам: всеки човек в някакъв смисъл е интересен, индивидът винаги е интересен, включително и когато даден човек не е индивид и личност (сиреч се е обезличил), той пак в някакъв смисъл е интересен, а именно интересно е да се разбере как му се е отразило това обезличаване, тази лишеност от личност как и доколко я е понесъл и т.н. За да мисля така може би на мен ми се е отразило това, че съм учител, т.е. налага ми се да разговарям с много и какви ли не млади хора, ученици, включително и най-вече от онази категория, за която Шопенхауер твърди, че няма смисъл да говориш с тях.
Е, установих, че в някакъв смисъл всички индивиди са интересни, било като индивидуалности (самобитности), било, когато това го няма, т.е. когато са се обезличили, тогава пък е интересно, както казах, да се проследят ефектите на тази обезличеност върху душата им; и ето, може да се говори с всички хора, с всякакви хора, и човек при това винаги може да научи нещо; пък и подобни разговори могат да те подбудят да погледнеш на нещата от неочакван, неподозиран ъгъл. Тази ми е репликата към "колегата" (а в някакъв смисъл и към учителя, щото той наистина много ми е повлиял) Шопенхауер. Той е бил недотам общителен човек, живеещ в усамотение, по тази психологическа причина е стигнал, предполагам, до цитираното изказване. Ако беше живял моя живот (34 години вече всекидневно общувам с млади хора, които трябва да обучавам във философия, т.е. от позицията на активно работещ преподавател по философия), най-вероятно и той щеше да мисли като мен. Но на него не му се е налагало изобщо да работи, да учителства. На мен ми се налага.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар