Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 10 май 2016 г.

Против лъжата, че България била "продадена" на Сталин от англо-американците, които, видите ли, били виновни за окупацията на страната ни!



Мила Antoniya Gerganova, понеже не сме ФБ приятели и не мога да пиша на Вашата стена, моля напишете на тия, които твърдят, че България била продадена в Ялта, че конференцията в Ялта е през февруари 1945, а СССР окупира България през септември 1944. И че когато се провежда конференцията в Ялта, българските държавници вече са избити и заровени в незнайна яма.

Съдбата на България е предрешена през септември 1944, когато Червената армия я завладява. Англо-американците, които водят преговори за примирие с представители на България в Кайро, са поставени пред свършен факт от бруталния си съюзник. И понеже много се спекулира, че това уж било договорено между Сталин и Чърчил, бързам да уточня, че тази теза категорично не е вярна.

Първо, историята с прословутата салфетка с процентите се разиграва не в Техеран, а в Москва и то точно един месец СЛЕД като армията на Сталин е окупирала България! А не преди окупацията!

През есента на 1944 година войната още не е приключила и Сталин е наясно, че англо-американците няма да започнат война със СССР, защото за разлика от съветския диктатор ценят живота на своите войници и не биха отворили нов фронт. Чърчил пък е наясно, че Сталин е наясно. Въпреки това се опитва да изкопчи България или част от нея от ръцете на Сталин. Оттам и предложението за 25% англо-американско влияние във ВЕЧЕ 100% окупираната от Съветския съюз България.

От протоколите на Московското съвещание през октомври 1944 се вижда отлично, че и Чърчил, и Идън се борят за България. Няма значение, че Чърчил не обича България, понеже й „има зъб“ още от Първата световна война. А в тези протоколи се вижда и още един дълго укриван от комунистите факт: че нито Чърчил, нито Идън поставят под съмнение принадлежността на Беломорска Тракия към България!

Това е така, защото чл. 48 от Ньойския договор я присъжда на България след енергични протести в наша полза от страна на американската делегация. Гърция обаче грубо погазва тази клауза, присвоява Беломорието и го обезбългарява по най-брутален начин.

Ето защо през есента на 1944 година Чърчил и Идън изобщо не настояват за изтегляне на българската войска от Беломорието. Сталин, обаче знае, че съюзниците имат стратегически интереси и затова никога няма да му оставят България в ръцете, ако тя има излаз на Бяло море. Затова нарежда на Георги Димитров българската армия да освободи Беломорието. И Георги Димитров послушно притичва до телекса. Така част от британската съпротива е преодоляна. Въпреки това, България се оказва – и това го признават британските историци – най-костеливият орех за Сталин! Но това е отделна и много голяма тема.

Даниела Горчева

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

По време на Техеранската Конференция през 1943 г. Й. Сталин публично признава важността на помощта от САЩ: "Ако не беше американското производство, Обединените нации никога нямаше да спечелят войната."

Sasho Stankov