Лъжи, лъжи, лъжи, само лъжи, нито една истина не се каза на този ден, на "тъй светлия празник на духовността" 24 май

Мина и тази година 24 май, деня на буквите, на словото, на просветата, на културата, на духовността. Пак, според обичая, се произнесоха безброй кухи, лицемерни и лъжливи речи, речи, в които няма и грам истина, речи, пълни с тонове фалшиви, неискрени думи: духовността за българите била не знам си колко висока, ние сме били постигнали не знам си какви висоти в своята култура и духовност, нашата героична история била не знам си колко свръхгероична и патриотична, нашата култура, нашата душевност била постигнала не знам си какви сияйни висоти, пред българския учител всички сме били богоговеели (а горчивата истина е, че се сещаме за тия страдалци само за няколко минути - и то само по задължение, само на 24 май!).

Лъжи, лъжи, лъжи, само лъжи, нито една истина не се каза на този ден: от екраните се лееше напудрена казионна ведрина, а пък лицемерите се надпреварваха да се гаврят в произнасянето на въпросните лъжливи и фалшиви думи. Никой нема доблестта да каже нещо за истинското тъжно положение на нещата, абсолютно никой, всички заложиха на лъжливите, патетични, лицемерни словеса! Удавиха ни с лъжи и с лицемерие и на този 24 май, безсрамниците недни! Българското образование (независимо от "някои известни проблеми") било в бляскаво положение, нали така, само още съвсем малко ни трябва и ще постигнем пълното съвършенство?! Как е възможно да се използва словото само и единствено за лъжене?! Между другото истинската, вярната картина на реалното положение в тази тъй деликатна сфера на образованието и на възпитанието на младите хора я представя не нещо друго, а картината на... френетичните, лудешки, диви крясъци на абитуриентите, т.е. младите, които пияни празнуват отърваването от 12-годишната робия на тираничната система, която цели 12 години ги е мачкала и моделирала както си иска - за да произведе именно този толкова печален резултат и продукт, който ви е пред очите!

Ако някой каже нещо истинско в такъв един ден на триумфиращите наглеци-лъжльовци, надпреварващи се да лъжат колкото се може по-перверзно, такъв човек непременно ще го обявят за луд, ще го освиркат, а нищо чудно и да го направо набият. Затова тия, които нямат пиетет към лъжите, в този ден мълчат. Мълчах и аз. Нищичко не казах. Нищичко не написах. Чаках да чуя поне едно по-искрено, човечно, нелъжливо, правдимо слово - е, не дочаках такъв велик момент. Затуй сега, в ранната утрин на 25 май, ми се налага да напиша нещичко, да възроптая поне малко. Щото ако не роптаем когато лъжците лъжат и мърсят, ние ставаме мигновено съучастници в тяхната лъжа, включваме се във вакханалията на лъжливостта.

А истината е пределно горчива: щом като лъжльовците задават тон и се надпреварват да лъжат, сякаш са си обявили стахановско-социалистическо съревнование по лъжене, правдолюбивите са натикани в миша дупка, заставени са да замълчат, а ако някой от тях каже или напише нещо, то никой няма и да му обърне внимание, никой няма и да го чуе. Правдолюбивите слова в атмосферата на тоталната триумфираща лъжа дразнят, ушите отвикват да слушат такива думи, казах, че оня, който дръзне да каже някаква истина (истините у Нашенско били все "горчиви", а лъжите за сметка на това са така сладички, ах, как сладички и вкусни са лъжите!) та значи който каже някаква истина, мигновено ще бъде освиркан и стъпкан! Истината е, че у нас не само лъжата триумфира, а триумфира и простащината, триумфира и бездуховността, малокултурието, агресивната ненавист срещу културата триумфира и е повсеместна. Ето ви една крайно неприятна истина. Да продължавам ли нататък? Да ви кажа ли каква е истинската ситуация в сферата на многострадалното българско образование? Да ви кажа ли в какво реално унизително състояние се намират българският учител, българският ученик, българският родител? Или вий си ги знаете тия неща? А някой да се е трогнал като си ги знае? Нема такъв, нали? Как да има? Та нали най-важното е да се фалиме - и да отчитаме фалшивите успехи?!

Ето един съвсем малък симптом за отчайващото реално положение у нас: тия дни излезе от печат новата книжка на списание ИДЕИ. В нея има отпечатан цял един раздел, наречен "ПОКАНА ЗА... РЕВОЛЮЦИЯ", в който не само е описана детайлно цялата печална картина в сферата на многострадалното българско образование, но и се предлага проект за излизане, за намиране на разумен изход от фатално тежката ситуация. Представя се модел за прехода към едно съвременно, свободолюбиво, човечно образование и възпитание на младите. Отправя се покана за смислена дискусия по тия проблеми. Отправих покана към всички, на които не са им безразлични тия проблеми, да си поръчат книжката, съдържаща тия важни текстове. Знаете ли колко човека си поръчаха тази книжка горе-долу седмица след обявата? Не знаете, няма как да знаете, защо ли ви питам, откъде да знаете? Е, можете да се досетите, дедуктивно, тъй да се рече, да предположите. Ами ето колко са поръчките: 0 (нула, zero) са поръчките! Инак казано, никой не се вълнува от тия проблеми! Абсолютно никой!

Това, че абсолютно никой не желае да се запознае с осмислената картина на реалната ситуация в българското образование означава, че всички, абсолютно всички нехаят, абсолютно всички са отегчени, просто най-вероятно ги мързи да мислят, решили са, че по-добре е изобщо вече да не им пука, приели са, че е най-добре за тях лично да си викат "Майната му на българското образование!" или нещо подобно. Ето ви още една истина, над която ако искате се позамислете. Нека да ви дразни тази истина, намразете ме заради това, че нарушавам омертата, оплюйте ме ако искате, обявете ме за луд, може дори ако искате, предприемете нужните административни мерки отново да ме опраскате и да ме изгоните от училището, в което работя в момента. Колко му е да ме опраскате пак? Та този, дето нарушава идилията, нима не заслужава да бъде опраскан по най-нагъл мутренски начин в чисто Мутренската държава, в която живеем?!

Да, аз съм много лош поради това, че си позволявам да нарушавам "добрия тон" и да "развалям празника", нали така? А може и едно кръшно хоро да му ударим в знак на това, че положението в българското образование е бляскаво, а идилията е пълна. Изиграйте му едно хора, таваришчи, колко му е! Или кючек, ако предпочитате! Поиграхте ли си снощи хубаво на аборигенския бал (нали това вече е новото наименование на абитуриентските балове, нали "абитуриент" в съвсем пресния български "новговор" веке е "аборигент"?!)?

Спирам дотук. Няма смисъл да се пише повече. Положението е отчайващо. На фона на бляскавото казионно-официално положение се забелязват признаците на тоталната развала. На никой за нищо не му пука. Важното е да имаме какво да ядем, нали така?

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Духовно и всякак иначе здрави! Чао и до скоро! Няма да млъкна, колкото и да ви се иска това...

Освен това се чувствам длъжен да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo