Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 12 май 2016 г.

У нас истинските политици се броят на пръсти, а иначе е пълно с политиканти-въжеиграчи, не разбиращи що е политика



Сега е моментът Б. Борисов да поиска осъществяване на радикална реформа на съдебната власт - тази, която АБВ провали през декември 2015. 2. Да издигне и застане твърдо за втори мандат на Президента на Републиката Плевнелиев. 3.Твърдо да заяви, че евроатлантическата ориентация на България не може да има алтернатива. И ако някои от сега управляващото мнозинство се отметнат от радикалните реформи (като ПФ например), да поиска провеждането на извънредни парламентарни избори заедно с президентските.

Впрочем новата радикална неокомунистическо-русофилска опозиция - БСП-АБВ-Атака-ДПС сама иска избори, за да дестабилизира страната, нали? Щом ги искате, ще си го получите! Тогава има шанс най-сетне да се освободим от поне три русофилско-неокомунистически партии - БСП да падне под 12%, ДПС и ДОСТ да си поделят по равно 7-8% си електорат, а АБВ, Атака, БДЦ, ВМРО изобщо да не влязат в парламента. РБ има огромния шанс не само да влезе в следващия парламент, но само ако бързо заеме позиция на радикална реформаторска десница. Това ще е спасението на България от неокомунистическо-русофилската контрареволюция.

Момчил Дойчев

Кратък мой коментар: Споделям, така е, но ми се струва, че Борисов не е способен на принципна и твърда позиция. Шикалкавенето по му се удава. Ще видим. Повечето политици у нас се занимават с политика, без изобщо да разбират що е това. Смесват политика с политиканстване. Всъщност у нас политиците са нищожно малцинство, а е пълно с политиканти-въжеиграчи. Борисов има шанс сега да стане политик. Да се откаже от политиканстването. И от шикалкавенето. Да видим какво ще направи. Аз лично изненади не очаквам. Трудно е човек да надскочи себе си.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Публичните политици в посткомунистическите страни не са самостоятелни играчи и лично мотивирани кариеристи, които по западен образец се борят за власт и влияние, а само фигуранти и марионетки. В момента съвсем ясно е вижда как някаква невидима ръка размества фигурите по дъската на българската политика, но наблюдателите упорито отказват да приемат този факт, а невидимата Ръка е Политбюро на ЦК на БКП под „общото методологическо ръководство“ на Кремъл. Така че никой няма да надскача нищо и няма да има никаквиреформи.

Пп-важно е обаче да се установят персоналния състав и скритите механизми, чрез които действа Политбюро. Кои са тези „отговорни другари“, къде се събират, как вземат решенията и как ги налагат? Кой, къде и как например решава, че АБВ трябва да напусне правителството и по какъв начин го свежда „за изпълнение“? Мен общи лафове и приказки 25 години след промяната вече не ме удовлетворяват, искам да знам конкретните скрити механизми на действие на посткомунистическата система.

Анонимен каза...

Да добавя и това: ако отделните крила на БКП, които под различни етикетчета се представят за „различни партии“, наистина действаха некоординирано и по свое усмотрение, респ. само по внушение на подкрепящите ги „олигарси“, правителството и посткомунистическата система отдавна да са се разпаднали с всички шансове в България да се установят истинска свобода и демокрация. Само че всички тези ходове и действия като сега напускането на АБВ са съгласувани и се ръководят с желязна воля и ръка.