Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 23 май 2016 г.

Нещо, което Боко Борисов най-вероятно не знае, което неговият учител Тодор Живков не му е казал: става дума за истинския смисъл и роля на властта



Превод на текста на това изображение:

"Аз искам моите хора да живеят по-добре СЕГА. Да се учат в университети СЕГА. Да бъдат здрави СЕГА. Ролята на властта се заключава в това да създаде обстановка, в която хората да са способни да реализират своите мечти и амбиции, а не такава обстановка, която да обезпечава на властите контрол."

Мохамед ибн Рашид ал-Мактум, Премиер-министър и Вице-президент на Обединените Арабски Емирати, управител на страната Дубай, страната, в която е създадено Министерство на щастието.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Само дето ОАЕ едва ли могат да бъдат еталон за спазване на човешките права и демокрация, понеже там няма демократични избори, разделение на властите и политически партии, а много от основните права са ограничени. Само че за А.Г. всичко това няма значение, той не си прави труда да проверява нещата, за него е важно да да поучава назидателно и менторски «българите».

Колкото до Т.Ж. и БМБ, те едва ли заслужават каквото и да било внимание.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч кагебисткий пропагандист, откога Вие сте привърженик на демокрацията? :-) Нали напоследък проповядвате опорната точка за "просветения абсолютизъм", намеквайки за това, че "висша форма на разумното управление" е тоталитаризмът на Путин, на кагебисткия таваришч император... та откога започнахте лъжливо да се борите за тъй ненавистната Ви демокрация? Апропо, избягвайте да се изказвате от мое име, аз каквото искам сам ще си го кажа, Вие си говорете своите опорни точки, така примерно съгласен ли да си установим нашето разделение на труда?

Анонимен каза...

Какъв съм аз, си е също моя работа, но аз само исках да обърна внимание на едно противоречие във Вашите възгледи. Иначе забележете, че „арабската пролет“, далеч от това да бъде борба за истинска свобода и демокрация, само хвърли в хаос арабския свят. И което е интересното: арабските монархии, при всичките им слабости, засега се оказаха по-устойчиви от арабските републики, което е още един аргумент в полза на монархията.

Западната демокрация е, разбира се, най-добрата форма на управление в историята досега, но тя има ред слабости и недостатъци и най-вече тя е много нестабилна, докато монархиите са се доказали исторически като много по-устойчиви. Разбира се, стабилността също не може да е самоцел, ако цената е несвобода. Затова са необходими компромиси. Но също така знаем, че няма идеални общества.

Ангел Грънчаров каза...

Най-стабилна, таваришч, е тиранията. Непоклатима е даже. Свободата и демокрацията са нещо най-фино и крехко. Тук сте прав. Вашето изкривено съзнание е причина да сте привързан толкова към стабилността. Животът обаче изисква промени, само свободата може да му ги осигури. Тя единствена е адекватна на естеството на живота и човека. Не знам кога ще проумеете това вий, железобетонните комуноидни глави...

Анонимен каза...

Дали тиранията е най-стабилна, е спорен въпрос, тук са необходими специални емпирични изследвания. Тиранията обаче наистина няма нормални механизми за решаване на неизбежно възникващите социални конфликти и проблеми и затова въпреки привидната си стабилност често е доста неустойчива, докато демокрациите при цялата им привидна нестабилност нерядко се оказват доста устойчиви. Ясперс беше казал, че демокрациите са силни навътре и слаби навън, докато комунистическата система е слаба навътре и силна навън.

Само че с Вас за съжаление не може да се води сериозен дебат на ниво, понеже непрекъснато слизате до (необосновани) лични нападки и обиди – „вий, железобетонни комуноидни глави“. Мога да Ви уверя,ч е нямам нищо общо с КГБ и комунизма, освен това никога не би ми минало през ум да използвам подобен вокабулар като Вашия. Човек се познава по стила. Онова, което може би е допустимо в разговорната реч, няма място в писаното слово. Вие обаче, който непрекъснато корите и бичувате малокултурието, сам постоянно слизате на това ниво.

Ангел Грънчаров каза...

Имате грешка, таваришч, моето поведение не е малокултурие, а израз на сарказъм - така бичувам комуноидната и ченгесаро-кагебестка психология и манталитет, на които Вие сте толкова чест изразител в този блог. Тълкуването на поведението ми като "малокултурие" показва, че Вие сте ми лично уязвен и по тази причина изпадате в непростим субективизъм, в който обвинявате мен.

Тиранията наистина е съвсем нестабилна, глупаво е тираните да смятат, че са си осигурили стабилност и дълговечност на управлението по този начин. Демокрацията стъпва на значително по-здрави субстанциални основи и тази причина е много по-стабилна.

Анонимен каза...

Сарказъм не означава лични нападки и обиди и въобще критиката е по-убедителна, когато е хладно аргументирана, а не примитивно емоционално обагрена. Това е въобще проблемът на източноевропейските политически и философски анализи – че им липсва трезвост и хладен разсъдък. Ето например в последния Ви пост все пак откривам едно смислено изречение „Тиранията наистина е съвсем нестабилна, глупаво е тираните да смятат, че са си осигурили стабилност и дълговечност на управлението по този начин. Демокрацията стъпва на значително по-здрави субстанциални основи и тази причина е много по-стабилна.», което е хубав аргумент, който приемам. Демокрацията наистина е по в някаква степен по-«естествена», ако щете, форма на управление, факт е, че дори недемократични режими рядко обявяват себе си за такива, всички се крият зад етикетчето «демокрация», а комунистическите режими дори се самоопределяха като «народни демокрации». Само че съвременната демокрация има определени предпоставки, които изглежда засега са изпълними само в западния културен кръг. По света има, разбира се, много демокрации, но повечето са такива само на хартия, т.е. са формални демокрации.

Така че на аргументи отговарям с аргументи, но нямам какво да кажа на груби нападки и квалификации.

Колкото до просветения абсолютизъм, това е отделна тема на обсъждане. Факт е, че демокрациите са най-стабилни, докато в тях присъстват аристократични, елитарни елементи, но с течение на времето тези елементи отслабват и изчезват и тогава демокрацията лесно се изражда във власт на тълпата. Вие самият се възхищавате на английското кралско семейство, което формално не играе политическа роля, но въпреки това е политически фактор. Аристократите освен всичко друго в служат и като пример за начин на живот и поведение на тълпата, макар че, разбира се, не всички благородници успяват да достигнат този идеал.