Вече не е модерно да си чалга стайл: модерно е да не си простак

Нищо им няма на абитуриентите! Ние сме грешката, Автор: Мария КАСИМОВА

Надеждата им е, че ето сега, в този момент, когато са принцеси и принцове за една вечер, всичко се подрежда по най-добрия за тях начин

... Беше времето на бръснатите глави и дебелите ланци, на тесните фланелки и модата да биеш жена си, на пошлата плът и простата радост от конвулсиите на телесната долница. Времето на момичетата, които мечтаеха да се омъжат за мутри или футболисти и на момчетата, които искаха да спят с фолкпевици, да карат страховити джипове и да пълнят носовете си с кока.

Това време още е тук. Обаче вече го гледаме в гръб. Тръгва си, посвило леко перки, подвикващо от време на време през зъби, че ще видим ние, като ей сега се върне. Опънало е мускулите си и се пъчи с татуировките си, ама вече някак нелепо и комично. Нито плаши, нито респектира – само на смях ни избива от него. Чак жал да ти стане от напъните му да е Динко, Бойко или не знам си кой Щангамен.

Че си е тръгнало, разбирам по новите млади хора, по тези, които тази година видях на абитуриентските им балове. По красивите момичета с нежни рокли, изящни аксесоари и перфектен грим. По момчетата, чиито костюми стоят като на актьори от холивудски сериал за „Уолстрийт“ и косите им, стилно подредени в прически, вместо обръснати като на главорези. По избора на някои от тях да направят дарение, вместо да одрусат семействата си за една „вълшебна“ вечер. По желанието им да изглеждат елегантно и по усета наистина да бъдат такива.

„Вече не е модерно да си чалга стайл“ – ми казва малката ми дъщеря, която след две години ще е абитуриентка. – Модерно е да не си простак.“

Децата, тези, на които причинихме масовото опростачване, налагат новото време. Променят го без дори да осъзнават това – през целия свят, до който достигат с един клик, през Снапчат, Инстаграм, Фейсбук и Туитър. Задават кодовете на новото време и противостоят на масовата простотия, с която настояваме да ги прегръщаме. Не всички, разбира се, и не винаги. Въпреки луксозните коли за показване, дочуващите се все още цигански барабанчета, маанета и чалга вопли, нашите деца полека излизат от балканската ни самоувереност, че сме центърът на света и крачат със световни крачки. Носят точно толкова родолюбие, колкото сами са преценили, че им е полезно. Защото са деца на света, млади хора без граници.

Усетих този полъх сред абитуриентите тази година. Лек, ефирен, но постоянен и масов. Може все още да е полъх, но ние, някогашните абитуриенти, знаем, че всеки полъх предвещава вятър. А вятърът, повярвайте ми, е този на промяната.

Да се доверим на децата, те знаят. (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo