Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 13 май 2016 г.

Без коментар, да запазим за историята този тъй мил спомен!



Освен това мисля, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Разбирам позицията ти. Всички сме прецакани (с изключение на известен неголям брой семейства от т.н. "елит", в по - голямата си част с номенклатурен произход ), които осребриха чиповете си и оформиха новото класово разделение у нас. Само че, Ангеле, мен много ме безпокои възможността отново да се изпробват радикални "революционни" методи за установяване на справедливост. Справедливият гняв и добрите намерения приложени на практика по правило не водят до Добро. Катон е призовавал Картаген да бъде разрушена, просто защото в Средиземноморието не е имало място за 2 империи. Когато римляните са превзели Картаген, много от гражданите му са загинали. Проблемът е как да устроим живота си тук по един хем справедлив, хем ефективен от икономическа гледна точка начин, с тези хора с които разполагаме. Ако не, по-добре да се разделим и всеки по пътя си, отколкото една група да налага на друга група насила някакъв път и модел...

Тодор Марков

Ангел Грънчаров каза...

Аз пък разбирам твоята позиция, с много от твърденията в нея съм съгласен, но поддържам съвършено друг принцип. Т.е. давам друго тълкуване. Ще си позволя да изложа тук вкратце своето разбиране.

Аз лично не се чувствам прецакан. Напротив, доволен съм, това, което е сега, колкото и да е уродливо, е много по-добро от това, което имахме някога, при социализмо-комунизма. Да, но можехме да бъдем значително по-добре, проблемът е, че допуснахме нашият преход да придобие такъв уродлив вид, да доведе до такива уродливи резултати. Но пък от нас зависи постепенно да преодоляваме деформациите и нещата малко по малко да почнат да си идват на точното място. От нас, гражданите, в крайна сметка зависи всичко, зависи най-вече от нашите представи за нещата. Според мен когато мнозинството от българите осъзнаят, че свободното пазарно общество (т.н. "капитализъм") и демокрацията, въпреки недостатъците си, е възможно най-разумното и добро обществено устройство, даващо огромни шансове за успеха на всеки деен индивид, е едва когато тия същите хора повярват в силите си, откажат се от очакванията някой друг (държавата) да им подхвърля благинки, напротив, започнат упорито да работят за своя личен просперитет, едва тогава ние най-сетне ще се отървем от бедността и от униженията и ще заживеем достойно, както това нещо са го постигнали напредналите европейски страни, явяващи се образец за нас, явяващи се достоен за следване пример.

Затова трябва да се противопоставяме на всички опити на путинистите и на тяхната пета колона да бъдем съблазнявани с "предимствата" на така наречения "руский мир", т.е. трябва да осуетим всички опити на тази антибългарска сила да ни натика отново в кочината на руския мир. Това е вкратце моето разбиране и убеждение. Този според мен е верният път, правилният начин да постигнем и достойнство, и успех, и просперитет. Това е също така доказан начин, това е доказано верният, разумният и правилният път.

Анонимен каза...

Проблемът на Реформаторското движение е липсата на реформаторски дух. Реформаторите са много добри в това да кажат каква държава не искат да бъде България. Държава, в която не се краде и която не е зависима от сенките на Русия. Това е безспорно много добра и национално достойна мисия. Но тя не е достатъчна за политическа партия, а по-скоро за гражданска организация, която наблюдава властта. Липсата на визия за управление създава вакуум, който лесно може да бъде превзет с наглост и добра организация.

Julian Popov