Е, и какво е правилно в крайна сметка да учат учениците?

Ето откъс от една дискусия във Фейсбук за това какво трябва да учат в училищата учениците:

Lachezar Tomov каза: Ако аз съм образователен министър, всеки ден ще има български език и математика и ще редуваме часове по силова физическа подготовка с часове по народни танци докато ви изпушат ушите и можете да правите по 50 лицеви опори в такт 7/8. Стига с тоя ваш мързел

Mare Marini каза: Във Финландия премахнаха предметите и се учи по общи проекти, в хода им направленията в науката се усвояват интегрирано. Аз съм за това.

Ангел Грънчаров каза: Интегриращото звено на отделните науки и знания следва да е философията - понеже само тя може да зададе потребния хоризонт на разбирането. Така този модел ще проработи истински ефективно.

Ангел Грънчаров каза: Lachezar Tomov, интересно е, че всякакви хора се напълат да правят учебни планове и програми за учениците, а никой не се сеща да попита самите ученици, те да кажат какво искат да учат, при това всеки ученик следва да говори само за себе си, според своите особени интереси. Не може да има унифициращи учебни планове и програми при положение, че различните ученици имат различни интереси, желания, потребности, намерения, цели, приоритети и пр.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo