Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 май 2016 г.

По славния древно-римски обичай за един-единствен ден в годината господарите и робите си размениха ролите!
















На 28 април 2016 година по инициатива на Ученическия съвет се проведе Ден на ученическото самоуправление в ПГЕЕ. Много ученици заеха местата на своите учители и на служителите от гимназията. Ето имената само на част от ентусиазирания млад екип:

Емилия Къндева - директор;
Кристиян Ангелов - помощник директор по учебната дейност;
Деян Караджоджуков - помощник директор по учебно-производствената дейност;
Росен Маджуров - педагогически съветник;
Мария Салапатийска - завеждащ административна служба;
Борислава Късавълчева - медицински фелдшер.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Инак казано, в ПГЕЕ-Пловдив (а тази народополезна инициатива, предполагам, се прави и в другите училища на нашата славна образователна система) биде спазен славния древно-римски обичай: веднъж в годината господарите и робите за един-единствен ден да си разменят ролите, именно робите да станат господари, а господарите - роби (наужким де, не истински, естествено!). А след това всичко си продължава по старому, разбира се. Един ден в годината ще играем ролята на свободни, в останалото време ще се примиряваме с всекидневните унижения. Един ден годишно демокрация ни е достатъчна, в останалите дни ще имаме авторитарна командно-директивна административна система, в която най-основните звена или "елементи" (учителите и учениците) са прости изпълнители на заповедите на началствата. И никой за нищо не ги пита, излишно е да ги пита какво мислят. Защото всъщност няма нужда да ги питат: та нали управляващите всичко си знаят и решават вместо нас, а пък ние следва само да изпълняваме техните премъдри заповеди! 

А в деня на самоуправлението (демокрацията), както личи от снимките, всички са така щастливи (лицата им сияят от нескривана неподправена блага радост!), че е резонно да се запитаме: а как ли успяват в останалите дни да скриват нещастността си?! Щото несвободният човек, разбира се, не може да е щастлив, нали така?  (Между другото и господарите у нас не са свободни, тяхната свобода е илюзорна: свободният е истински свободен само сред свободни хора, не сред море от роби!)

Както и да е. Да не философстваме много за да не вземе някой да ни се обиди - заради това, че им разваляме празника, че им помрачаваме радостта с тия "излишни разсъждения"! Но все пак нека да има и алтернативна позиция - колкото и кощунствено да звучи тя, предполагам, в нечии уши.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: