Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 31 май 2016 г.

Пак предлагам да се проведе най-свободен демократичен дебат не само с учениците, но и сред учителите по най-неотложните проблеми на училищния живот



Това е една табличка в помощ на обучението по философия на правото и гражданско образование на учениците (пък и не само на учениците: много уж зрели хора, пълноправни граждани съвсем не съзнават ясно тия основни различия!)...

Наближава вече края на учебната година. (Учениците от 8-ми до 11-ти клас ще учат още месец.) Ако не ме опраскат (да употребя този все по-популярен за нашия съвременен държавен живот термин, означаващ в случая уволнение) тия дни, най-вероятно, току-виж, успея да завърша тази учебна година с учениците, на които им преподавам философските предмети. (Пиша така щото преди 2 годинки в същото това училище бях опраскан или уволнен тъкмо месец преди края на учебната година, та имам съмнения, че тази хубава традиция нищо чудно да бъде продължена; знаете, че след заведено от мен съдебно дело в крайна сметка с решение на Върховния касационен съд бях възстановен на работа в същото училище.) Преди около две седмици директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ме уведоми, че било имало 11 жалби (!!!) срещу мен от възмутени ученици, родители, граждани и дори, предполагам, и учители! Поисках да видя тия жалби та да се запозная с претенциите към мен на тия многострадални души, отказано ми бе; за мен този казус е много интересен, интересна ми е позицията на ръководството, което преди две години имаше обичая да превръща подобни жалби в тъй ценния компромат, послужил след това като основа за "мотивиране" на тъй желаното ми уволнение. Възнамерявам тия дни да поискам в писмен вид информация около претенциите към мен във въпросните жалби, щото иначе, ако такава информация не ми бъде предоставена, това ще означава, че нещата около тия жалби стават твърде подозрителни и нечисти. Маркирам тия неща с оглед да няма празнина в моя дневник, в който, както знаете, пиша за всичко, което ме вълнува - и което преценявам за важно. А мен предимно ме вълнуват нещата около ситуацията в българското образование - и в частност тази в училището, в което работя, в което преподавам философия.

Куп въпроси стоят нерешени около същинските, истински важните проблеми, свързани с пораждането на смислен и ефективен учебния процес, с пробването на нови, съвременни методики, свързани с разкрепостяването, с освобождаването на човешката (духовна, личностна) градивна сила, също така около отношенията учители-ученици, именно по повод експериментирането на по-нови, съвременни подходи, с оглед преодоляването на отчуждеността на съзнанията на младите от техните истински, коренни, действителни интереси и пр. В моето разбиране училището е място, в което младите следва да имат всички необходими условия за разгръщането на техния личностен и духовен потенциал, за развиване на способностите им, за формиране на ценни, потребни качества с оглед нуждите на съвременния живот. Лесно е това да се каже, трудно е обаче да се направи - особено като се вземе предвид, че в днешно време продължават да действат стереотипите на разпадналата се вече, на агонизиращата, но все още неотказала се от реванш административно-командна, репресивна, авторитарна и дори социалистическа образователна система, а пък силите на новото у нас са така крехки, че нищо не пречи всеки кълн на нещо по-различно и по-модерно да бъде стъпкан още в зародиша му.

В тази ситуация на безжалостна битка на новото със старото аз разглеждам въпросните жалби. Те в някакъв смисъл са и висока оценка, нещо като комплимент за мен: ако бях типов учител аз никого нямаше да дразня, на никой тогава и в ума му нямаше да му хрумне да се жалва от мен; но щом се жалват, значи всичко е наред, така и подобава да бъде, особено като се вземе предвид това, че съм философ. На философите такава именно им е ролята и длъжността, а именно: да дразнят, да спомагат за рушенето на стереотипите, нямащи нищо общо с потребностите на променилия се живот. Дълг на философа също така е да служи само на истината, а знаем, че в наши условия истината се възприема най-малкото като горчива, да не говорим за това, че за дадени среди, привързани към тъй удобното статукво, тя е и опасна, отровна, крайно вредна и пр. Философите затова съществуват, да провокират, с оглед средностатистическият или масов (типов) човек да се дразни от тях, да ги ругае, да изпитва ненавист към тях - щото философът всъщност е един свободен дух, а знаем, че в нашенските родни условия такива духове са възможно най-ненавистни. В същото време ония, които говорят глупости, лъжи, които се мазнят на народа, такива са най-обичани, те стават нещо като "духовни водачи" на скудоумния народец, тях ги избират на ръководни позиции, те стават идоли, кумири, трибуни на същия този народ и т.н. Та в този смисъл това, че от мен специално дадена категория хора се оплакват е съвсем в реда на нещата, е нещо напълно естествено и нормално, то означава също така, казахме, че си върша работата както трябва, че си изпълнявам задачата и мисията; опазил ме Бог точно такива хора да почнат да ме хвалят: това ще означава, че съм изневерил именно на задачата и на мисията си.

Искам тук, в завършек (имам още за много неща да пиша, но ми намаля времето, а аз пиша този текст в свободен час, намиращ се между учебни часове, затова и толкова често не се доизказвам, а само щрихирам проблемите) да запиша някои въпроси, които от известно време ми се въртят в съзнанието - и около които могат да се формулират чудесни казуси за практически обсъждания в моите часове по философия и също така по философия на правото. Забелязал съм, че учениците много обичат такива казуси, постоянно ме молят да правим такива обсъждания, вярно, учебната програма не позволява такъв разкош, но за мен интересите на учениците имат приоритет, ето, по тази причина в оставащите часове ще проведем с учениците няколко завършващи обсъждания по най-важните проблеми и теми, примерно тези (ще ги формулирам като въпроси за самостоятелно осмисляне и за дискусия в групи):

1.) Кое от двете - индивидът или общността, индивидуалното (различното, личностното, чисто човешкото, оригиналното, самобитното) или социалното (общото, комуналното, груповото, колективното) - следва да има приоритет, т.е. трябва да бъде определяно като основополагащо, водещо, най-значимо, определящо и пр.?

2.) Вие лично привърженик ли сте на капитализма (свободното пазарно общество) - или сте негов твърд противник? Може ли да бъде изобретено и да бъде наложено на обществото по-добро, по-рационално обществено устройство, което да превъзхожда капитализма във всички отношения? Или все пак свободният пазар си остава най-добър регулатор, незаменим с нищо друго?

3.) Има ли приемлива алтернатива на демокрацията, може ли демокрацията да бъде заменена с нещо по-добро, ефективно работещо (и по-подходящо - специално за нашия български манталитет)? Прави ли са тия, които смятат, че демокрацията за българските условия е вредна, не може да проработи, да доведе до полезни, позитивни резултати или до възход?

4.) Кой е добрият, разумният, правилният, верният начин (подход) за въвеждане на ред, на организация и на дисциплина в групите и общностите? Кой регулатор - външният натиск (принудата, страхът от наказания, подчинението, изпълнението на зададени ти отвън заповеди, изисквания, регламентации, инструкции и пр.) или пък вътрешният самостоятелен, свободен избор (самоопределянето, самосъзнанието за свобода, вдъхновявано от ценностни, нравствени подбуди, сиреч добрата, непринудена воля, при която сам поемаш пълната отговорност не само за своето собствено поведение, но и за ситуацията около теб, в отношенията с другите) - вие лично възприемате като по-ефикасен?

5.) Задължително ли е свободата (демокрацията, либералният подход) в нашите български условия да води винаги до анархия и до "свободия" - или по-скоро несвободата (неразбирането на свободата, непознаването на автентичната, на истинската демокрация) води именно до анархия и "свободия"? Значи ли това, че за нашите родни български условия единствено подходящ и ефикасен е авторитарният подход, когато хората са лишени от свобода, от право сами да решават и да отговарят за поведението си, когато са принуждавани само да изпълняват команди, заповеди, инструкции, правила, в изработването на които те изобщо не са участвали?

6.) Истински (разумен, справедлив) правов ред и законност възможни ли са без признаване на суверенното право на свобода на индивидите, т.е. чрез отказ от свободата и отдаване на тиранията, на принудата, на външния контрол? Как се отнасяте към твърденията, че при социализма (комунизма) у нас било имало истински здрав ред и просперитет, независимо от това, че е имало диктатура, а пък свободата е била непозната?

Спирам дотук, че нямам време да продължа. Смятам, че по тази въпроси не само е полезно, но е и наложително да се проведе най-свободен демократичен дебат не само с учениците, но и сред учителите, а също така и между учители и ученици, което е предпоставка за съотнасяне на позициите и смислено търсене на начини за урегулиране на отношенията между тях, за поставянето им на една здрава и съвременна основа. Щото рецидивите на прогнил авторитаризъм, до който прибягват повечето учители са израз на тяхното безсилие и неспособност да приложат наистина съвременните методи, опиращи се именно на свободата, на личностния подход; да, със свободата наистина по-трудно се живее, но за сметка на това се живее смислено, истински, разумно, също така и съвременно. Свободата е "страшно и опасно нещо" (Достоевски), но пък без свобода животът ни става истински кошмар; вие не сте ли все още усетили грозните гримаси на пълзящия отвсякъде кошмар? Блазе ви - ако не сте ги усетили! Или горко ви - защото ако към кошмара сте успели да привикнете, правете си сметка какво означава пък това!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Желая ви най-вече здрав дух, та да победите един ден болестта; между другото най-страшна е болестта, за която изобщо не предполагаме, че сме под нейна власт...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

5 коментара:

Анонимен каза...

Какво толкова се се размрънкал за това "опраскване"? Няма да се свърши светът с уволнението на един даскал.

Анонимен каза...

1. Индивидът, това е и европейската традиция, докато източните култури и цивилизации са по-колективистични. Но както знаем от Кант, личността винаги трябва да е цел, не средство.

2. Обществено устройство не бива да се «изобретява» и «налага», капитализмът е органичен, естествен продукт на социалното развитие, макар че има, разбира се, своите теоретици. В него е въплътена колективната мъдрост на много поколения и създаденото не бива да се разбутва с лека ръка. Засега изглежда, че капитализмът, без, разбира се, да е идеален, е най-доброто устртойство в историята дотук. Теоретично са възможни общества, които в една или друга сфера да превъзхождат капитализма, но аз не виждам модел, който да е по-добър във ВСИЧКИ отношения. Само че българският посткомунистически мафиотски капитализъм е много далеч от истинската пазарна икономика, понеже е изкуствено наложен от посткомунистическите управници.

3. Подобно на капитализма, без да е съвършена, модерната демокрация е най-доброто устройство досега. Само че българската и въобще посткомунистическата демокрация е само карикатура на демокрация, една формалност, зад фасадата на която в действителност старите комунистически структури дърпат конците. Така че твърдението, че демокрацията в български условия не може да доведе до възход, са прибързани. В момента в България няма демокрация, а нейното изграждане се спъва от посткомунистите. Едва ако и когато в страната бъде изградена истинска демокрация, ще може да се провери дали тя работи задоволително и дава плодове. Тук е и отговорът на петия пункт.

6. При комунизма нямаше «здрав ред», а «нездрав ред», понеже привидният ред почиваше не на закона, а на ПРОИЗВОЛ, упражняван от БКП чрез ДС, МВР, прокуратурата и съда, вкл. в нарушение на собствените, издадени от БКП закони, но дори да не беше така, не си струва свободата да бъде жертвана в такава степен, както това беше при комунизма, в името на реда.

Анонимен каза...

Не се прави на умен, Грънчаров, не си умен, напротив, много си слаб в умствено отношение. Въпросите, които поставяш, са тъпи и лошо формулирани, много са дълги и учениците не могат да ги разберат, нормален човек не може да ги разбере. Безсмислени са. Не си познаваш учебния материал и не умееш да преподаваш. Учениците затова пишат жалби срещу теб. Те искат да им се даде основното по възможно най-прост и разбираем начин. Не е нужно да бъдат мъчени да мислят по абстрактни теми, откъснати от живота. Затова всички са пропищели от теб. Време е пак да бъдеш уволнен поради некадърност. Нашият сплотен колектив със затаен дъх очаква този толкова приятен момент.

Анонимен каза...

Mi 4udaci ste da6e i ulavi, OK?...

Анонимен каза...

В Македония живеят бълхари, кой не го знае...

Измешаха се със сърби теа 70+ години откакто Сърбия ги взе, изпожениха се помежду си, налапаха се със сръбски думи, но пак сърбите са друг народ - не са лоши, но са други, а тия задръстеняци са бълхари...

И са горди със сръбските си думи, които дедовците им не знаеха, и се пъчат кат бълхари с тях - например вèщачки на сръбски е изкуствен, стручняк е специалист - и се дуе некакъв македонец у София и с тия думи иска да мине за... македонец.

Ех, бълхарска простотия, ех, неслучайно сте майстори на националните катастрофи с кокошио си мозак...

Та от теа кривоглави бълхари едва си харесах 3 песни досега, некадърно племе та знае ли се...

Ето ти ги... А относно македонския език, дето баба ми е оттам, мое би е македонка, а? Две думи имат, диалект, нема лошо - те са: барам (търся) и велим (говоря)... Тражим си е чисто сръбско (търся), но западните бълхари го разбират... Има преход между западните наши говори и сръбския, но при тях се появяват падежите и това ебава майката на всичко...

Колкото бълхарин е научил някога руските падежи, толкова и македонец сръбските...

Я се пробвай, как е на руски сила на две сърца? Сила двух сердец. И мислиш че уродите емигранти от БГ в Русия моат да кажат това??...

Кривоглави славяни са, и чехите и поляците, а ние имаме баховски език, без падежи - каkто английския...

Нà ти тия три скапани песни, а на последната ти вèлим и тексто й, ОК?...

https://www.youtube.com/watch?v=xnDQtrScQbU


https://www.youtube.com/watch?v=NTTKZFO5ldI


https://www.youtube.com/watch?v=X2hsF6wDMMA


Чукни во дрво

На Бога камења не сме фрлале
Од други повеќе не сме грешеле,
Со една надеж за трошка љубов
За малку среќа, живееме.

Песни стихови, цели фермани
Ноќи неспани, солзи солени
Со една надеж за трошка љубов
За малку среќа живееме.

Чукни во дрво, вистина е
Надвор е пролет, живи сме.
Чукни во дрво, чукни три пати
Заедно да сме јас и ти.

Као дечиња во кревет гушнати
Не стануваме, а веќе пладне е
Тоа е ова, ова е тоа
Тоа е тоа, тоа е сѐ (=CBE на сръбски).


Посърбоманчиха ги, ама под антерията пак виждаш бае Ганя... Вèщачки уж, ама стручняк по простотия...

A. от Австралия