Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 4 май 2016 г.

Идиотизмът в нашия живот е на висота, той е може би най-голямото и най-свидното българско постижение



Последните дни (включително и празничните) за мен бяха твърде напрегнати: трябва да се грижа за болната си майка, която е на легло. Затова в тия дни бях в Долна баня, в родния ми дом. В понеделник късно вечерта пристигнах в Пловдив, за да си взема часовете във вторник, същевременно ходих при лекари за да уредя едни лекарства (инжекция), вчерашният ми ден беше много напрегнат; след като в късния следобед си взех последните часове (в 17.40 ми свърши последния час) с колата отново заминах в Долна баня за да занеса медикамента (инжекцията), а същевременно да имам и нощно дежурство, защото на другия ден, т.е. днес, отново имам часове, поради което рано тази сутрин си тръгнах от Долна баня и ето, към 8.00 часа вече съм в училището, слава на Бога, че успях да изпълня толкова напрегнатата си програма (когато не мога да дежуря аз при майка ми, наемаме една жена, на която плащаме за да се грижи за нея нощем). Като си пристигнах тази сутрин, понеже пристигнах рано, реших да се поразходя наоколо, имах време около час и не ми се стоеше в учителската стая. Сутрин въздухът е много освежителен и чист, приятно е човек да се разхожда. В един момент се озовах в района на Медицинския университет в Пловдив (пловдивчани наричат това болнично заведение "Държавна болница") и в един момент усетих, че имам малка биологична нужда (казано директно: пикаеше ми се зверски). Реших да намеря място да се облекча в някоя от сградите на МУ (и друг път съм го правил, минавайки оттам). Като влезете на територията на това учебно заведение-болница отдясно има хубава градинка, увенчана с бюст-паметник на руснака И.П.Павлов (?!), вероятно бивш негов патрон, а в дъното на градинката има модерен учебен корпус; запътих се натам, защото и друг път съм ползвал тоалетните, които са на удобно място, близо до входа. Ето какъв любопитен диалог се състоя между моя милост и обидените за нещо на целия свят негови пазачи (да, таман двама пазачи седяха отегчени зад лъскавото портиерско бюро):

- Добро утро, може ли да ползвам тоалетната? - зададох аз директно въпроса си и тази моя глупава искреност вероятно предизвика цялата история.

- Какъв сте вие? - ми отвърна единият от пазачите като ме погледна строго, както и подобава за примерен властник на възможно най-нисшата позиция, пардон, чистачките са още на по-ниска позиция от него?

- Човек съм - отвърнах многосмислено аз.

- Не, питам: лекар ли сте, преподавател ли сте? Щото студент очевидно не сте - каза пазачът, поглеждайки белите ми коси.

- Просто съм пловдивчанин, българин съм. Пациент съм също така.

- Не може да ползвате тоалетната - тя е само за служители на университета, тя е само за служебно ползване - каза другият пазач, който до този момент критично слушаше възглупавия ми разговор с колегата му.

- Как така? А къде да пикаят гражданите, пациентите?

- Където искат да пикаят, тука не може?

- Как така където искат да пикаят гражданите и болните хора? Примерно в градинката отпред, в храстите като куче ли да се изпикая?

- Казах където искате можете да пикаете. Не сте жена, можете и в храстите да пикаете - отвърна другия пазач и допълни умно: Аз лично като няма къде да пикая пикая понякога и в храстите.

- Вижте какво, говорите глупости: значи вие ме принуждавате сега да се изпикая зад някой храст в градинката, така ли? Такъв ли е редът в тази болница: пациентите-граждани да пикаят кой където намери, подобно на кучетата? Между другото аз съм български данъкоплатец и вашите заплати ги плащам аз, един вид съм ви работодател, много сте нелюбезни с работодателя си.

- Айде, айде, ни ми се прави на много отворен - махай се, върви където искаш да пикаеш! Не ни занимавай с глупости - ми върна обидната дума другият, по-строгият пазач.

- Вижте какво, сега защо се заяждате с мене, какво ще й стане на тоалетната ако един гражданин се изпикае в нея. Освен това съм болен човек, инвалид, имам болно сърце, пия лекарства за отводняване, ако продължим тоя диалог нищо чудно след малко да се опикая - реших да настъпя аз, щото наистина зверски ми се пикаеше.

В този момент върху челото на единия пазач се появиха бръчки, издаващи мъчителното усилие на мозъка му да осъществи някакъв все пак мисловен процес. В един момент той изрече ето тия думи:

- Господине, идете да пикайте, разрешавам ви, но да знаете, че сте много нахален и проклет човек! Възмутен съм от вас! - каза той това, а другият, по-строгият пазач се обърна настрани, щото разговорът ни очевидно беше за него крайно изнервящ.

Аз обаче съм странен човек, понякога правя необясними неща, ей-така, заради науката, дето се казва, си позволих да изрека ето тия неочаквани и от двамата пазачи думи:

- Няма да ползвам тоалетната ви. Искам да ви кажа само ето това: радвайте се, че в този ранен час успяхте да направите първата си мерзост за деня! Хубав ден ви желая!

И си тръгнах. Не пиках, разбира се, в храстите, макар че, не крия, в един момент ми хрумна да направя по-хубав скандал като, примерно, се изпикая направо пред входа на тъй лъскавото учебно заведение, в което, между другото, учат много чужденци, гърци, турци, какви ли не. Намерих къде да облекча пикочния си мехур. Но ми бяха много приятни физиономиите на двамата пазачи когато чуха последните ми думи и им се наложи да ги асимилират. Питам се: дали да не изпратя този постинг на г-н Ректора на Държавния медицински университет, та да види какви образцови пазачи има?

Хубав ден желая и на вас, читателите на този блог. Бъдете здрави! Не се удивлявайте толкова много на превъплъщенията на нашия роден български инат, нима се учудихте като прочетохте за тази случка? Не, разбира се, идиотизмът в нашия живот е на висота, което е може би и най-голямото ни постижение. Ние за какво ли не можем да съчиняваме какви ли не идиотщини, коя от коя по-пищни и гнусни. Наздраве!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

7 коментара:

Анонимен каза...

Нов блогър: https://djunevworld.wordpress.com/2016/03/14/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B0/

Анонимен каза...

Ето, отново се потвърждава, че българите не знаят какво искат. От една страна чуваме постоянни оплаквания за липса на ред, правила и законност в страната, от друга страна щом някой се опита да наложи правила, ред и законност, се оказва, че те били „идиотизъм“. В любимата на Ангел Грънчаров Америка е пълно със странни и дори абсурдни правила и закони, но оправданието там постоянно е “ It‘s the Law“ - „Такъв в законът“ и никой не го оспорва. Само че кой знае защо когато в България излязат с такъв аргумент, за него той е „идиотизъм“.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, отново нищо не сте сфанал от смисъла на текста. Тук не става дума за правила или за закони (камо ли пък за законност и ред), тук става дума за чиновнически волунтаризъм и произвол, т.е. за нещо, което е противоположно на законите, правилата и реда. За да е нещо закон или да е правило, то трябва да има поне някакъв минимум разумност. Когато обаче става дума за идиотизъм, то това означава, че в упоменатото "правило" няма нищо разумно, напротив, има само една най-откровена идиаотщина. Но очевидно Вашата представа за кагебистки ред отговаря точно на подобен разюздан произвол на чиновниците, на овластените.

Анонимен каза...

Аз казах, че светът е пълен с безумни и абсурдни, „идиотски“ правила и закони, но Вие продължавате да настоявате за българската изключителност, правейки от мухата слон и разни недопустими генерализации, респ. позовавайки се на някакъв ужкем бюрократичен произвол. Каквото и да се говори и пише, народите по света, вкл. българите, не могат да се освободят от манията за изключителност. Впрочем макар да не съм запознат със случая в детайли, има логика тоалетните в някои институции да са само за персонала, а не обществени.

Сборник дурацких законов
В Мичигане (США) женщина не может постричь волосы без предварительного согласия мужа.
В Пенсильвании (США) всем водителям, оказавшимся на сельских дорогах ночью, предписывается останавливаться через каждую милю и стрелять из ракетницы, ждать 10 минут пока с дороги уйдет скот, который мог на ней оказаться, и затем ехать дальше...
В Кентуки (США) женщинам запрещено ходить по шоссе в купальном костюме. Исключение - если ее сопровождают по крайней мере двое полицейских или если она вооружена палкой.

В городе Джаспер в Алабаме (США) муж не может колотить жену палкой, диаметр которого больше толщины его большого пальца на руке.

В Мобил штат Алабаме (США) водителям запрещается гудеть проходящим мимо женщинам. Женщинам в этом городе также запрещается носить туфли на высоких каблуках.

Власти города Монтгомери в Алабаме (США) запретили пешеходам открывать на улицах зонты, чтобы не пугать лошадей.

В Калифорнии (США) есть закон, гарантирующий жителям штата право загорать на солнце.

В Аризоне (США) считается преступлением отказать человеку в просьбе дать стакан воды.

В этом же штате незамужним женщинам запрещается рыбачить в одиночку. Если женщина замужем, она может ходить на рыбалку одна только по воскресеньям.

В городе Уайтхолл в Аризоне (США) запрещается ездить на машине, на колесах которой висят сосульки. (прим. откуда сосульки в Аризоне - там и зимой жарко!)

В Неваде (США) вы вправе собственноручно повесить любого, кто застрелит собаку на вашем земельном участке.

В Калифорнии (США) животным запрещается сношаться в пределах 500 метров от общественных заведений.

В Алабаме (США) запрещено водить машину необутым. Закон, однако, позволяет ездить по встречной полосе, если включить фары.

В Коннектикуте (США) велосипедистам запрещено ездить со скоростью больше ста километров в час.

В городе Девон в Коннектикуте (США) запрещается ходить задом после заката солнца.

В штате Нью Йорк (США) вам грозит штраф в 25 долларов, если вы на улице будете засматриваться на женщин. Закон особенно строг по отношению к тем, кто оборачивается вслед проходящим дамам. Мужчинам, которые были пойманы на этом дважды, предписывается надевать лошадиные шоры.

В Северной Каролине (США) запрещается использовать слонов для вспашки полей.

В городе Бексли в Огайо запрещено устанавливать игровые автоматы в туалетах.

В Северной Каролине (США) оральный секс считается преступлением.

В городе Аннистон в Алабаме (США) запрещено появляться в джинсах на главной улице.

На Аляске (США) нельзя рассматривать лосей с самолета.

В городе Хейден в Аризоне (США) вам грозит штраф, если вы будете приставать к лягушкам.

В Канадской провинции Альберта выпущенным из тюрьмы преступникам до сих пор полагается заряженный пистолет и конь, чтобы они "могли покинуть город".

В городе Меса в Аризоне (США) запрещается курить в переделах 5-ти метров от общественных учреждений. Исключение- если у вас есть особая лицензия.

В Монтане (США) считается незаконным заниматься сексом в какой либо позиции, кроме "миссионерской".

В Дании прежде чем завести машину вы должны:
- проверить исправность фар, тормозов, руля и клаксона.
- убедиться, что под ней нет детей.

В Монтане (США) женщине грозит тюрьма, если она вскроет почту мужа.
и т.н.




Анонимен каза...

Много интересна история. За пикаене. За пикня. И за един истеричен дърт пикльо, който не иска да спазва никакви правила. Твърде поучително. Веднага да му се даде "Пулицър"! Или, още по-добре, жълта книжка...

Ангел Грънчаров каза...

Другарю дежурен кагебист, дайте някакъв пример с "умните закони" в тъй милата на сърцето Ви Руска империя.

На другарката комудоидка искам да предложа тя да напише нещо, щом в главата й е "Пулицър", другарко, наистина, напишете нещо, пък да видим дали ще заслужавате "Пулицър" или директно ще Ви дадем поне една жълта книжка. :-) Та дайте да видим Вие какво сте написала, вероятно сте много талантлива, я какви хубави реплики пишете, очевидно имате невероятен талант.

Анонимен каза...

Важно, прочети непременно: http://politikata.net/195130/%D1%81%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-2/