Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

понеделник, 16 май 2016 г.

Някои факти и заключения по повод неуморната дейност на министъра на опростачването



Голямото шеговито опростачване, Източник: novinar.net, Автор: Веселина Седларска

Бобо и Фифо са два сладура на около десет години, които интервюират участниците в едно интелигентно и благотворително телевизионно предаване.

Бобо и Фифо интервюират министъра на културата Вежди Рашидов. Дечицата питат министъра пипал ли е силикон. Министърът е пипал, казва самият той с пошличка усмивчица. Казва също така, че сътворил една жена с три гърди.

Дечицата са впечатлени - две не са ли достатъчни? Неее, на мъжете никога не са им достатъчни. И така нататък пред погледите на цял един народ, СЕМ, Агенция за закрила на детето и др., седящи пред телевизорите в кротка кома.

Създадени са тоест всички условия Бобо и Фифо да прераснат в Иван и Андрей, после да се превърнат в Слави и Годжи и накрая да станат премиер и президент.

Дисидентство в момента в България е отказът да се превърнеш в простак. За да запазят разума си, най-новите български дисиденти поемат България дистанцирано, като художествено произведение.

България е криминале, в което висшият администратор се казва Калина Илиева.

България е чиклит, в който звездата на киното се казва Мишел Бонев.

България е трилър, в който бившият вътрешен министър е може би дилър.

България е хорър, в който октоподът може да се чуе, види, усети, но не и назове.

България е фентъзи, няма такава държава.

Питате се каква е връзката на опростачването (изпростяването с безпомощността) и примирението? Питате се какво общо има между кресливите, некадърни телевизионни шоута и жалката ни така наречена политика? Питате се пресичат ли се някъде чалгата с икономиката, кючекът с енергийните проекти, убийството на театъра и операта с дипломата на Калина и т.н.

На този въпрос може да бъде отговорено по много убедителни начини. Но попаднах на един, който непременно искам да споделя с вас. Това е обяснението на Елсуърт Тухи, един от главните герои в култовата за ХХ книга на Айн Ранд "Изворът" (Издателска къща "МаК", издателство "Изток-Запад").

Ето как според него може да се управлява по най-лесния начин един народ:

"Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително.

Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство.

Присмей се на Роурк (в книгата: талантливият архитект) и обяви Питър Кийтинг (посредствен творец) за голям архитект. И вече си унищожил архитектурата...

Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята. Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко...

Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно... Безсмислицата винаги има някаква цел. Не си губи времето да изследваш безумието - само се запитай каква е целта му... Природата не търпи вакуум. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство, което да запълниш", казва учителят Тухи.

Спомнете си тези думи следващия път, когато се питате защо вдигат толкова шум около някого, който е очевиден некадърник, или убиват с тишина някого, който е очевидно талантлив. И не се чудете как стигнахме дотук.

Голямото опростачване, голямото изпразване на душите от години е в ход. Дори тези, на които то е поверено, може да не са наясно - ако разбираха какво правят, може би нямаше да го правят.

Но ние трябва да сме наясно - ако разбираме какво правят с нас, може би все пак няма да успеят да го направят.

ДОБАВКА: Освен това съм длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: