Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 13 май 2016 г.

Шоуто на Слави щяло било да става Горна камара на Парламента, а всички наши видни чалгаджии-орденоносци следва да станат пожизнени сенатори!



Julian Popov каза: Шоуто на Слави втора камара на парламента ли става?

Кратък мой коментар: Добре казано! :-) Поздравления за находката!

Шоуто (на Слави, пък и изобщо!) у нас би следвало да заеме полагащото му се място на върховна институция на нашия народен и държавен живот, равностойна по значимост на Сената или на Камарата на лордовете в някои други страни. Да обявим Слави, Азис, Митю Пищова, Митю Пайнера, проф. Вучков, Божо Димитров и някои други заслужили орденоносци на чалга-шоу-индустрията за пожизнени сенатори, да образуваме от тях една втора камара на Парламента, която да може да отменя законите му - и тогава страната ни, най-вероятно, ще почне да цъфти, процъфтява и да ражда обилни плодове. Как пък не се сетихме до момента да предприемем тази толкова разумна стъпка?!

Половината от сенаторските места в Горната шоу-камара на Парламента следва по право да се заделят за най-активните ченгета от ДС като Митю Гестапото, Кеворкян, Гоцэ, кой друг че не се сещам в момента?! Е, владиците-ченгета също по право следва да станат сенатори, руският посланик пък нека да бъде вечен почетен председател на тази Горна шоу-камара и тогава нема начин да не постигнем световен успех!

Това исках да кажа. Освен това мисля, че нашият български Картаген трябва да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: