Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 23 май 2016 г.

Не допускайте да забравите корените си, не допускайте духът, който оживява живота ни, да се разпилее!





ОЩЕ ПЕСНИ ОТ НИКОЛА БАДЕВ (ПЛЕЙЛИСТ):



ДОБАВКА: Втора седмица откакто съм в Долна баня, в отпуск за гледане на болната ми майка съм тука. Грижа се за нея и денем, и нощем (налага се често майка ми да става от леглото, подкрепям я за да не падне, покривам я, защото не може да се покрие, нося й храна и пр.). Но въпреки всичко ми е много интересно и приятно с нея: никога не сме имали толкова много време, прекарано заедно, никога не сме имали толкова много време за какви ли не приказки. Разговаряме за какво ли не - и за миналото, и за политика, и за живота, за познати или близки хора, които са най-често починали, майка ми разказва какви ли не истории около тях, много я бива, чудесен разказвач е тя, ненадминат! (Прочее, и нейният баща, дядо ми Васил, беше такъв ненадминат разказвач, тя, майка ми, го е наследила - и не само в разказването на разни истории, съвсем истински от живота, но и в пеенето, майка ми пее много хубаво!) Та времето ни тече все по този начин, разговаряме си, а пък телевизорът постоянно работи предимно на един и същ канал, любимия канал на майка ми: РОДИНА се казва тоя ТВ канал (ще му направя реклама, заслужават я!). Та тия дни гледахме по този канал концерти, посветени на годишнина на големия македонски певец Никола Бадев. И покрай това майка ми, по нейния си обичай, ми разказва разни истории, които сега тук не мога да възпроизвеждам, щото са много дълги, трудни са за преразказване. Само отделни фрагменти от тия разкази мога да разкажа, примерно ето този:

Майка и нейният брат, вуйчо ми Ангел (Бог да го прости!) много обичали една от тия песни на Никола Бадев, която ви сложих по-горе, именно песента "Снощи минах покрай вази...". Слушали тази песен и по радиото (то си е стояло най-вероятно постоянно на радиостанция "Скопие", както и нашето радио си стоеше при социализма на тази станция), и на плоча, по грамофона. И толкова често си я пускали, че направо прекалявали, а пък тяхната майка Екатерина (моята баба) често им казвала, като почнат да слушат любимата си песен, ето тия думи значи им казвала:

- Е, стига де, омръзна ми тая песен! Как можете да харесвате тая толкова бавна песен, на нищо не прилича! Все тая песен слушат, аман вече! - така повтаряла баба Екатерина, а пък вуйчо и майка й отвръщали:

- Майко, абе ти не разбираш, много е хубава тая песен, какво като е бавна, тъкмо щото е бавна е хубава!

Ето по този начин все спорели за тая песен, а пък аз, като слушам разказа на майка ми сега, имам чувството, че си спомням този диалог на моите обични хора, бил съм дете, но имам смътен спомен за тая история, за историята около тая песен. Спомням си как леля ми Стоименка (тя е най-голямото от децата на дядо ми Васил и баба Екатерина, Бог да я прости и нея, и дядо Васил, и баба Екатерина, тях отдавна ги няма, ала ето, живи са в нашите спомени, в душите ни са още живи, в душите на тия, които ги помним; ала като си отидем от тоя свят и ние, тогава и споменът за тях ще изчезне, няма как, така стават нещата в живота), та значи си спомням как и леля Стоименка, и мойта майка Йорданка - Бог да й даде здраве сега да излезе от болестта, дето я тормози! - и вуйчо Ангел, и четвъртото дете на моите баба и дядо, вуйчо Димитър (Мито), заедно с нас, децата (и с техните половинки де, със съпрузите си), често се събирахме по празници у дядо Васил и баба Екатерина, и там много се пееше, също така се и пиеше, и вино, и ракия, и се ядеше... много такива спомени имам, а пък дядо Васил тогава често разказваше своите истории, които ние, децата, слушахме внимателно, гледайки право в устата на дядо-чародеец и страхотен разказвач; той често свиреше и на окарина, и пиеше любимите си песни, и разказваше също когато е бил запас в Македония, аз съм писал за него и за неговите разкази нейде из книгите си. Та мисълта ми е, че това е животът, сега фрагменти от миналия живот се оживяват в нашите разкази, мяркат се разни сцени и истории, а пък и ние като си отидем, всичко това ще изчезне, ще се разпилее както вятърът есенно време вее и разпилява откъснатите листа. Миналото не може обаче да се върне.

Както и да е. Много имам да пиша за мислите, които се въртят в съзнанието ми тия дни, като обслужвам и се грижа за болната си стара майка тук, в Долна баня. Става дума за важни човешки и философски проблеми, за времето, за живота, за душата, за какво ли не, но сега нямам нито времето, нито настроението да пиша за това, друг път, да се надяваме, ще намеря сгоден случай да подема това писане.

А сега-засега: хубав ден ви желая! Бъдете жив и здрави! И не допускайте да забравите корените си, не допускайте духът, който оживява живота и съществуването ни, да се разпилее, напротив, събирайте го, искрица по искрица, трупайте го, духът - ето това е истински важното, без което нищо не става, нещо не може, нищо няма как просто да живее. Това поне да ви кажа за момента. Чао и до скоро!

Освен това се чувствам длъжен отново да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: