Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 17 май 2016 г.

Снимки, правени нейде из тъй "прогнилата" Европа преди време - в едни по-хубави време, когато можех да си позволя да пътувам...



Човекът с романтични наклонности (по излъчването, предполагам, си личи), чието лице не е прикрито с черна лента, съм аз...







Освен това се чувствам длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

7 коментара:

Анонимен каза...

Няма нищо по-неприятно от пътуването, но както казва Екзюпери в „Малкия принц“, хората никога не са доволни от мястото, където се намират – ще допълня – затова се шляят непрекъснато насам-натам като мухи без глава.

Без да подценявам другите култури: Европа и западната цивилизация и култура са най-доброто досега в историята, макар че те, разбира се, имат и много тъмни страни. Истината обаче е, че зад фасадата ляволиберална, консуматорска Европа наистина е „прогнила“ и цялата тази система трябва да бъде пометена. Иначе и Римската империя до последно е изглеждала добре, а форумът в Рим векове след падането на Рим чак до Ренесанса, когато сградите са започнали да се използват като кариера за други строежи от папите – срещу протестите на Микеланджело например, е бил в съвсем приличен вид. Така че да не се подвеждаме по привидности и фасади, зад тях нещата са ужасяващи.

Каква е алтернативата: разбира се, не например някакво „евразийство“ и под., а връщане към състоянието даже не отпреди 1918, а преди 1789, т.е. преди френската революция, от която реално започват нещастията на „модерния“ свят, т.е. връщане към абсолютистките монархии.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, какви абсолютни монархии се въртят в главата на вас, путинистите, ма вие наистина не живеете в 21-ви век, а съзнанието ви е някъде на нивото на 16-17 век, на нивото е на съзнанието на Иван Грозни! Как можете да се излагате толкова бе, таваришч?

Анонимен каза...

Защо си им скрил очите, та те са ти колеги?

Атанас Атанасов

Ангел Грънчаров каза...

Защото не съм ги питал съгласни ли са физиономиите им да бъдат разпространявани из интернет. По тази причина им запазих анонимността като им скрих лицата. Мисля, че бях длъжен да постъпя така - понеже зачитам свободата и личността им.

Ангел Грънчаров каза...

Тавариш кагебисткий пропагандист, значи според теб излиза че по времето на абсолютистките средновековни тирании (след падането на които, по думите ти, били започнали "нещастията на човечеството"!) народите и индивидите са били най-щастливи, нали така излиза? Значи в твоето кагебистко съзнание човекът е най-щастлив когато няма свобода и когато тиранинът си прави с него каквото си поиска, така ли излиза? Кажи, да чуем можеш ли да изшикалкавиш и да излезеш от това противоречие...

Анонимен каза...

Не са така прости нещата и те, разбира се, нямат нищо общо с някакъв митичен КГБ, който непрекъснато се върти в главата Ви. Впрочем вярно е, че днес в средите на КГБ също има радетели за монархия (!), такъв е например директорът на Руския институт за стратегически изследвания, близкият до Путин Леонид Решетников, но това е тема за отделно обсъждане.

Няма идеални обществено устройства и монархията също не е съвършена. Тук не мога да се спра на всички нейни предимства и недостатъци, но ще Ви задам един въпрос: колко републики в историята са изпадали в тоталитаризъм или още със създаването си ставали тоталитарни? Същевременно можем да се запитаме: а колко монархии в историята са ставали тоталитарни диктатури?

Много трудно е да се каже кога и къде хората са били най-щастливи, съвсем не е априори ясно, че най-щастливите хора са тези в съвременните масови либерални консуматорски демокрации. Монархия също така не е равнозначно на тирания и не значи, че владетелите могат да си правят, каквото поискат с поданиците. Има също така и просветени монархии. Аз обаче бих предпочел да живея в „безпросветна“ средновековна монархия, отколкото комунистическа диктатура например. А ако мога да избирам, бих живял в Рим на Антонините (Адриан, Антонин, Марк Аврелий).

Либералната демокрация има, разбира се, ред положителни страни, но най-важното е, че тя е неустойчива и има тенденцията да се саморазрушава, което наблюдаваме в момента, докато монархията е много по-стабилна. И това не е чудно, защото тя има тенденцията или да се изражда във власт на тълпата, или в диктатура.

Колкото до Иван Грозни конкретно, аз не съм специалист по руска средновековна история, но днес историците гледат по-диференцирано на неговото царуване и дейност и не ги разглеждат само в отрицателен план. Но може би той е трябвало да се откаже от престола и да въведе либерална република в Русия с президент, парламент, премиер и всеобщо избирателно право?

Когато имате време, гледайте спорния руски филм „Царь“ за Иван Грозни на Павел Лунгин от 2009, представящ го в много отрицателна светлина:

https://my-hit.org/film/6111/

Ангел Грънчаров каза...

Просто е: хората, разбиращи свободата и на това основание обичащи я, са най-щастливи когато живеят в условията на свобода, но това няма как да го разберат ония, които са безразлични към свободата или пък са привързани към тиранията, сиреч, не обичат свободата; те пък са най-щастливи когато нямат свобода и се подчиняват на тиранина, който снема от тях всяка отговорност и по тази причина не познават трудностите на свободното и отговорно съществуване. Така стоят нещата, близко са до ума, съвсем понятни са. Ето, вий, кагебистите, обичате тиранията и сте щастливи като над вас властва тиранинът Путин - и за вас, респективно, свободното съществуване е нещо като кошмар.