В Долна баня съм. Моят роден град. Грижа се за моята болна майка. Ден и нощ се налага да й помагам. Имам по малко време и за работа на компютъра. Ето сега какво изявление намирам за Долна баня, принадлежи на д-р Кръстьо Кръстев, издателя на списание МИСЪЛ, човекът, който, не крия, ме вдъхнови да започна да издавам списание ИДЕИ, възприемано от мен и от приятелите ми като продължение на д-р Кръстевото списание; оказва се, че ние двамата с д-р Кръстев имаме още едно общо нещо, а именно, че харесваме да живеем в Долна баня; ето, отсъдете сами, вижте какво пише по този повод д-р Кръстев в далечната 1896 г.:
"Паметниците" на Долна баня са: една черква с камбанария и четири камбани, една джамия, един часовник и една много приятна баня, за която се стичат през летните дни много гости. Но всеки път, когато съм се намирал в обятията на Рила, аз съм се дивел как в България досега не се намерят десет души със здрав разум, с воля и с малко ексцентричност ако щете, които да избягат от праха на градищата, от мараните на полята, от сметищата на селата - в тия горски усои, в тоя неръкотворен храм, който толкова възвишава и миротвори душите и сърцата.
Този текст е от списание МИСЪЛ, брой, излязъл в далечната, както казах 1896 г. Приятно е чувството, че с д-р Кръстев разделяме покрай другото и една и съща емоция спрямо този наистина вдъхновяващ и ентусиазиращ душите и сърцата отрязък от тъй "великолепната рилска пустиня", по думите на друг един почитател на тия краища на България - Иван Вазов.
Как прекарвам времето си тука и какви мисли се въртят в главата ми ще пиша друг път. А сега - с Богом и се вслушайте в съвета на д-р Кръстев, елате в Долна баня, много ще ви хареса! И на Димчо Дебелянов много е харесвала Долна баня (той е имал роднини тука и често им е гостувал, също е писал за възприятията си на тукашната чудесна природа), и на Николай Лилиев (който е работил тук като чиновник в канцеларията на една дъскорезна фабрика), и на мнозина други...
Освен това се чувствам длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Консервативното лечение на гръбначни заболявания обикновено не е много ефективно. Алтернативата е мануална терапия, но само от страна на лекари-специалисти, не някакви „чекръкчии“, например д-р Григоров в София.
Публикуване на коментар