събота, 21 май 2016 г.

Символически акт или жест с огромен нравствен, с извинение за думата, смисъл



Нека да поразсъждаваме още малко по възникналия интересен и важен казус около оттеглянето на Плевнелиев.

С оттеглянето си от предстоящото състезание за президентския пост Плевнелиев де факто направи една ценна услуга на партията, която го издигна за поста, а именно ГЕРБ - сега вече на ГЕРБ не му се налага да обяснява защо няма да издигне Плевнелиев за свой кандидат. Но в ГЕРБ, знайно е, всичко се решава еднолично от Бойко Борисов. Това е неговата лична партия, това е неговата партия за лична употреба. Той е бигбосът, чиято дума никой не смее да оспори.

Излиза, че с оттеглянето си Плевнелиев направи хубава лична услуга на Борисов. Оттеглянето му е личен жест към Борисов: ето, оттеглям се, бате Боко, можеш вече да издигнеш своята кандидатура за президент, няма да ти преча да си сбъднеш съкровеното желание да седнеш на креслото, на което някога е седял самият Тодор Живков! Сега ще чакаме да видим дали наистина Борисов ще се издигне за президентския пост, аз предполагам, че ще го направи непременно - и тогава героичният жест на Плевнелиев придобива един по-друг, не дотам пристоен нравствен смисъл.

Излиза, че Боко е издигнал Плевнелиев за президент само и само за да му топли президентското кресло, и ето, когато Боко е решил вече да сяда на този най-височайш стол или трон, Плевнелиев услужливо стана, за да стори място на бигбоса! Давате ли си сметка за какво говори това?! То точно показва как стоят нещата в българската политика, то е символически акт или жест с огромен нравствен, с извинение за думата, смисъл.

Само разсъждавам по интересния казус, убеден съм, че той трябва да се обмисли по-прецизно. Нещата в политиката винаги са многозначни, затова по тях не трябва да се разсъждава повърхностно и плоско - щото тогава ще изпуснем верния, точния смисъл.

Някои политически анализатори обявиха прибързано, че Плевнелиев с оттеглянето си бил направил нещо хем героично, хем достойно, хем похвално. Аз не съм склонен така опростено да възприемам случилото се. Трябва да имаме предвид, че ние сме мафиотско-олигархична държава, в която високо-моралните политически жестове са изключени: мафията има свой оригинален морал, който не съвпада с общочовешкия. Наивник, иначе казано, не ща да бъда.

Апропо, да подхвърля и това: сагата Плевнелиев-Борисов ми напомня игричките на Путин и Медведев около руското президентство, дали тук не се долавя съвсем същия почерк, т.е. дали авторът (сценаристът) не е един и същ? Подобието е поразително, не можете да отречете това, нали?! Гоцэ Первановый тоже се суети наоколо и играе в пиеската, това за какво пък ви говори? Все още не сме изяснили защо Боко и Гоцэ имат толкова топли отношения, ето тук се крие нещо важно, не вервам Боко да уважава Гоцэ само защото он му връчи генералските пагони, друга ще да е причината за тази необяснима мъжка любов.

Не приемам лесните внушения, с които разни медийни пророци се опитват да манипулират лекомислените и доверчиви "народни маси". Търся, бидейки философ, верния, истинския смисъл на нещата. И вас призовавам да правите същото. Не се оставайте да си играят с вас както котката си играе с мишката. Мишоци не бива да се оставяме да бъдем, нека да бъдем човеци и граждани, заслужаващи да носят тия високи и задължаващи прозвища.

Освен това се чувствам длъжен да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: