Националната памет се промива и препира с чалга, мръсни пари и продажно русофилство

ОПРОСТАЧЕНИ И НАПЪЛНО БЕЗПАМЕТНИ НАЦИОНАЛНИ ТЕЛЕВИЗИИ!

Менюто в събота сутрин: По самоскопилата се от няколко месеца Нова - Чоков и Галиче, измислен спор - дали да има президентска република, климатолог за изненадите на времето, музикални сензации, по следите на Аристотел, и още много бля-бля.

По русофилизираната bТВ – пак „открития“ за Галиче и кмета на всички партии Ценко. И още - дълбините на океана, каквото и да означава това, за бурките и хурките…

БНТ е под упойка…

Тотално опростачване и убиване на зрителското внимание с измислени теми, нямащи нищо общо с акцентите на деня.

На фона на телевизионното изобилие от боза и шербет – нито дума за поредното възпоменание на жертвите на комунизма на остров Белене. Най-малкото заслужава внимание заради невинната кръв, пролята от комунистите и потъпкана днес от наследниците им. Събитието заслужава внимание дори и от чисто институционална страна – ще присъства държавният глава, а също и гости от 5-6 държави. Но жертвите и Белене не попадат в претенциозния обектив на телевизиите. И това едва ли е случайно.

След режима на Живков в България нямаше лустрация и декомунизация, не се случи дори и нищожна справедливост. Палачите продължават да са управляващата каста. Националната памет се промива и препира с чалга, мръсни пари и продажно русофилство.

И така безпаметни и опростачени търсим някаква национална идентичност и дори и минимално основание, че има нужда от такава България.

Написа: Стойко Стоянов

Освен това се чувствам длъжен отново да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo