Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 17 май 2016 г.

Който ни "освободи", той ни пороби



Де факто в Сан Стефано се сменя османотурското владичество с руско робство. Оригиналът на Санстефанския договор все още се крие от Русия и остава непознат за българите. За свободата си платихме на „братушките“ 21 236 500 рубли и 87 копейки, равни на 32 тона злато. За руско-българската война от 1915-1918 г., в родните учебници няма нито ред, темата е табу и днес.

Янко Гочев

Този прелиминарен (предварителен) мирен договор е сключен на 19.02/3.03.1878 г. между Русия и Османската империя след края на тяхната война от 1877-1878 г. Той не носи истинско (реално) освобождение на България защото по същество е договор за преминаване от османска власт към безсрочна руска окупация на част от българските земи. Де факто в Сан Стефано се сменя едно владичество (османотурско) с друго (руско). Първото е наречено в българската историография понякога "робство", а второто винаги се определя като "освобождение".

Смяната на османското върховенство (господство) с руско владичество по договора от Сан Стефано е всичко друго, но не и освобождение. Забравя се и се скрива прозрението на Апостола на българската свобода Васил Левски:

"Който ни освободи, той ще ни пороби."

От страницата на Goro Gorov във Фейсбук

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Така е, но това означава, че всяка друга страна, която беше „освободила“ България, също щеше да стане нейна поробителка. А със „собствени“ сили България не можеше да се освободи, както се вижда от Руско-турската война, защото Русия печели с големи усилия и не на последно място благодарение самоотвержеността на българското опълчение. Ако турците например бяха минали Шипка, Русия вероятно щеше да загуби войната. Какво остана българите сами да се изправят срещу турците.

Освен това въпреки своите завоевателни стремежи Русия, макар че никога не губи влияние върху българската политика, не успява да „пороби“ България до 1944, но това става вече в други условия и контекст.

Анонимен каза...

Россия = холод, ватник, Ленин, Сталин, водка, автомат Калашников, пельмени, матрешка, КГБ, ядерное оружие и Путин :-)

Анонимен каза...

Ми идете тогава в Турция бе, баклави недоклатени...