Писмо до Христо Ботев, Автор: Георги Марков
"Ти си славното знаме, под което вилнее позорът"
Писателят дисидент Георги Марков, който след 1969 г. напуска комунистическа България, работи като радиоводещ в английските радиостанции Би Би Си, американската Свободна Европа и германската Дойче веле. Той е един от най-острите и талантливи критици на режима на Тодор Живков. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин.
Есето е четено по Дойче веле на 2 юни 1976 г. Публикува се без последната страница, която не е запазена.
Драги Христо Ботев,
Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да им се припомня моментът на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите. С много по-голяма радост бих ти писал на твоята рождена дата, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища поздравителни телеграми, тържествени послания, дълги и важни речи, академични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по радиостанции и високоговорители, аз се реших като малък контраст да ти напиша това писмо. (ОЩЕ >>>)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Е, това са литературни, емоционални излияния, но ако трябва да бъдем искрени, никой народ, а също и цялото човечество не заслужават да се жертваш за тях, защото мнозинството от хората са идиоти. Ето защо чисто формално повечето борци за свобода и човешки правдини в историята са се жертвали напразно. Но от друга страна човечеството се нуждае от подобни хора, защото те му показват, че има и други, по-важни неща на света от животеца. Както казва Аристотел, ако става дума за високи цели, не бива да се вкопчваме в живота на всяка цена.
А ако трябва да се формализираме, можем да разсъждаваме и така: Априлското въстание и действията на Ботев водят до руско-турската война и българската независимост, но тя по ред причини е непълна, затова България воюва в двете световни войни на страната на Германия, но така накрая в страната влиза Червената армия и установява репресивен комунистически режим. Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Т. Живков и комунистическите репресии по тази логика могат да бъдат изведени включително и от действията на Ботев. Това показва само, че всяко действие в обществото освен желани поражда и безброй нежелани последици, които никой не може да предвиди. Само че подобна логика действа парализиращо, защото никой не може да предвиди резултатите от своите действие или бездействия. Можеш да до воден от най-добри намерения и да предизвикаш обратното.
Тоя глупав философ по-горе разбира ли, че го таковаха 45 години, è това се питам AIG??...
Публикуване на коментар