Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 2 юни 2016 г.

У нас мафията отдавна ни баламосва с медийните си шоумени, нас отдавна ни управляват не политици, а чалгаджии



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Като философи, а не журналисти, винаги трябва първо да мислим, а после да пишем.

Ако посткомунистическите режими наистина се управляваха от „чалгаджии“, те отдавна да са рухнали и в тези страни да се е установила истинска свобода и демокрация. Работата е именно там, че тези страни НЕ СЕ УПРАВЛЯВАТ ОТ ЧАЛГАДЖИИ, нито даже от „плутократи“ или „компрадори“. Истинските управници в тези общества стоят зад кадър, а отпред могат да се разхождат всякакви палячовци, те обаче са само марионетки и фигуранти. И тези управници съвсем не са чалгаджии, а явно са обладани от желязна решимост и воля да изпълнят своите ПОЛИТИЧЕСКИ планове и намерения. Иначе няма как да обясним учудващата издръжливост на тези режими и след 1989.

Не бива също така да изпадаме в грешката да мислим, че за РЕАЛНИТЕ посткомунистически управници ИКОНОМИЧЕСКИТЕ интереси, и то собствените им икономически интереси, са водещи, както наивно мисли Западът, а също и А.Г. Това би било голяма и фатална грешка. Кремъл не е „Кремъл ООД“. Водещи за съветското-руското стратегическо ръководство са съвсем други интереси и това ясно се вижда от действията му.

Ангел Грънчаров каза...

Човек като пише, тогава и мисли, не може първо да се мисли, а после да се пише, тия неща стават едновременно. Щото ако първо си мислил, пък после само пишеш, ще излезе, че докато пишеш не мислиш.

Това, че чалгаджиите, които се представят за политици, не са самостоятелни играчи, а са марионетки на ченгесарско-кагебистката руско-българска мафия, е толкова близко до ума, че просто не си заслужава да се отбелязва; нещо, което всички знаят, не е нужно да бъде повтаряно постоянно. Затова съм го спестил. Никъде не съм писал, че чалгаджиите в политиката играят за себе си, за своите егоистични икономически интереси; "Западът" също не мисли така, не може да приписваш на опонента си мисли, които и през ума му не могат да минат. Апропо, а защо Вие, таваришч, си мислите, че Западът е толкова глупав, и в същото време толкова много надценявате КГБ-истките кукловоди, това е само за да изпълните предписанието на кремълските опорни точки ли?

Анонимен каза...

Ами Западът наивно вече 25 години приема източноевропейските политици за нормални политици и тези страни за нормални страни, а какво по-голямо потвърждение за липса на проницателност.

Не надценявам кукловодите от КГБ, те не са свръхчовеци и също правят грешки. Впрочем както военното изкуство, така и политиката е по-скоро низ от грешки и печели този, който направи по-малко такива. Големите бегълци от КГБ са написали съвсем подробно и точно какво трябва да направи Западът, за да противодейства на плановете на комунистите, но за съжаление това не се изпълнява. Както казва беглецът от Чехословакия генерал Ян Сейна:

«Начиная с февраля 1967, страны Варшавского договора регулярно получали директивы, в которых детализировались их задачи в осуществлении общего Плана. Когда я и друзья изучали Стратегический План, наша первая реакция была идентичной: мы считали его нереалистичным, особенно - в сроках, которые казались нам преувеличенно оптимистичными."

Едва след бягството си на Запад той изменя своето мнение.

"Я увидел, что между странами Запада нет единства, нет ни общей цели, ни стратегии. А противостоять советской системе и стратегии маленькими тактическими шажками - невозможно. Впервые я стал верить, что Советский Союз может осуществить свои цели – в Чехословакии поверить в это было невозможно".

Така и на Вас сега от България Ви се струва, че евентуален комунистически план, ако наистина съществува, е нереалистичен и че Западът не може да е толкова глупав. Така е мислел и Сейна, но после вижда, че нещата не стоят така.