понеделник, 6 юни 2016 г.

Чудесна история, показваща най-убедително защо комунизмо-социализмът винаги и неизбежно води до нищета и мизерия от каквото си искате естество


Един професор по икономика от Тексас, който се гордеел с това, че никога не е късал студент, веднъж скъсал един цял клас. Студентите в този клас настоявали, че социализмът (всъщност комунизмът, но в оригинал е използван терминът социализъм - бел. ред.) работи и ако бъде приложен никой няма да бъде беден, както и никой няма да бъде богат. Иначе казано, ще настане голямото равенство.

Професорът решил да им даде шанс да докажат теорията си с малък експеримент. Условието било, че всички ще получат оценки, които да са средно аритметично на сбора на всички оценки. Така няма да има скъсани, но пък и никой няма да бъде отличник.

След първия изпит оценките били изравнени и всички получили петици. Студентите, които учили съвестно били разочаровани, за сметка на тези, които пък въобще не били учили, но със усреднената система извадили късмет.

Когато наближил вторият изпит, студентите, които учили малко този път учили още по-малко, а тези, които преди учили съвестно решили, че сега това няма особен смисъл и те учили по-малко. След втория изпит всички имали четворки.

След третия изпит всички получили тройки. Това довело до скандали между студентите, обвинения и караници, като след тях никой вече не искал да учи заради другите. Така на следващия изпит всички били скъсани.

Тогава професорът им обяснил, че социализмът също се проваля, защото когато наградата е голяма и усилието за постигането ѝ е голямо, а когато правителството отнеме наградата, никой няма да опита да я получи.

Петте извода от този експеримент:

1. Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия - беден.
2. Ако някой получава без да се труди, друг трябва да се труди без да получава.
3. Правителството не може да даде нещо на някого, без преди това да го вземе от някой друг.
4. Не можеш да увеличиш богатството, разделяйки го.
5. Когато половината от хората стигнат до идеята, че не е нужно да се трудят, защото другата половина ще се погрижи за тях, и когато другата половина стигне до идеята, че не искат да се трудят, защото друг ще се ползва от плода на труда им, това е началото на гибелта на нацията.

От страницата на Бисер Киров във Фейсбук

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Николас Гомес Давила : "Комунистът е човек, който иска държавата да му осигури статуса на буржоа."

Stoyan Nikolov

Анонимен каза...

"Ако някой получава без да се труди, друг трябва да се труди без да получава." А защо тогава да се труди!? Ето защо в социалистическа България много, много не се трудехме. И сега много мързеливци живеят с носталгия за онова нетрудово за трудещите се време. А искаме да сме богати като трудещите се германци или англичани?! Но - "Когато половината от хората стигнат до идеята, че не е нужно да се трудят, защото другата половина ще се погрижи за тях, и когато другата половина стигне до идеята, че не искат да се трудят, защото друг ще се ползва от плода на труда им, това е началото на гибелта на нацията."

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Комунизмът е глупост и никой здравомислещ човек не би повяврвал в него, но е факт, че особено университетите, вкл. в САЩ, са крепост и развъдник на левичарството, а левите елити рано или късно покваряват цялото общество и точно това се наблюдава сега при старите демокрации, които отдавна не са консервативни, а са станали ляво-либерални.