вторник, 7 юни 2016 г.

Музикален поздрав за вас - три от любимите македонски песни на моя дядо Васил, Бог да го прости!







Дядо ми Васил е бил горски стражар в "новите земи", в Македония - когато България е била обединена, там е харесал тия песни и ги пееше и свиреше докато беше жив, редовно, много често, по празници и ей-така, когато го обхванеше носталгията към неговата младост. Той свиреше на окарина, на разни свирки също умееше да свири, някога е имал и мандолина, беше музикален човек, каквито бяха и всичките му деца, две сестри (едната е майка ми) и двама братя. Толкова по този въпрос, аз за дядо ми Васил съм писал на много места по книгите ми. Няма да го забравя докато съм жив... Хубава вечер ви желая!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: