петък, 24 юни 2016 г.

Да, самата ни образователна система е пределно извратена, в нея всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на правилното, на естественото, на истинското



Така и не можах да си довърша вчерашното есе, което писах на два пъти, разполагайки с много малко време, става дума ето за тази публикация: Приемайте идиотщините на живота ни с ирония - тя е най-мощното и несъкрушимо духовно оръжие, тя е самата сила и ведрина на духа!. Тази сутрин имам време за писане, ще си довърша започнатото на спокойствие.

Аз стигнах там до момента, в който произнесох по една реч пред всеки клас и предложих на провалилите се на практическия урок по свобода и по демокрация ученици да им пиша по една двойчица, с оглед на това да поставим нещата на чиста и на честна основа, щото ако ги поставим на лъжлива и фалшива основа, те лично никаква полза няма да имат, нищо че точно така са свикнали, нищо че така точно става обикновено - и е ставало години наред. Да, ама ето, налага се промяна, и тази промяна може да доведе до добро: малко по-малко вредните и гибелните стереотипи на изцяло несвободната, робска система на образование да бъдат изоставени или изхвърлени, а в съзнанията да се настани нещо по-истинско, по-жизнеспособно, щото точно така, не иначе, може да се породи и желание за учене, и осъзнаване на собствените коренни и същностни интереси и прочие. Аз тия свои речи ги произнасям в една пределно провокативна форма, в самите класове красноречието ми се се увеличава, там именно, поради дефицита на време, ми се налага да бъда пределно лаконичен, поради което пък успявам да им кажа най-важното със съвсем малко думи. Пък и реакциите на учениците ме насърчават да им кажа най-подходящите думи. По очите им си личи, че нещичко почва да блещука в тях, което за мен, като учител, е много вдъхновяващо: докато очите на учениците са празни, тайнството на учителстването не се е случило още, но проблесне ли огънче в тях, край, нещата са станали, случила се е магията.

Та значи призовавам ония ученици, които имат съвест, сами да ме помолят да им пиша двойка и да ги пратя на поправителен изпит, а по едно време изричам и тази вече непоносимо нагла провокация: ако някой стори това, ако ме помоли, но искрено, честно, да го оставя на поправителен изпит, аз ще приема, че в него съответстващият поврат на душата му към истината и към свободата вече се е извършил, поради което може и да не му пиша двойка, да, защото длъжният ефект вече е постигнат, глупаво е тогава да му пиша двойка, ала ония, които почнат да нахалствата и да се пазарят с мен, на тях положително ще им оставя двойка, щото при тях никакъв благотворен ефект в душите им не е станал, те съвсем заслужено и справедливо ще си отидат на поправителен изпит, и то ще е само за тяхно добро, да, ние, учителите, всичко правим за доброто на учениците си, то за нас е водещото, най-важното, главното и пр. Казвам тия думи и почвам да чакам реакцията на учениците. Гледам как някои, които разбират същината на ситуацията, лекично се усмихват, те също с огромен интерес следят и чакат какво ще стане, тези ученици обикновено не са заплашени от двойки, нещо повече, те са се изявили предостатъчно, те са се възползвали от свободата си, те си имат вече шестиците. А пък най-дразнещото, разбира се, са моите пределно нагли разсъждения за това, че оценката според мен изобщо не е важна, тя е само малък знак, истински важното, на което следва да залагаме, а съвсем други неща, именно знанията, способностите, умението да мислиш, да търсиш истината, да изследваш, да се изказваш, да откриваш същината на проблема, ето тия безценни качества са истински важното, има ли го него, тогава никакъв проблем е такъв човек да има каквато си оценка пожелае, за такъв човек, за такава личност с толкова ценни качества е детска играчка да си изкара шестица и пр. А е тежка работа да изкара заветната шестица (или дори само мизерната тройчица) оня ученик, който не се е погрижил да развие истински важното у себе си, именно ония качества, и се надява да излъже преподавателя, че и той уж, видите ли, се интересува и умее да мисли, такъв почва да краде чужди мисли и да ги представя за свои, такъв само предъвква чужди мисли, такъв човек, разбира се, даже и да изкара пустата шестица, тя за него ще бъде съвсем фалшива, лъжлива, ще бъде шестица-менте, пълно е с такива ученици за жалост, общо взето така стават нещата у нас, поради което и аз си позволявам да твърдя, че у нас масово имаме не образование, а имаме необразование и пр. Щото системата, понеже е поставена на погрешни основи, насърчава учениците да лъжат, себе си най-вече да лъжат, учителите на лъжат, мъчат се и системата да излъжат, и живота да излъжат, и родителите си да излъжат, абе изобщо тази порочна система принуждава младите за всичко да заложат само на лъжата! А ето, потребен ни е поврат към истината, към истински важните и верните неща. Към това аз и призовавам, ето, за това нещо аз и работя, затова така съм поставил нещата в своите часове, за това са и тия мои екстравагантности да уча младите на свобода, и то свобода не на думи, а свобода на дело!

Тук сега не мога да опиша поради липса и на време, и на място дори какви са реакциите на учениците по повод на тия мои наистина нагли думи, и то казани в последните минути на годината, когато около половината от учениците с нетърпение чакат да им дам думата за да ме излъжат, че нещичко са научили - и да им пиша заветната там тройкчица, четворчица или дори... шестиченце. Те треперят от напрежение заради пустата си оценка, а аз най-нагло си философствам на такива "отвлечени теми", егати даскала! Напрежението е голямо, а аз приказвам... "пълни глупости", затова някои ученици простенват:

- Айде бе, господине, молим ви се, давайте, започвайте да оформяте оценките, молим, изпитвайте ни, щото времето скоро ще свърши, и какво, на изпит ли да ходим?! Молим, недейте да бъдете толкова жесток!

Казват подобни думи учениците, аз съзнавам, че не им е леко в този момент, но като капак на всичко казвам още нещо, с което още повече да налея "масло в огъня" на напрежението, що пламти в гърдите им - сякаш там има нещо като доменна пещ; та им казвам примерно ето това:

- А, така ли, да побързам значи?! А вие защо чакахте този последен момент, вие защо дремахте или спахте толкова време преди? Кажете ми де?! Защо допуснахте да изпаднете в толкова унизителна ситуация, сега усещате ли колко унизително е това: вие сте се поставили в позицията да ме молите да ви изпитвам, а то време вече наистина няма, даже и да имам добро желание да изпитам всички вас, как си представяте да мога да го направя това за 20-тината минути, които остават до края на часа, кажете де? Защо допуснахте това, защо се поставихте сами в положението на жертви, на унизени същества, дето сега треперят от страх, защото аз наистина, без да ми мигне окото, и с чиста съвест, с пълно право мога да ви пиша по една двойка, да ви оставя на изпит, така ще бъде и честно, защо да се опитваме тук взамино да се лъжем, а, кажете де, какъв е смисъла, моля ви се? А философията е нещо, което помага на всеки човек да постигне верния, разумния смисъл, а не да се задоволява с един неверен, изопачен, подвеждащ или лъжлив смисъл. Вие това само да научите, пак ще имате полза, пак е нещо, заради което няма да ви оставя на изпит, ама съмнявам се, че и това го научихте?

- Ох, господине, прекалихте вече: как да не сме го научили това, научихме го, разбира се, и няма да го забравим никога вече! Много неща научихме! Знаем вече, че свободата е благо и че е много глупаво като имаш свобода, сам да си пропиляваш шансовете в живота! Научихме също така, че е прекрасно това, което ни осигурихте, а именно сами да четем откъдето си искаме и когато си искаме, че не ни задължихте за нищо, а ни оставихте за всичко сами да решаваме, ама ето на, ние се оказахме недостойни за тази свобода, господине, заради което много съжаляваме вече, ето, сами виждате колко много съжаляваме - и се разкайваме, че се държахме толкова глупаво! Леле, какви идиоти бяхме, Боже, как си пропиляхме шансовете! А можеше отдавна тия проблеми да ги бяхме решили, и тогава в часовете ни нямаше да има анархия, щяхме да си правим в спокойна обстановка най-приятни разговори, щяхме да се упражняваме да мислим, да говорим, да търсим истината, както вие толкова ни повтаряхте, ама ето, ние, с простите си глави, не ви слушахме даже! Господине, какво ще правим сега, нали виждате, че много неща научихме, вече всичко си знаем, хайде, бъдете добър, господине, простете ни този път, съгрешихме, ама ето, разкайваме се! Осъзнахме си грешката, няма да е справедливо при това положение, след като вече сме си научили урока, да ни оставяте на изпит!

Чувам тия думи, които ми капят, няма да скрия, като балзам на сърцето, пак малко увъртам (има още много да се спори и говори по подетия проблем, но сега бързам да завърша най-сетне този текст, дето ми опротивя толкова!), но си личи, че ще омеква и ще им простя. Щото успяха да ме убедят. Ако се разкайват истински, ако не лицемерят (щото много се лицемери и лъже из нашите училища, страшна работа е това лицемерие, това преструване, този фалш, това лъжене между учители и ученици в нашите училища!), ако усетя искреност, аз тогава омеквам, казвам им, че вече наистина явно са разбрали поне нещо важно, което за цял живот може да им помага, и тогава им пиша оценки, като всяка оценка я "договаряме" с ученика, да, залагаме на свободното договаряне, така пък упражняваме практически друга една важна тема, според която всичко в свободното пазарно общество става и може да стане само чрез договаряне. Те си имат и списъче с въпроси за изпитване накрая, там има хубави дискусионни въпроси за това дали са привърженици или са противници на "капитализма", на демокрацията и прочие, някои, които съвсем не са изявени, вкратце ги слушам и общо взето им слагам, за да са насърчени, и по-хубави, направо щедри оценки! Като постоянно повтарям, че аз от моето прекалено великодушие си патя, от добрината си патя, от човечността си патя, но им пиша високи оценки, като ще ми е интересно догодина ако сме пак заедно (стига директорката да не ме опраска пак, стига пак да не ме уволни, щото такъв лош учител като мен търпи ли се?!), та ако случайно сме заедно пак догодина, ще видим тогава как ще им е повлияла тази оценка, за добро ли е била, или ще им е навредила, примерно да се отпуснат още повече, но тогава пък ще си платят греховете наведнъж, тогава вече много по-трудно ще ме убедят да им направя компромис. И забелязвам, че тази стратегия работи, учениците се успокояват, после в коридорите даже най-"лошите" ученици ме поздравяват с най-голямо уважение, е, аз отдавна знам, че тия ученици, които според системата са "лоши", те изобщо не са лоши, а по-често истински лоши са ония, които в очите на системата са "добри", даже "отлични", това е съвсем естествено да е така, щото самата система е пределно извратена, в нея всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на правилното, на естественото, на истинското, в нея, казахме, всичко е съвсем лъжливо, фалшиво, лицемерно и пр.

Спирам дотук. Днес в оня клас, в който се появи "бунт срещу свободата и срещу демокрацията", става дума за Х Ж клас, ще се проведе изцяло интерактивен час, в него учениците ще играят една пиеса, часът им започва от 11.50, в 4-тия етаж, ако някой от родителите на тия деца се интересува, може да дойде, ако някой гражданин се интересува, защо да не дойде и той; този час ще се проведе в присъствието и на класната ръководителка, а да се надяваме, че някой и от ръководството на училището ще благоволи да дойде. Поканени са, доколкото зная. Като мине този час, след това, в 16.10 пък същите тия ученици имат час при мен, там вече трябва да видим какво ще правим, ще нищим казуса в техния клас, ще решаваме дали ще ходят някои ученици на поправителен изпит, дали няма да ходят, там ще се реши всичко. Стига толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Нещастник! Как не те е срам да лъжеш толкова!!!!!!!!! Учениците те мразят и не могат да те гледат, а ти лъжеш, че те били уважавали!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Айде пак анонимни коментарчета от ай пи-то на Грънчаровски. Сто тей, ве? :-)