Съборим ли паметниците на поробителя, едва тогава "българският Картаген" ще бъде разрушен - и най-сетне ще започне истинският възход на свободна и независима България!

Напоследък всеки свой коментар в блога си завършвам с думите:

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Вчера един млад човек ме попита: г-не, а кой според Вас е "българският Картаген", какво имате предвид с този израз, какво по-точно трябва да бъде разрушено?

Замислих се и му казах, че е сложно да се обясни; но младежът настояваше да чуе конкретен, определен отговор. Тогава ме осени следната мисъл, казах му:

Символ на "българския Картаген", в който се обобщават всички най-гнусни негови черти, следователно апотеозът на "българския Картаген" са паметниците на съветските окупатори, които са осеяли цяла България, паметниците на альошовците, които посекоха за десетилетия българската свобода, а пък някои от нас още ги наричат "освободители". И всички ние сме се примирили и продължаваме да търпим присъствието на тия толкова злотворни символи. Та значи считайте, че "българският Картаген" са точно тези паметници; тях трябва да разрушим за да се отървем най-сетне от лъжата и прокобата, която трови живота ни! Съборим ли тия паметници, тогава "българският Картаген" ще бъде разрушен и едва тогава ще започне истинският възход на свободна и независима от злотворния руски империализъм България!

Младежът се умълча и замислен си тръгна. Дали ме е разбрал? Правилно ли му отговорих? Вие как мислите, кой по-точно е символът на "българския Картаген"?

Аз обаче пак се чувствам длъжен да ви напомня, че нашият български Картаген наистина е крайно време да бъде разрушен...

Да, съборим ли паметниците на поробителя, едва тогава "българският Картаген" ще бъде разрушен - и най-сетне ще започне истинският възход на свободна и независима България!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo