Комуно-милиционеро-русофилско скудоумие

Пламен Митев, випускник, както сам се е представил, на СМУ "Ф.Е.Дзержински" - Пазарджик (туй трябва да значи "Средно Милиционерско училище"), е написал коментар в "патриотичен", санким, русофилски сайт (нашенските "български" патриоти, по дефиницията на другаря Ивайло Калфин, страстно обичат не България, а Русия и СССР тоже и най-веке!) под публикация заглавие Каролев: Хората, подкрепящи Русия, са една част платени, а другите живеят в 19-ти век!!! (Браво обаче на Каролев - щом е казал тази истина!), в която, тъй да се рече, излива най-съкровеното, дето се таи в неговата многострадална милиционерска душа; при това е използвал също така и един оригинален милиционерски похват в граматиката, в правописа и пр., следите на който запазвам (особено много го затрудняват пустите запетайки, е, и той кат Бай ви Ганя туря по некоя тук-там, за да не го мислят за хептен прост, но много рядко уцелва верното място; както и да е, насладете се обаче на лъкатушещите пътища на неговата тъй богата милиционерска мисъл, в която върховна ценност е цената на баничката:

Хората, които подкрепят Русия помнят, че когато, тя беше нашият закрилник във Вършавският договор, имаше равенство и братство между хората - човек, за човека беше приятел другар и брат - всеки гражданин на - България, малко или много усещаше, че в България има някакви закони, ред и справдливост. - Имаше и известна доза страх, но страхът беше лошо нещо, за онези, които имаха стремежи, да лъжат и мамят, да крадът народа, да се занимават, с далавери, с цел - бързо и лесно забогатяване. - Тогава имаше ограничения на корупцията и измамите, в които сега сме потънали дълбоко над ушите. - Поради съществуващите, тогава закони и порядки, народът, като цяло живееше добре. - Имаше и тогава по-бедни и по-богати люде, но кубик вода струваше - 04- стотинки, тока беше - 05-стотинки-киловата, баничката - 20-стотинки, билетчето, за градси транспорт - 06-стотинки и така на татък,... Все, в стотинки, - достъпни цени, за всички. - Нямаше гладни и боси, нямаше такива, да ровят в кофите, за боклук, да се нахранят, или да просят по улиците, докато други господа, си къпят любовниците във вана с прясно мляко и ходят до Париж, да си пазаруват. - Имаше ред и управа, в нашата изстрадала държава. - И хората нощем спяха по-спокойно, както в градовете, тъй и в селата - спяха на открито на полето, на палатки, край морето, в автомобилите си извън населени места, ако, ще наоколо да е гора. - Къде е туй сега?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo