сряда, 15 юни 2016 г.

"Гьоч" значи прокуждане, гьочмените са прокудени хора – една толкова хубава и тъжна българска дума




Бих си дал живота за България, но просто не ни дават да я обичаме – това споделя един от спонтанните герои във филма „Гьоч“ пред неговите автори.

Зрителите на Би Ай Ти ще могат да видят документалната лента, в която от първо лице са разказани историите на изселени от България български турци по време на Голямата екскурзия, от 18,30 ч. тази вечер.

Филмът е дело на режисьорите Ирина Недева и Андрей Гетов, сценариста Даниела Горчева и оператора Любен Бързаков.

За него в еМисия България разказа журналистката Даниела Горчева, която се включи в предаването по телефон от Холандия, където живее.

Именно Метин (споменатият по-горе герой, с когото се запознават в интернет форум и който се поставя на техните услуги в огромния Истанбул) обяснява в началото значението на турската дума göç – да бъдеш изселен, изгонен, насила изнесен, както и да „починеш“ – или нещо, което по думите му, не зависи от теб.

Гьоч значи прокуждане, гьочмените са прокудени хора – една толкова хубава и тъжна българска дума, обяснява заглавието на филма и Горчева.

Потресе ме, трогна ме до дъното на душата, че всички тези хора много обичат България и тя много им липсва, разказва още тя. По думите й всички български изселници, с които се е запознавала в Турция и по време на снимките, и при последващите си посещения в Истанбул, са говорели без омраза и негативизъм, единствено с тъга и носталгия по старата си родина.

Жалко, България загуби едни почтени и трудолюбиви български граждани, казва журналистката.

По думите й в „Гьоч“ е събрана една много малка част от потресаващите разкази, които авторите му са записали, като Горчева не се е отказала от идеята някой ден от тях да направят поне още един филм. Тези истории трябва да се видят и чуят, те не могат да бъдат разказани, убедена е тя.

„Комунистическите властници не бяха легитимни и управляваха само по два начини – чрез репресии и чрез привилегии, чрез формулата „разделяй и владей“. Възродителният процес има характеристиките на асимилация, но не просто на турците в българи, а на всяка човешка идентичност в една безропотна социалистическа маса“, коментира още Даниела Горчева.

Чуйте целия разговор със сценариста на „Гьоч“ във видеото: ВИДЕО

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

8 коментара:

Анонимен каза...

Тези изселвания и прокуждания за съжаление са правило, а не изключение на Балканите, в Европа и света.

Специално България е много изстрадала в това отношение, например:

„Това, което последва след заповедта на „престъпния безумец” и грандоман цар Фердинанд І в дните след злополучната дата 16 юни 1913 г., трудно може да бъде описано и разказано днес, без да се разровим в старите документи, публикации и снимки. Съдружници на гръцката войска в това неосъдено още престъпление бяха гръцкият андартски и турски башибозук, а и гъркоманите власи. Това, което сполетя българите от цветущите македонски и тракийски български градове и села, беше в истинския смисъл на думата геноцид спрямо нашия народ. Това беше етническо прочистване, упражнено спрямо българите от съмишлениците гърци и турци в Македония и Тракия. Погърчването и потурчването през лятото и есента на 1913 г. беше изоставено и беше заменено с по-ефективните масови кланета, гаврене с вързани хора и трупове, изнасилвания и осакатявания с цел да бъде изтребено и прогонено българското население. Където минеха тези озверели пълчища, оставяха след себе си опожарени и изгорели градове, села, къщи, плевни, хамбари и ниви с посеви. Тези, които наричаха себе си християни, опожаряваха българските черкви заедно с намерилите в тях подслон и скривалище български селяни, също православни християни. Но това сполетя и българите католици от Кукушко, Дойранско и Гевгелийско. Едва ли от времето на Атила и неговите хуни и от завладяването на Югоизточна Европа от османлиите беше се случвало нещо подобно. Такова изтребление на българите никога не беше ставало така масирано, както през лятото и есента на 1913 г. Този погром над народа ни ставаше едновременно от всички страни на отечеството ни. Колеха, изнасилваха, осакатяваха и прогонваха от родните места народа ни и опожаряваха неговите имоти - турците в Източна и Западна Тракия, гърците в Егейска Македония и Беломорието, сърбите във Вардарска Македония и румънците в Южна Добруджа.“

http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=274:-1913-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

или
„Навършиха се 100 години от първият геноцид в Европа – геноцидът над тракийските българи през 1913 г. След турците остават пеленачета с извадени очи и разбити главици, обезглавени мъже, изнасилени и след това избити жени. Събитията от онези времена пред otbrana.com анализира д-р Петър Ненков

По време на трагичните събития през 1913 г. Западна Тракия е най-голямата мъченица. Тя е подложена на разорение и изтребление от три действащи сили: организираните башибозушки отряди; гюмюрджинските автономисти и редовната турска войска. Към тези сили трябва да прибавим и мълчаливото съдействие на гръцкото население и гръцката армия. Походът на турските сили на запад от Марица, става по цялото течение на реката от Дедеагач до Свиленград. Те най-напред навлизат в района на Димотика и Софлу. В двата града българските семейства са малко. повечето живеят по околните села. Турците ги нападат с дивашка злоба. След 20 юли подлагат населението на истински погром.“


http://frognews.bg/news_57788/Genotsidat-na-balgarite-v-Zapadna-Trakiia---1913-g/

Анонимен каза...

Тези изселвания и прокуждания за съжаление са правило, а не изключение на Балканите, в Европа и света.

Специално България е много изстрадала в това отношение, например:

„Това, което последва след заповедта на „престъпния безумец” и грандоман цар Фердинанд І в дните след злополучната дата 16 юни 1913 г., трудно може да бъде описано и разказано днес, без да се разровим в старите документи, публикации и снимки. Съдружници на гръцката войска в това неосъдено още престъпление бяха гръцкият андартски и турски башибозук, а и гъркоманите власи. Това, което сполетя българите от цветущите македонски и тракийски български градове и села, беше в истинския смисъл на думата геноцид спрямо нашия народ. Това беше етническо прочистване, упражнено спрямо българите от съмишлениците гърци и турци в Македония и Тракия. Погърчването и потурчването през лятото и есента на 1913 г. беше изоставено и беше заменено с по-ефективните масови кланета, гаврене с вързани хора и трупове, изнасилвания и осакатявания с цел да бъде изтребено и прогонено българското население. Където минеха тези озверели пълчища, оставяха след себе си опожарени и изгорели градове, села, къщи, плевни, хамбари и ниви с посеви. Тези, които наричаха себе си християни, опожаряваха българските черкви заедно с намерилите в тях подслон и скривалище български селяни, също православни християни. Но това сполетя и българите католици от Кукушко, Дойранско и Гевгелийско. Едва ли от времето на Атила и неговите хуни и от завладяването на Югоизточна Европа от османлиите беше се случвало нещо подобно. Такова изтребление на българите никога не беше ставало така масирано, както през лятото и есента на 1913 г. Този погром над народа ни ставаше едновременно от всички страни на отечеството ни. Колеха, изнасилваха, осакатяваха и прогонваха от родните места народа ни и опожаряваха неговите имоти - турците в Източна и Западна Тракия, гърците в Егейска Македония и Беломорието, сърбите във Вардарска Македония и румънците в Южна Добруджа.“

Анонимен каза...

или
„Навършиха се 100 години от първият геноцид в Европа – геноцидът над тракийските българи през 1913 г. След турците остават пеленачета с извадени очи и разбити главици, обезглавени мъже, изнасилени и след това избити жени. Събитията от онези времена пред otbrana.com анализира д-р Петър Ненков

По време на трагичните събития през 1913 г. Западна Тракия е най-голямата мъченица. Тя е подложена на разорение и изтребление от три действащи сили: организираните башибозушки отряди; гюмюрджинските автономисти и редовната турска войска. Към тези сили трябва да прибавим и мълчаливото съдействие на гръцкото население и гръцката армия. Походът на турските сили на запад от Марица, става по цялото течение на реката от Дедеагач до Свиленград. Те най-напред навлизат в района на Димотика и Софлу. В двата града българските семейства са малко. повечето живеят по околните села. Турците ги нападат с дивашка злоба. След 20 юли подлагат населението на истински погром.“

Анонимен каза...

40 000 бежанци тръгват от Дедеагач за България, подгонени от турците след Междусъюзническата война. По стокилометровия път са убити над 18 000. А Турция продължава да дължи към 10 милиарда долара на прогонените ни сънародници

Анонимен каза...

През 1924-25 г. бежанците от Западна и Източна Тракия в България наброяват около 350 000 човека. Днешните наследници на тракийските българи претендират за равностойността на 34 000 къщи, близо 2 млн. декара ниви и лозя и 213 000 декара гори и пасища според справка, публикувана от журналиста от "Сега" Григор Николов. Частните имоти на тракийците се оценяват на около сегашни 5 млрд. долара.

Ангел Грънчаров каза...

Е, и какво, таваришч, искаш да кажеш фактически с тия "документални свидетелства"? Че тодорживковия "възродителен процес", осъществяван със обединените сили на КГБ и ДС, е съвсем оправдан ли? Такава ли ти е мисълта, де гиди "патриотични" ми мерзавецо?

Анонимен каза...

Това е Ваше заключение, не мое. Аз не оправдавам Възродителния процес, нито оправдавам гоненията срещу българите, нито гоненията срещу арменците, нито срещу германците след края на Втората световна война, когато те са принудени завинаги да напуснат Източните области, нито гоненията срещу Судетските германци от страна на чехите, за които и днес се мълчи – и т.н. Така че както обикновено емоционалните ви изблици са неуместни, а обидите въобще ги игнорирам.

Ангел Грънчаров каза...

Ако е така, тогава Вие, оказва се, не съзнавате какво пишете, защо го пишете, какъв е смисъла, какво означава това, което искате да кажете. Давате ли си сметка това пък какво означава? :-) Човекът, кой не съзнава какво всъщност говори и казва, давате ли сметка от какво е сполетян? Вие какво предпочитате, коя версия Ви е по-изнася: да сте нравствен урод (мерзавец) или пък предпочитате да сте психически (умствен) урод? Между другото ний, хората, за които моралът нещо значи, обикновено се възмущаваме срещу тия, за които той нищичко не означава. Затуй, дарагой таваришч, "избликваме емоционално". Когато Вие лично успеете да осъзнаете какво правите, какво говорите, какъв е нравствения смисъл, съдържащ се в думите, които употребявате, тогава най-вероятно ще сте започнал да надмогвате нещастието, което Вие сполетяло... и тогава сам ще започнете да презирате самия себе си...