Преди време се бях пошегувала, че „Каквото искате мислете, но аз винаги деля хората на два типа – тези, за които Ерих Мария Ремарк е жена и тези, за които Ерих Мария Ремарк е мъж.“ Ако някой не знае кой е Ремарк, ще има възможността тепърва ще се докосне до творчество, което оказва проницателен ефект върху емоционалната тоналност на всеки човек. След Ремарк не си същия, няма да бъдеш и ще си благодарен за това. Силно отбягвам обобщенията, които са признак на повърхностно мислене, затова нека изясним, че това е подаръчно обръщение, защото преди 118 години, през 1898 година на 22 юни в Северна Германия на този свят се появява Ремарк.
При навършване на своята осемнадесет годишнина е пратен на фронта където е ранен. Тези събития ще се превърнат в извор за шедьоврите, които Ремарк ще създаде след Първата световна война. Романи написани от откровения поглед на душата му, които ще бъдат изгаряни публично от националсоциалистите, ще доведат до отнемането на немското му гражданство и абсолютно изгнание, но от които той никога няма да се откаже.
Живот изпълнен с пътища и бягства от себе си, към себе си – през емиграция в разрушително-романтичен Париж, последван от земята на новите надежди и свобода САЩ. Дестинация, която ще се превърне в официален подслон за връзката му с Марлене Дитрих. Чистата и безгранична любов, която изпитват един към друг никога не им позволява да прекратят интимните си отношения с други хора. Неговата законна съпруга остава холивудската актрисата Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин. Финалът на живота му е в Швейцария, която се оказва последния дом на този вечен мъж. Всички тези съдбовни промени и любови градят живот с паметна историчност, част от която е запечатана в живия трепет на книгите му, защото Ремарк никога не забравя кога е точното…(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Да, аз съм чел написаното от Ремарк (мъжът), но от жена с такова име нищо не съм прочел. Освен това, ако някой не е чел нищо от него, сигурно е чел нещо от Хемингуей или някой друг, като Стайнбек или Доктороу. Все пак не можеш да прочетеш всичко, което е написано, нали, г-н Грънчаров? Но не е там въпросът, а какво е документирано на тази снимка. Явно е раздяла, но къде и кога?
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар