По повод случилото се, представено ето тук: Сценаристите на Слави продължиха гаврата с Росен Плевнелиев
Продължаващото обсъждане поведението на шепа маргинали е най-добрия начин обществото да им създаде чувство за задоволство и признание. Тези индивиди не заслужават повече коментари и интерпретации. Това, което има значение е факта, че гаврата с национални институции се извършва в национален ефир, на честотите на национална - макар и комерсиална телевизия, известна с печално ниски стандарти на журналистическа етика и публичен морал.
Преди броени дни бях в Букурещ и присъствах на публична проява, която бе посетена от президента на Румъния. При влизането на президента залата стана на крака - не защото той е изключителна личност, а защото олицетворява суверенитета на нацията. Всички изслушаха прави химна на Румъния, след което започна деловата работа на конференцията. Ритуалите имат своя смисъл - в конкретния случай те утвърждават ценността на националния суверенитет и уважението към тези личности и публични позиции, които понастоящем са натоварени с отговорността да съхраняват суверенитета на държавата.
Помиярската вакханалия на системна гавра с българския президент е преди всичко унижение на българската държавност. Навсякъде в демократичния свят има вицове, карикатури, шеги с хората на върхови публични позиции. Но гаврата, личните обиди, системното опозоряване са специалитет на мутренската "публичност" в едно българско общество, в което обществената тиня се е разпенила на гребена на държавата, на културата, на медията и се преживява като законодател на целокупния ни живот. Когато въшка се ояде - излиза на челото. Пипва микрофона и налага собствената си простотия като универсален стандарт на поведение и подражание. Медията е голяма сила. След простака тръгват легиони простаци...
Хвърлянето на камък в блатото винаги връща върху нас рядката кал. Затова аз не бих коментирал шоуто на марионетките. И не мога да не коментирам пасивността на институциите. Ако днес целенасочено се деградира статута на българския президент - утре по същия начин ще се подходи и към всички други обществени и държавни институции. Защото дефиницията за простак е индивид, който не притежава мярка за нещата. Ние - гражданите - сме тези, които трябва да наложим стандарти на поведение, произтичащи от чувството за приличие, от разбирането, че институциите, представляващи нашата общност трябва да изразяват и пазят нашето собствено достойнство. Защо не го правим? А ежедневно постоянстваме в друго - хвърляме бисерите на свинете и се чудим защо се обръщат да ни ухапят.
Ognyan Minchev
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар