Кагебистката руска "православна", с извинение, църква пак - или за кой ли път! - "настъпи мотиката", сиреч показа, че нито е "православна", нито има нещо общо с Христовото учение, нито пък че е църква; тя показа и доказа, че чисто и просто е една сатанинско-бесовска, пощуряла изцяло ченгесарница; ето, превеждам всичко написано по-горе на български - за да се разбере какво и кого именно защищават руските кагебистки изчадия, облечени в раса; такъв свеж и сочен ченгесарски идиотизъм може да има само в днешна путинска Русия:
Руската православна църква се възмути от събарянето на паметниците на Ленин в Украйна. И действително, "свят човек" е той, щото е написал:
"... Необходимо е колкото се може по-бързо да бъде свършено с поповете и с религията. Поповете трябва да бъдат арестувани като контрареволюционери и саботажници и да бъдат разстрелвани безпощадно и повсеместно. И колкото се може повече. Църквата подлежи на закриване. Помещенията на храмовете да се запечатват и да се превръщат в складове."
Владимир Илич Ленин
ДОБАВКА: Моя милост като студент в Санкт-Петербург в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век с очите си видях храмове в града, които бяха именно складове, музеи, даже видях храм, намиращ се недалеч от Невски проспект, който беше превърнат в... плувен басейн! Другарите бяха изпълнили почти изцяло заветите на "светеца" Ленин! Нищо чудно кагебистката РПЦ наистина да обяви тоя бесен сатанист за светец. От бесни кагебистки дяволски изчадия нима може да се очаква нещо друго?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
След като отказа да отиде на Всеправославния събор, тя явно не е Православна. Лошото е, че нашите попове по нея вървят.
Публикуване на коментар