Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 28 юли 2016 г.

Как се прави проект "Училище за пълноценно живеещи и духовно богати личности"?



Ще си продължа подетото вчера разсъждение - виж: Можем да се възпрем от самоубийствената си гибел по един-единствен начин: чрез едно наистина ново, демократично, свободолюбиво образование и училище!. Оказва се, че някакво прекалено системно изложение по своя проект за иновативно училище едва ли ще напиша, но ще положа усилия в тази посока де, няма да се откажа току-така. Ще ми се този текст да бъде пределно кратък и... иновативен, да бъде именно различен, звучащ по новому, нетрадиционен (спрямо устоялата представа за това как се прави проект), да бъде с творческо излъчване, ако щете да съдържа творчески подем и патос. Щото целта ми е силно грандоманска, титанична направо: да опитам да ентусиазирам някакви привърженици и дори съратници, съучастници в борбата за реализиране на идеята за едно истински демократично, човечно, свободолюбиво училище. Да намеря такива привърженици както сред учителите, така и сред учениците, така и сред техните родители, сред българското общество по принцип - възможно ли е в нашите условия да бъде постигната една такава наистина непоносимо безсрамна грандоманска мисъл?!

У нас, забелязал съм, масовият българин масово го е страх от новото, изпитва пълно недоверие към всичко, което му понамерисва на ново, необичайно, различно и пр. Нещо, което звучи също така наистина личностно, забелязал съм и това, също е крайно неприятно на масовия, на типичния ни сънародник. Нещо, което пък звучи свободолюбиво, вече е хептен непоносимо за същия този наш масов и типичен сънародник. Он в такъв момент веке не издържа и скача да се бие срещу наглеца, дето се е осмелил да му предлага некакви си там човечни, свободолюбиви и не знам си какви още лигавщини! Тъй де, тъй ами, откъде-накъде некой си там ще ни провокира и то в такава непоносимо арогантна степен?! Такъв заслужава бой, каква подкрепа търсиш бе, погледни се колко си жалък и грозен?! - най-вероятно така ще се разкрещи нашият масов немислещ и неспособен да мисли сънародник: ако евентуално изобщо някога разбере за моите толкова нагли предложения. Какво, подкрепа ли - айде де, тая нема да стане, я си мълчи там в кьошето!

На мен даже ми е много интересно дали ще успея да намеря поне един-двама искрени привърженици сред учителите - щото добре ми е известна нашенската психология, що ги тресе и тях. Първо, известно е, всеки у нас се мисли за най-велик, за гений, за свръхталантлив и прочие, знаете сами как се полага да се мисли нашенецът, особено ако пък у джоба си има диплома за "вишо" образование, леле, тогава нашенецът е непоносим направо в грандоманията си! Виждале ли сте такъв нашенец некога?! Как да не сте виждале, айде моля, не се правете сега на интересни, та вие нещо друго у нас изобщо виждале ли сте - освен точно такива навирили високо нослетата си учени нашенци?! Аз, моля ви се, не успях да намеря сред най-напредничавите по идея и по дефиниция представители на учителско-преподавателското съсловие, именно не успях да намеря сред философите у нас поне един, който изцяло и безрезервно да застане зад моята идея за издаване на философско списание за младежта, имам предвид философското списание ИДЕИ - и зад идеята си за издаване на сп. HUMANUS, списанието за съвременното образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек - представяте ли си това пък какво значи?!

Да, нито един такъв философ не застана зад тези идеи; като създавахме списанието преди осем години си бяхме трима, и досега сме си само трима, няма друг! Е, цяла върволица философи се изреди да си публикува статиите при нас, а пък като си постигнаха заветната прагматична цел, изчезнаха, изпариха се като дим! Аз успях да намеря приятели и сътрудници на списание ИДЕИ чак в далечна Украйна, в други, още по-далечни страни по света се намериха такива философи, които се включиха към работата по издаване на международното многоезично научно-теоретично издание на списанието, но тук, в България, не можах да намеря такъв - представяте ли си това какво значи?! А как ли ще намеря сътрудници и съидейници по създаването на авангардно, напредничаво, иновативно училище, и то сред учителското съсловие у нас? - ето това ума ми не го побира! Очевидно някакво чудо невиждано трябва да се случи, че да постигна поне отчасти такава една свръхцел. Да, ама аз лично не се виждам да умея да правя чудеса, това изобщо не го умея, нямам такива способности, и такива претенции също така нямам. И какво да правя в такъв случай?

Ами аз имам един-единствен съюзник в своите иновации: истината. Или, другояче казано, духът е такъв мой единствен съюзник. Да, духът като такъв, доколкото този дух е благоволил да ми се открие, да ме осени със своите непоклатими истини; не смея да кажа, че чрез мен, в моите писания, присъства самия Дух - Божият дух! - аз обаче се възприемам като работник на духа, на човешкия дух - защото Духът винаги ме е вдъхновявал, да, според мен точно така стоят нещата: не може човек да създаде нещо истински голямо или велико ако Духът не е благоволил да го ентусиазира, да му окаже милостта си. Няма друг начин човек да се изяви в творческо отношение, този е начинът и пътят: Духът да те избере, да ти овладее духа, да почувстваш някакъв духовен подем на тази основа, да се почувстваш окрилен, ето тези простички неща мен лично винаги са ме водили, на тях съм залагал най-вече, те са ми давали увереността, че правя нещо значимо и истинско. А това, че разни кучета са ме лаяли постоянно, крещели са ми, опитвали са се да ме захапят и даже често са ме захапвали, опитвайки се да откъснат живо месо, това е нещо съвсем нормално, особено пък в нашенските родни и типични условия.

Е, пак ще си продължа по пътя, осланяйки се единствено на духа, проекция и отражение на Вечния Дух, който винаги ме е водил и направлявал. Надеждата ми е, че този мой толкова мощен съюзник ще направи дължимото духовете и на много други хора да се пробудят в даден момент - и на тази основа да се родят ония сътрудници във великото дело, които са ни съдбовно необходими. Защото, знайно е, на всеки деец, стига да иска да постигне нещо значимо, са му нужни сътрудници. Е, самият Христос имаше само 12 ученика, нали така? Сократ да не е имал повече истински верни ученици? Аз, в нашенските родни специфични условия, двама-трима сътрудника да успея да намеря, ама истински, това пак е нещо, това вече е голямо постижение. Вярно, у нас има и специфични и много характерни борби за това "кой именно да води дружината", кой да е отпред и начело, аз пък винаги съм готов, декларирам това нещо още сега, да отстъпя първенството и водачеството на друг човек, стига той да ме превъзхожда, това е толкова естествено за мен лично, че не си заслужава изобщо да се обсъжда.

Аз като философ съм човек на идеите, не толкова на делото, ето в това отношение ми е нужен най-вече сътрудник. Искам да намеря човек, който има длъжните качества в тази посока, именно да е практичен човек, да е човек на делото, който да умее да организира нещата, да ги провежда практически, да ръководи и да управлява самия процес на тяхното практическо осъществяване и реализиране. Аз лично имам ужасна фобия когато ми се наложи да си представя работата по уреждането на бюрократичните формалности относно едно конкретно практическо дело, по тази причина моята частна фирма - нарича се ЕТ "АИГ - Ангел Грънчаров" стои още от създаването си дълбоко замразена, във фризера - щото аз още тогава изпитах същински кошмар при първоначалния си досега с нашето непобедимо родно българско чиновническо войнство. А сега да правя едно истинско иновационно училище и да ми се налага сам да се занимавам с бюрократичните и административни формалности, не, това не мога да го понеса, предпочитам да умра, но с това нещо да не се занимавам; ако ми се наложи да се занимавам, най-вероятно просто ще умра, няма да издържа, просто нямам сили за такива неща. Да, имам такава фобия, чистосърдечно си признавам. Видя ли нашенски чиновник, който е способен да ми вземе душата и да ми съсипе живота, почвам да треперя и... мигновено се махам от въпросното учреждение. Това е. Иначе много и всякаква работа мога да върша, но само не такава. За такава просто нямам сили. Тя ми е свръх силите. Непоносимо за мен е да общувам с родни бюрократи. С тях никога не мога да се разбера. Толкова по този въпрос. Казах вече най-важното.

Е, стига съм се настройвал, време е да почна да работя конкретно върху проекта си. Все пак трябва да му придам някаква форма, която да е съобщима на въпросните родни бюрократи от образователното ведомство, които все пак ще разглеждат проекта и ще имат властта да кажат да или не; той трябва да е направен така, че въпросните властни лица да могат да понесат някак новизната му (руснаците имат такава дума, на нашенски май е новост - ?! - но нека да стои сега-засега така). Да, ето тази формална страна за момента ме плаши и затруднява. Проектът трябва да е именно съобщим и понятен, да спазва някои изисквания, да може да бъде възприет адекватно, правилно, вярно, в истинската му светлина и прочие. Е, да се захващам в такъв случай, а, какво ще кажете? да опитам, а? Ей-така, като експеримент, какво ще кажете? Примерно да започна ето как:

ПРОЕКТ НА ЕДНО ДЕМОКРАТИЧНО И СВОБОДОЛЮБИВО УЧИЛИЩЕ

Ако запиша така заглавието му дали няма е прекалено дразнещо и предизвикателно? Може би трябва да бъда по-скромен, а? Заглавието да бъде примерно ето това:

ПРОЕКТ ЗА ИНОВАТИВНО УЧИЛИЩЕ, БАЗИРАНО ВЪРХУ ПЪЛНОЦЕННОТО РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

Ако така се изразя дали заглавието е "по-съедобно", дали може да бъде преглътнато от тия, които ще четат проекта и ще имат властта да кажат да или не? Дали пък не е по-правилно да се изразя ето как:

ПРОЕКТ НА УЧИЛИЩЕ ЗА ЛИЧНОСТИ

Така е по-скромно и някак си безлично, а, как на вас ви звучи такова едно заглавие? Леле, аз още на заглавието се спънах, а какво ли ще бъде нататък? Дали да не нарека проекта си ето как:

ПРОЕКТ НА АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ ЗА ТВОРЧЕСКИ МИСЛЕЩИ ЛИЧНОСТИ

Тук май се олях хептен, а? Май звучи непоносимо грандомански туй заглавие, как ви звучи, кажете де, защо мълчите?! Леле, колко трудно било да се пише приемлив все пак проект, аз едното му заглавие не мога да измисля, какво ли пък остава за останалото?! Я да опитам другояче, ето какво ми се вижда за по-приемливо за момента:


ПРОЕКТ НА ЖИЗНЕУТВЪРЖДАВАЩО УЧИЛИЩЕ

Това ми звучи доста "изкелеферчено", Гугъл пък ме съветва, че правилното изписване на тази дума било ето как: изкелиферчено. Да, моята идея е иновационното училище, чиито проект се нагърбих да пиша, да бъде училище, в което децата или младите хора да имат възможността да се адаптират съм потребностите на автентичния живот, то да бъде училище за живота, училище, в което младите да могат да се радват на живота, да привикват към пълноценния живот, просто да живеят истински, пълноценно, в наслаждение от живота, в творчески и духовен подем, в радост и прочие. "Не за училището учим, а за живота", нали така е казано, този девиз трябва да има сила и сега. Трябва да измисля нещо, което да е хем кратко, хем да намеква за сърцевината на смисъла, нещо, което да наподобява отхапаната ябълка на Аpple. Да, ама с думи как да измисля толкова силен и запомнящ се символ или образ? Ех, защо не бях поет? А съм само философ, ето, нищо не мога да измисля! Дали пък да не оставя това нещо, заглавието, за най-накрая? Дотогава пък може да ми хрумне нещо по-подходящо и сполучливо? Да, такива неща не се раждат току-така, веднага, като по поръчка. Трябва да им дойде времето да се родят. Дали пък да не оставя на самите създатели на тия училища да си измислят свое, оригинално име и заглавие на училището, свой патрон и прочие?! Да, така май ще е най-добре. В такъв случай дали да не се задоволя с неай-простото нещо, то може да е най-сполучливо и подходящо за момента:

ПРОЕКТ ЗА СЪВРЕМЕННО УЧИЛИЩЕ

Или нещо такова, а? Да бъде наистина съвременно училището, което искам да създам, е нещо много важно, но някак си звучи прекалено общо. Липсва конкретика. Образност и пр. Какво ще кажете за това:

ПРОЕКТ ЗА УЧИЛИЩА "СОКРАТ"

Защо Сократ ли? Ами защото той ще вдъхновява учещите в този тип училища, те ще учат по Сократовия метод за раждане на истината и пр. Дали обаче не е "прекалено философско" това наименование и да насочва представата в посока на това, че тук става дума за някакви "философски училища" или гимназии, което съвсем да отврати човечеството от тях? Щото кой ли уважава философията и философите в нашето тъй бездуховно време? Хубаво се оплетох де, изложих се, опитах се да мисля тук, пред всички, да налучквам, ето, нищо не се получава. Пълна излагация, малее, срам! Ще се скъсат от радост завистниците-подигравчии! Ще скъсат и мен от подигравки! Майната им на тях де, те слабо ме интересуват. ОК, спирам да търся заглавие, да мина нататък. Какво ли трябва да пише по-нататък в самия проект? Кажете де, ама вие нищо не помагате и само ми гледате сеира, по нашенския тъй мил обичай! Ще трябва да напиша май един синтетичен текст от този род, в който да предам основното в идеята си, на наистина пределно кратко, сбито, примерно ето това:

Много тъжна е картинката на млад човек, който външно изглежда чудесно, примерно е приятен, дори е красив - те всички млади хора винаги са красиви, щото самата младост е красота! - а иначе, вътрешно, душевно е... кух, отвътре у него "кънти на празно", това си личи по погледа: вместо погледът на такъв човек да блести от интелигентност, от богат и интензивен духовен живот, е изцяло празен, излъчва празнота, безразличие към всичко, което показва, че душата на такъв иначе и външно прекрасен млад човек е вече опустошена, е отдадена на какви ли не бесовщини, идиотщини, простащини и т.н. Да, това е направо трагична гледка, не зная дали сте го усетили някога, не мога да зная дали изобщо разбирате за какво намеквам, не ми е ясно как ви звучат думите ми. Някои хора ще ме разберат, други - едва ли. Най-страшното в днешно време е, че образователната система бълва изцяло негоден за живота "масов човешки продукт", някак си униформен, безличен, в душите на тия млади хора цари една духовна пустота и празнота. Липсват здрави, позитивни, жизнеутвърждаващи ценности у огромната част у младите хора, училището с нищо не им помага в това най-важно отношение: да се роди тяхната уникална, богата на смислен вътрешен живот, пълноценно живееща човешка личност. Пълноценно живее, прочее, единствено свободният човек. Да, днешните млади хора масово не разбират що е това свобода, свободата за тях е напълно непроницаема загадка, дума, която нищо особено не значи, т.е. е просто празен звук. А така не бива да бъде. Училището не бива да е оградено от живота, образование, което не служи на живота и на самата човечност, не струва нищо, нещо повече, то е пълен абсурд, такова "образование" е източник на страшната човешка деформация, на обезчовечаването, на което сме свидетели в наше време. Един млад човек без здрави ценности, с празен поглед, с куха душа е податлив на какви ли не внушения и манипулации, той потенциално е способен да стане същински звяр, да стане нравствен урод, примерно да се овладее от някакви радикални идеи, безразлично какви са те, "ислямистки", фашистки, национал-социалистически или национал-комунистически, това няма никакво значение - защото всички тия радикални идеи подхранват злото на тази наша земя! Подхранват многоликото зло, което е способно да превърне живота ни в кошмар, а планетата ни - в кърваво пепелище. Е, на тази страшна заплаха за човечността може да отговори само едно адекватно на живота образование и училище. Училище за пълноценно живеещи и духовно богати личности. Духовно богатата личност умее да мисли самостоятелно и критично, творчески и напредничаво, тя обича да търси всеотдайно истината и е изцяло предана на свободата, защото знае, че истината е тази, която ни прави свободни. Искате ли вашето дете да стане такава личност? Ето, имате този шанс - нека вашето дете встъпи в нашата толкова динамична и интензивно живееща училищна общност! Но трябва за знаете и това: каква именно ще бъде общността ни зависи и от вас, зависи най-вече от вас, от учениците, от родителите, от учителите също. Всичко зависи от нас самите, за всичко ние трябва да решаваме, нищо няма априори готово и спуснато ни отнякъде! Със свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее отговорно и пълноценно. А най-вече: достойно. Ето такова ще бъде нашето училище! Вярвам, че вече почувствахте със сърцето си какво ви предлагам. Винаги слушайте сърцето си - то винаги всичко знае най-добре!

Леле, пак се олях здравата, няма що! Пълен провал, а, какво ще кажете?! Така не се пише проект, нали така? "Общи приказки" е това, нали, някакви "философски глупотевини", нали така? Грънчаров, откажи се, за нищо не ставаш! Видя ли, убеди ли се сам, самонадеяни некадърнико, че за нищо свястно не си способен?! Ох, май никога няма да напиша тоя проект! Дали не е време да се откажа вече?! Не е ли време да спра да се излагам повече?!

Да, ще спра дотук. Писна ми, признавам си, да пиша. Ще почна утре по нов начин, стигнах до задънена улица днес. Край, трябва да тръгна от друго място и да продължа по съвършено различен начин. Тогава може да налучкам верния път. Днес се провалих тотално. Майната му! Поне опитах, поне разбрах, че така не бива да се прави. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Чао и до скоро! Излизам на разходка, спирам да пиша за днес! Не ща днес повече да пиша!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: