Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 15 юли 2016 г.

Почвам да пиша свой проект за едно истински иновативно училище



Като размишлявам напоследък с какво най-напред да се захвана в тия ваканционни, отпускарски или "свободни" дни, т.е. с каква работа да се захвана - аз не мога да се представя съществуването, ежедневието без никаква работа, не зная дали можете, но за мен безделието е най-мъчителното нещо на този свят! - достигнах до следното заключение: поради това, че ми се е натрупала толкова много и то каква ли не работа, най-напред трябва да се захвана с най-важното, а именно - да седна и да разработя свой собствен модел на иновативно училище! Да, да напиша такъв един проект, да го представя най-убедително, да се постарая да го изложа в такава форма, че да може да се защити пред шаманите от МОН, дали изобщо е изпълнима такава една свръхзадача? Не знам, но съм твърдо решен да проверя каква е истината по този въпрос, ще опитам, ще направя нужното за да мога да разбера дали изобщо и докъде може да се изпълни една такава идея или или инициатива. И по тази причина ето тази сутрин сядам да пиша, а пък също така и проучвам какво има написано по тия въпроси, да си сверя часовника, както се казва. И открих някои интересни неща, ето, вече имам с какво да си запълвам времето. Не че иначе нямах де, но сега се захващам с нещо много важно и необходимо.

Бях решил да пиша ново и съвсем кратичко помагало по гражданско образование, в което да изложа някои нови неща, постигнати напоследък, осъзнати от мен в последните година-две. Исках да го подготвя и да го отпечатам в поредицата "Популярна библиотека" към списание HUMANUS. Ще видя как ще съвместя тия две начинания. Разбира се, в най-кратко време трябва да подготвя и да издам два поредни закъснели малко броя на самото списание, просто ми липсваше свободно време, за да подредя текстовете, те са се натрупали отдавна и то в изобилие, проблемът е как да избера най-важното и най-стойностното, щото иначе списанието ще стане много голямо или дебело, а аз искам да запазя концепцията му, да е кратичко и да може да се ползва от млади хора, загрижени за своето образование и за своя личностен просперитет. Имам и други проекти, имам и друга работа за вършене, ала не зная кога ще намеря време за нея. Абе изобщо очертава се да се скъсам от работа по време на "свободното си време", по време на "почивката" си. И така при мен е от години.

Полза от толкова работа никаква, напротив, проблеми каквито искаш си създадох заради тия мои активности от всякакъв род. "Де би мирно седяло, не би чудо видяло!", нали така казва нашият мъдър народ? Е, аз, първо, полза не търся, нямам прагматични наклонности, нито пък чакам нечия благодарност или похвала, не, такива неща не чакам, щото получавам предимно... ругатни. И тонове ледено, смразяващо безразличие получавам всеки ден. Но аз съм свикнал с тия неща. Така е било у нас винаги с ония, които правят нещо ново и важно, така е и сега. Промяна никаква нямаме в туй отношение. Левски също само са го лаяли кучетата пред залостените порти, за Паисий да не говорим. И за Ботев да не говорим. Не се сравнявам с тия титани, просто ми изплува техния образ в ей-този момент, затова отбелязах как са ги посрещали някогашните нашенци. Сега е абсолютно същото. Иновативни училища ли? Моля ви се, какви са тия глупости?! Нали си имаме училища предостатъчно?!


"Нашето училище пък отдавна си е иновативно, г-н Грънчаров, тъй че не можем да разберем за какво иновативно училище изобщо говорите! Ние сме си иновативни по начало и от години, вие ако не сте иновативен, правете нещо да се иновирате, но ний, понеже сме си иновативни отдавна, немаме нужда от никакви иновации! Нашите иновации са отдавнашни, отколешни, те са вече стари, нашата иновативност е доказана от живота, нема нужда да измисляме някаква нова и чудата иновативност и пр.". Да, и това ми се каза наскоро и то на едно доста високо и официално ниво. Да не казвам кой точно ми е казал такава една мисъл. Каза я и всички наоколо се намусиха за да изобразят презрение към "тоя там вечно недоволен от нещо субект Грънчаров", който не е в състояние да оцени нашата напредничавост (поради извънредната си некадърност!) и по тази причина говори постоянно за някакви негови си "иновации", в които нема нищо иновативно. Такава, дето се казва, е ситуацията. Е, аз ще си продължа по своя път, нищо че бивам посрещан така. Примерно към книгите ми за образованието един човек, като му казах за тях, ми отвърна: "Не, няма смисъл да чета такива книги, аз без да съм ги чел добре знам, че в тях няма нещо, което да може да ме впечатли!", да, такива хора у нас бол, пълно е, те си знаят всичко, защо пък, моля ви се, е нужно да четат некакви си там книжки?! Абе изобщо нека да не крием презрението си към някакви си там хора, дето друго не правят освен да мътят водата в нашето блато, в нашето тресавище, в което си се чувстваме така уютно, все едно че сме жаби, змии, влечуги, охлюви и прочие!

Спирам дотук, щото имам работа. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Чао и до скоро! Разбира се, каквото напиша, ще го публикувам тук. Тъй че очаквам вашите реакции. Даже и да си мълчите упорито, то пак е вид реакция. За която съм ви много благодарен! Щот мълчанието, знаете, е чисто злато...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, че как искаш да те обичат? Захващаш се сам с нещо, за което се сформират творчески колективи със съответните бюджети, които трябва да бъдат усвоени, и т.н. Така е по цял свят, не само у нас. Ето, затова ми импонираш! Виктор Суворов казва в една от книгите си, че ако искат да убият оригиналната мисъл, сформират колектив. И дава за пример един колективен труд на водещи американски политолози, издаден половин година преди разпада на СССР, под заглавие "СССР през 2000 година"(!?)...

Анонимен каза...

Мотика, мотика му трябва на този народ - защото се е отпуснал не му се работи пък виждам, колко читави вишисти имаме е не че няма читави но всичко ми се струва калпава работа!

Raq Palabuikova