Значи другарката Цецка Цачева щяла била да бъде "скритото оръжие" на ГЕРБ за завоюване на президентския пост! :-) Понеже имали такава добре работеща машина за печелене на избори, понеже с тази машина можели ако искат и магаре да изберат за президент, та затова решили да ни провокират с предложението Цачева да бъде кандидатът им. Представяте ли си що за наглост е издигането на другарката Цачева, бивша партийна секретарка, за "десен кандидат" за български президент?
А дали кукловодите не са решили ГЕРБ да подари президентския пост на БСП с оглед да изглеждаме "малко по-демократични", щото целата власт да е в ръцете на титана Боко изглежда недемократично. Цачева, види се, е много "проевропейска" и "демократична" комунистка де, нема що! Аслъ де, то има ли значение дали комунистката Цачева ще ни е президентка или комунистката Мая Манолова ще ни е президентка? Има същото значение каквото значение има това в кой именно крачол титанът Боко обича си държи... тестисите!
Ето как реагира една нормално мислеща дама по повод вестта, че Цачева щяла била да благоволи да ни дари с радостта да ни стане президентка:
Магдалена Басмаджиева: Тия направо си вкарват автогол! Ако това стане, този народ си заслужава всякакъв вид робство, а аз ще емигрирам!
И какво, сички, дето сме с неповреден от комунизъм ум трябва да бягаме от татковината си ли? Какво да правим при това положение, граждани?! Има ли такива изобщо, останаха ли такива у нас вече? Кажете, какво да правим, че да надмогнем някак комунистическата наглост?! Има ли шанс някакъв некомунистически кандидат за президент?!
Ако можеше... самият Левски да възкръсне и да можеше него да издигнем за президент, той би ли имал някакъв нищожен шанс да спечели срещу тъй добре смазаната медийно-ченгесаро-милиционерска машина за печелене на всякакви избори?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар