Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 10 юли 2016 г.

Докато търпим гаврите ви, драги образователни шамани от МОН, ще си правите каквито искате изгъзици с нас - такова, за жалост, е положението!




Нови правила за учениците ще има наесен. В момента министерството на образованието мисли върху вариант междучасията да бъдат намалени от 10 на 5 минути. Промени може да има и за ваканциите. (Прочети ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ)

Начало на дискусия:

Gery Nikolova: Дайте ги тези "експерти"! Нека да посещават училище за една седмица, от 8.00 до 18.00ч., ще им направим програма като на децата, ще ги изпитваме и ще ги навикваме като децата, ако шумят, ако се въртят, ако пречат на другите! Ще пишкат по даден знак и след получено разрешение - като децата! Пък след тая седмица - ще ги питам как ще се чувстват! Всъщност, защо в МОН не се организира работният ден както учебният в училище?!! Ще е доста отрезвяващо!

Катя Кавалджиева: За 5 мин кое по-напред, да претичат до другия кабинет през 4 етажа, или да отидат до тоалетна, или да си преговорят урока? Как само глупости им идват на ум?

Gery Nikolova: безумно е... едно, че за ефективна умствена дейност е нужна по-голяма почивка между различните предмети, но друго - безумно е това звънене под час на звънците! Сори, ама не съм фен на нормирания учебен час... или междучасие... Понякога урокът просто тръгва добре, децата "дърпат", интересно им е... и точно тогава зърррррррр... и вниманието отива по дяволите! Или пък - тъкмо са се разиграли в "междучасието - зъррррр, крайна играта и в час влизат едни мега намусени хлапета, дето вече е адски трудно да мотивираш за работа! Винаги съм предпочитала сама да си разпределям времето. Обикновено говоря с децата и им казвам какво трябва да свършим за деня и заедно решаваме кога колко интензивно да го даваме, кога - да играем и колко. И обикновено в тези дни ефективността им скача доста чувствително...

А а и цялата глупост с по 5-6 предмета дневно, в 40 мин. час... това освен да произвежда неустойчиво внимание, разсеяност и неспособност да се вникне в материята на преподаваното - нищо друго не постига!

Иван Недев: Gery Nikolova В начален курс става, адмирирам едно такова решение!

Gery Nikolova: За второто - да, подходящо е за нач. курс, но те нагоре вече са по-големи и там единствено бих намалила предметите за деня - за да може пак учителят да преценява как да работи с тях в един по-голям диапазон от време...

Ангел Грънчаров: Че промени в начина на организация на процеса на обучение в училище трябва да има няма спор, само че тия промени не трябва да са козметични, а същински, истински, принципни. Ако доказано неефективният модел на организация се запази, малките корекции в него няма да го направят ефективен - както се чини на шаманите от МОН. Те първо трябва да си изяснят тия другари какво е това учене, познание, обучение, духовно взаимодействие на личности (каквото по същината си е нещото, наречено образование), пък след това да търсят адекватната на тази същина форма на организация на самия процес. Първо, не се учи по команда, същото така както и промени в образованието не се правят по инструкции отгоре; трябва да се смени принципа, примерно да се даде право на самите учещи, на занимаващите се с процеса на обучение, именно на учениците и на учителите правото сами да си изобретяват подходящ за техните потребности и интереси начин на организация на самия процес. Трябва най-вече нещата да се индивидуализират, ученето не е колективен процес, различните ученици по различен начин могат да се справят с него. Ученето, на второ място, не е нещо като маршируването на плаца, както се чини на нашите премъдри образователни експерти от МОН. Принципно нов принцип на организация, който да смени досегашния казармено-команден принцип, основан на насилието и на принудата, може да бъде само принцип, който е основан на най-омразното за наште образователни експерти от МОН нещо - свободата.

Ами ако допуснем нещо съвсем еретично, от гледна точна на досегашните разпространени представи: всеки ученик сам да може да решава кога да учи, да встъпи в общение с други искащи да учат този именно предмет, да поиска подкрепа в намерението си от страна на учителя? Дали ще настъпи тогава краят на света, а, таваришчи, как мислите по този въпрос? Примерно, ученикът Иванчо тази седмица да трябва да отдели, да речем, три часа за учене на математика, два - на физика, един - на история, два на български език, един на философия и прочие, ала самият този Иванчо да може да реши кога да похлопа на вратата на кабинета по философия, математика, история, език и прочие, а там, зад тази врата, като влезе наш Иванчо, ще има други ученици, които вече, примерно, са се захванали да учат, да обсъждат разни проблеми по този учебен предмет. Влиза Иванчо там, останалите му обръщат внимание, питат го защо е дошъл и в един момент Иванчо почва да се въвлича в процеса, наречен учене, в който и учителят има немаловажна роля; ала основната активност все пак следва да принадлежи на "Иванчовците", на учещите, на учениците. Ако нашият Иванчо успее да се настрои на вълна учене на история, примерно, той може да стои цели два часа в този кабинет, да научи доста неща в това време и в един момент да реши, че трябва да се захване с учене по нещо друго, примерно, по математика или по философия (какво, Сатурн ще излезе от орбитата си ако по тия въпроси правото да съди има Иванчо, а не... директора на училището, както се чини, предполагам, на тъй умните наши образователни шамани от МОН?!)

И така, ако се промени принципа и Иванчовците получат правото сами да решават кога и какво да учат (щото тези Иванчовци, представете си, все пак имат различни души, интереси, способности и потребности!), а също така и по колко време да отделят за учене по един или друг предмет (щото някои Иванчовци могат по-бързо да се справят с даден предмет, защо да не приключат с него по-рано от останалите ученици и да съсредоточат усилията си по друг предмет?), то нима тогава нашата Галактика ще си обърка хода и ще настъпи Вселенски катаклизъм?! Примерно един Иванчо може да реши да учи от 8 учебни предмета (които има по своята програма), тия 8 предмета трябва да ги изучи за 8 месеца (давам само хипотетичен пример), та значи какво пречи даден Иванчо да реши цял месец да се занимава интензивно само с математика, ама истински, като си отдаде всичките сили, а като достигне дадено ниво по математика и, да речем, си вземе някакъв изпит по този предмет, да се отдаде пак цял месец на ученето на някакъв друг предмет?! Има много варианти, дайте на учениците и на учителите свобода и те ще изобретят, ще изнамерят най-доброто за себе и ще започнат да се занимават истински с ученето, с развиването на своя тъй оригинален, впрочем, личностен потенциал! Какво, страх ви е, че ако дадете на учениците и на учителите свобода ще настъпи пълна анархия, ще настъпи вселенски катаклизъм, от това ли ви е страх, драги ми образователни шамани на МОН? Или ви е просто страх, че тогава вие ще си загубите властта, ще станете излишни и трябва да си търсите друга работа?!

Май от второто ви е толкова страх, нали така? Ако дадете свобода на учениците и на учителите, тогава вие какво ще ръководите, какво ще курирате, кому тогава ще давате своите премъдри калпави инструкции и команди, на кого ще налагате своята суетна воля?! Няма на кого, нали познах? Значи от това ви е страх най-вече, нали пак познах - да не станете излишни? Да няма на кого да пречите, от това ли ви е страх толкова? Аз така виждам нещата. Затова сега премъдрите шамани ни пускат такива фитили: ще ви дадем свобода да решавате дали междучасията да са по пет минути или по десет. Ще ви дадем свободата сами да решавате дали да се почешете с дясната ръка по лявото... ухо (да не употребявам думата за един друг орган, който също много обича чесането - щото доста "неприлична" е тази дума: мъжете вече се сетихте за кой орган и за кои негови атрибути става дума!) или с лявата ръка по дясното... ухо! Ще ви дадем свободата да решавате с лявото ли око да дремете по време на скучния час, или с дясното око да дремете! Големи "свободи" те са решили да ни дават бре, леле, ще ни отпуснат такива свободи, че ще настъпи най-сетне светлото комунистическо бъдеще!

Аман от това старо мислене, таваришчи от МОН, нямате ли известно неудобство да се излагате чак толкова? Докога ще се излагате чак толкова?! Ами докогато ви позволяваме да правите каквото ви скимне, дотогава: да, от нас, гражданите, зависи всичко! Щом ви търпим, правете си каквито искате изгъзици с нас, това е положението. Стадото ни е доказано търпеливо, имам предвид нашето родно българско стадо... Простете че се разприказвах, но темата е интересна, заслужава си да се мисли и да се разговаря повече!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

24 коментара:

Анонимен каза...

Предлагам да нямат междучасие децата. От 7:30 до 13:00 като свърши единия час, имат норматив от 30 сек. да стигнат до другата стая, като по коридорите има регулировчици и две насрещни платна в коридора. Ще почиват късно вечер когато си легнат след като си напишат домашните. Ако са преуморени, след абитюриенската си взимат една година свободна и почиват.

Господа от министерството, вие сте извънземни! Никога не сте били деца, не сте били родители, никога не сте влизали в училище, вие сте чиновнически плъхове и не искаме да предоставяме да се грижите за децата ни.

Ако го приемете, всяко закъснение ще бъде извинявано лично от мен като родител с бележка от мен и няма какво да направите. Ще има много родители като мен и не можете да се справите с нас и накрая Кунева ще плати сметката за вашите безумия. Не водете битка с родителите, защото отсега сте я загубили!!!

Pepi Kantchev

Анонимен каза...

Присъединявам се към Пепи, като този път имам само една дума за коментар: ИДИОТИ!

Gayane Minassian

Анонимен каза...

Кой от вас знае да ползва български думи? Адмириране, куриране, аеропорт, шарже д'афер, прожект, лайфстайл, сука и аз ги знам ама НЕ са БЪЛГАРСКИ!!!

Анонимен каза...

Междучасията винаги са били определяни от директора. Потресаващото е, че, първо, явно експертите в МОН не го знаят, второ, журналистите за пореден път правят балон от някоя глупост, само и само да не се обсъжда нещо важно, и накрая, изглежда че и повечето учители не знаят, че МОН не може да им определя И това. Повечето смятат, и приемат за даденост, че МОН може да регулира всичко.

Явор Ганчев

Анонимен каза...

Явор, да се съберем да взривим тази система бе хора. Всички ни деца ли ще ся хоумскулъри? Не се търпи повече.

Pepi Kantchev

Анонимен каза...

Аз викам да вземем дружно родителите да обявим Независимост от МОН!

Gayane Minassian

Ангел Грънчаров каза...

Родителите са данъкоплатците, т.е. те са всъщност истинските работодатели на учителите - и трябва да се ползват в пълния обем от своята власт; за жалост, като български граждани и данъкоплатци те са допуснали тяхната власт да бъде незаконно иззета от образователната бюрокрация. И на това основание са допуснали собствените им деца да станат жертва на произвола на тази същата безконтролна образователна бюрокрация. Учителите също търпят тиранията й и не се ползват от своите права на български граждани.

У нас масовият българин изобщо не схваща отговорностите си по причина на това, че за него е непроницаема загадка що е това свобода. Затуй ми е много интересно как родители и учители не усещат, че за катастрофалното състояние на образователната ни система СА ИЗЦЯЛО ВИНОВНИ ТЪКМО ТЕ САМИТЕ, НИКОЙ ДРУГ НЕ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ СМЕ СТИГНАЛИ ДО ТАКАВА НЕДОПУСТИМА АНОМАЛИЯ: нито учителите, нито родителите НЕ СЕ ПОЛЗВАТ ОТ СВОИТЕ ЗАКОННИ ПРАВА, поради което са станали жертви на безконтролната тирания на образователната държавна бюрокрация!

Когато се осъзнаят от повече хора у нас тези тъй простички истини, едва тогава ще почне да се заражда силата, която ще спаси българското образование от безпътицата, в която я натика въпросната бюрокрация!

Но коренът на проблема е този: ние, родителите, ние, учителите, НОСИМ ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ТАЗИ БЕЗПЪТИЦА - И ЗА ТАЗИ КАТАСТРОФА НА ТОВА, КОЕТО СЕ НАРИЧА "БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ" (аз го наричам НЕобразование)...

Анонимен каза...

И аз съм за НЕЗАВИСИМОСТ от всякакъв чиновнически произвол ... Мисля, че е назряла нужда от коренна промяна в системата на ОБРАЗОВАНИЕТО, а и в много други системи със свръх чиновническа и институционална регулация ... Мисля, че нещата сега са с краката нагоре... т.е. родителите или гражданите, най- общо казано, които реално съставляват държавата трябва да са главата и те да решават и избират кое е по - добро за тях и техните деца. Чиновниците са просто едни СЛУЖИТЕЛИ и те просто служат на гражданите, а не обратно ...

Veselin Todorov

Анонимен каза...

искате да кажете че гражданите са работодатели на чиновниците?и аз така мисля ,но на практика те си мислят че са велики а ние сме и длъжни да ги слушаме ,КАКВИ ГЛУПОСТИ ПЛЯМПАТ .

Звездомира Чапарова

Ангел Грънчаров каза...

Напълно вярно, точно така е. Крайно време е това, което казвате, да се осъзнае от колкото се може повече хора...

Анонимен каза...

Грънчаров, защо се правите на интересен? От сега мога да Ви кажа учениците от начален етап към кои часове ще имат предпочитания- физическо възпитание, изобразително, музика, дом. бит. И какво става с математиката особено с БЕЛ? И ако Иванчо ,все пак избере математика за час ,който ще предпочете, смятате ли ,че Асанчо ще има същите предпочитания. Много баби, хилаво дете. Нека не забравяме,че всичко ново е позабравено старо. В образованието през годините /още от соца/ се опитваха да правят какви ли не промени- е не става,! Децата обучавани по онези стари , отричани сега методи, станаха създателите на технически я прогрес, направиха огромния скок във всички сфери на знание. Така,че има нещо гнило в Дания, но не премахваме гнилото, а само го душкаме и анализираме. И се пише ,,товарищи".

Юлия Н. Малкетова

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч Юлия Н. Малкетова, ний пък предпочитаме да изписваме така думата "таваришч", освен това държа да Ви уведомя, че вече сме 21-ви век и макаренковската съветско-социалистическа педагогика вече требва да си отиде в архивите. Съвсем други неща са потребни на младите хора днес. Доказа се, че старите методи в новите времена не вървят, неефикасни са. Четете малко, образовайте се по темата, пък тогава се изказвайте.

Анонимен каза...

Във Франция на всеки месец и половина учене има две седмици ваканция ,лятната е от 5юли до първия понеделник на септември .Всеки учител може да даде почивка (междучасие/ ако прецени че децата са разконцентрирани независимо колко има още от часа.Обучението е целодневно, но с 2 часа прекъсване за обяд и почивка , до 4-ти клас започват от 8.30ч до 11.30 и от 13.30 до 16.30 и в сряда не се учи, те са с 4 учебни дни. Има много хубави неща ,но чиновниците видяха само лятната ваканция ! Родители обединявайте се ,става дума за нашите деца ,а те ще определят бъдещето на страната ни!

Георгия Илиева

Анонимен каза...

Ами по доста въпроси трябва да се обединяваме .доста безумия се извършват с децата на България.

Звездомира Чапарова

Ангел Грънчаров каза...

Без взаимодействие, без обединение на силите нищо не можем да постигнем. Учители, които са за същностна промяна и родителите не са врагове, а имат общи интереси и могат да си обединят силите. Но за жалост това не се получава. Всеки поединично се мъчи нещо да прави, по тази причина е слаб и лесно могат да се разправят с него. Тази е една от причините положението да е толкова плачевно, а своеволията на образователната администрация да са така нагли.

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров Г-н Грънчаров, едно си баба знае, едно си бае.Освен Макаренко се знае и взаимства още от татко Песталоци, от Монтесори, от Русо. А колкото до Макаренко, той трябва да е страхотен пример, защото постига действителни резултати/с каквито съвременната ни система нещо , не може да се похвали/. Товарищеский привет !

Юлия Н. Малкетова

Ангел Грънчаров каза...

Да, Макаренко наистина е страхотен пример, таваришч Малкетова - той е пример за недопустимото в днешни условия мачкане на суверенни личности с оглед комуната да тържествува в своята битка със свободния живот! Явно Вашето съзнание живее в друга епоха, нямаща нищо общо с истинските потребности на нашето време.

Анонимен каза...

Колкото до това кой какво и колко чете, ако и Вие го правите , би трябвало да сте открил това, за което говоря. Новите ни идеи в образованието отдавна са предложени от някой някъде , преди 1- 2,че и повече века и сега някой ги експлоатира ,за да се прави,че прави нещо.

Юлия Н. Малкетова

Ангел Грънчаров каза...

За това, че всяко ново е добре забравено старо донякъде сте права, но не съвсем. Примерно Сократ преди 25 века е разбирал същината на пълноценното учене и познание, а сега тия неща масово не се разбират. Но това не значим, че не следва да търсим оригинални решения на уникалните жизнени ситуации, в които попадаме в съвременни условия. Ако не беше така, животът щеше да загуби смисъла си.

Анонимен каза...

Iъвременната форма на демократична, уж , държава всъщност създава ялови форми и излишни чиновнически структури, които не само не служат на гражданите и на техните нужди, но под претекст, че регулират всъщност репресират и налага закони и регулации налагащи волята им, без да се съобразяват с волята и интереса на отделния гражданин или група от граждани ... съдържанието на държавата са нейните хора и граждани- всички институции и органи са всъщност нейната опаковка и е необходимо да съответстват на волята на съдържанието ... всъщност гражданите са отрязани от участие в органите на държавата и не само това - опаковките всъщност са се превърнали в затвор и клетка за съдържанието им - за мен решенито е от долу нагоре .. опаковките сами няма да се разпаднат... кажете им например че повече няма нужда от тях ... ще се разформироват ли?

Veselin Todorov

Анонимен каза...

Напълно съм съгласна с мнението на г.Грънчаров и г.Тодоров и други мислят сходно, но си оставаме с говоренето в чатовете,а това не ни помага .Време е да сме по-активни и да си вземем образованието от чиновниците.Не те а Родителските настоятелства трябва да имат контролиращи функции.Разбира се без излизане на улицата няма да стане, но е крайно време да направим нещо за децата си!

Георгия Илиева

Ангел Грънчаров каза...

Да, г-жо Илиева, безразличието към бъдещето на собствените ни деца е недопустимо. А без качествено образование, което ефективно да подпомогне личностното формиране на децата ни неминуемо става така, че сами осъждаме децата си на незавидно бъдеще. Осъзнавайки това, ние, гражданите, родителите, учителите трябва да излезем на улицата и да принудим управниците да променят из основи ретроградния модел на авторитарно, командно-директивно, несвободно, намиращо се под тоталния контрол на бюрокрацията и като капак на всичко СОЦИАЛИСТИЧЕСКО по естеството си образование. Този е начинът. Този е и пътят. Потребна е революция! Но мнозинството от сънародниците ни са малодушни и ги мързи да се протегнат на дивана. Защото те са образцови увредени продукти точно на тази дефектна и калпава образователна система, която сега трябва из основи да променяме - как тогава да осъзнаят, че трябва да се размърдат?! Положението е тежко, да не кажа безнадеждно.

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров всяка революция се прави от водачи /лидери/ масите се водят,ако е настъпил момент а и има критична маса.Последните две според мен са налице,но за лидерите...А може би ги има , но не го осъзнават, иска се много енергия

Георгия Илиева

Ангел Грънчаров каза...

Всяко време, според потребностите си, си ражда своите лидери...