Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 25 юли 2016 г.

Иновативно училище не може да се прави по някакви премъдри инструкции, спуснати отгоре - или от някакъв всичко разбиращ и "единствено правилно мислещ" център, нали така?



Публикувах тази сутрин текст със заглавие Що е иновация, каква е същината на иновацията, разбираме ли нейното понятие?, в който вложих някои базисни моменти на разбирането, необходими за отправна точка, с оглед постигането на яснота. Мина времето ми за настройването ми към темата за иновационното училище - знаете, аз обещах, един вид "дадох обет" да направя, да напиша проект за такова училище - мина времето и за предварителна ориентация по проблема; вчера, примерно, публикувах текст с провокативното заглавие Някои от най-интересните държавно-чиновнически инструкции за правене на иновативно училище, в който обаче нищичко не съм коментирал, само извадих някои "директиви" на образователното ведомство, касаещи вълнуващата ме тема за това как в нашата среда, според новия закон за образованието, трябва и може да се прави иновационно училище. Виждате, че предварителната ми подготовка е почти пред завършване, "време за отстъпление" няма, дойде моментът да атакувам фронтално и темата, и проблема.

Откъде и как да започна обаче? Това винаги е първото, с което се сблъсква един човек, който се е захванал с някаква работа. Особено пък при писането това е много важен момент. Той е свързан и с подхода, който човек възнамерява да следва. Методологическите проблеми, свързани с избора на път, са изключително важни, направо са съдбовни: за кораба, който няма пристанище, нито един вятър няма да бъде попътен. Вятърът е именно движещата сила, която силно зависи от избора на подход, от първоначалната настройка. Да, нагласата, настройката е изключително и фатално дори важна. Ако човек тръгне по погрешния път, доникъде няма да стигне. Във всеки случай няма да стигне по реализацията на поставената цел. Ето че с необходимост ми се налага да осветля този фундаментален проблем за настройката, за нагласата, за методологическия избор, за избора на път на предприемането изследване. Всяко изследване е пътуване, изборът на посока определя и решава всичко.

На мен ми се струва, че априори следва да приема ето това принципно положение: за иновативното училище трябва да се пише по иновативен начин. Сиреч, тук няма някаква "единствено-правилна" схема или модел, който да трябва да следвам; всичко следва да изобретя сам. Човек винаги трябва да пази свободата си, да не робува на предварително зададени схеми или модели на мислене и на поведение. Не бива сам да си налагам някакви окови или пранги, които да ми пречат на движението. Не бива да робувам и на разсъдъчни клишета или норми. Да, моят принцип следва да бъде свободата в разработването на проблема. А свободата единствено поражда оригиналност - и се базира на творческия подход. Та нали иновативното училище като антитеза на традиционната административна система следва да е нейно отрицание, следва да е всичко онова, което тя не е? По тази причина всичко онова, което тя не е, следва да бъде водещо при разработването на моя модел на едно ново, принципно различно училище. От традиционната система на административно контролирано и дирижирано образование е изгонена свободата - и на мисълта, и на делото, на действието - е, при иновативното училище това следва да е фундаментално изходно положение или темел, върху който всичко е поставено. Няма начин да се мисли и да се пише за иновативно училище пък да не се поставят всички неща на коренно различна основа; творчески трябва да се подхожда към всяко нещо. И свободно, разбира се, творчеството и свободата са неразделни. Това са двете страни на една и съща монета. Ето по тази причина никога не следва да губя или да жертвам свободата си - разработвайки проблема и модела на едно истински иновационно училище. Не бива да допускам точно това: да загубя свободата си, щото това значи да пожертвам и творческата си настройка. Новото може да се роди само при тези две условия: свобода и творчество. Няма как новото да се роди иначе, по друг някакъв хитроумен начин. Това е безспорно и базисно положение. Но ето че тук възниква един друг проблем.

Идеята и моделът за едно същинско иновационно училище по понятие би могло да се родят в един съвършено различен свят в сравнение със света, в който пребивава въпросната прословута административно-командна и социалистическа система на образование; да, ама тази последната би следвало да бъде убедена по някакъв начин да санкционира практическото провеждане и реализиране на въпросните идея или модел. Как може да бъде постигнато това - щом като тия две неща обитават два различни, несъвместими свята? Какви компромиси трябва да направя с оглед на това пълновластните жреци на административно-командната социалистическа система да бъдат предразположени да дадат зелена светлина на моя проект? Възможно ли е изобщо да се случи това? Все пак тези жреци разполагат с абсолютния монопол върху образователната дейност в свидното ни отечество. Те разполагат с пълната власт - и едва ли ще допуснат тази тяхна власт да бъде оспорена или, опази Боже, изгубена. Как да осъществя това помирение на две непримиримо враждебни, настръхнали един срещу друг светове?

За мен пътеводната звезда следва да бъде истината. Не мога да си позволя да жертвам нея - за да угодя на този или онзи. По тази причина, следвайки истината, ще ми се наложи да поставя въпросните пълновластни жреци или шамани в тежка ситуация. Те нали уж (на думи поне) декларират, че са за творчество, за високо качество на образованието, за свобода (и това казват с половин уста, щото цялостната, неощетената свобода тях лично ще ги направи напълно непотребни!), за пълноценното разгръщане на личностния потенциал на младите нали също твърдят, че не са против, напротив, били за? Е, щом си позволяват да говорят такива неща, ще им дадем тогава шанса на дело да покажат доколко наистина са готови да допуснат такива неприятни по начало и при това коварни неща.

Защото решителната демократизация на образователния и възпитателен процес означава едно: цялата власт да премине от ръцете на образователната държавно-бюрократична мафия-олигархия в ръцете на самия народ, на гражданите. Тук борбата е все за същото: да изтръгнем от мафията онова, което по начало принадлежи на нас, гражданите, ала сме допуснали мафията да ни го отнеме съвсем незаконно. И тук говоря за един друг закон, по-висш от всеки друг, тук говоря за закона на самото право, на чистото право, на самата справедливост, на правдата на живота, историята и на бъдещето. Да, това е неписан, но затова пък още по-непреодолим закон. Разбира се, че новото в живота винаги се утвърждава с борба. Без борба и то тежка нищо ново и принципно различно няма да постигнем. Налага ни се да се борим за правата си. Те няма да ни бъдат подарени без борба. Просто трябва да си ги извоюваме. Тия неща са толкова ясни и прости, че просто изпитвам неудобство да ги повтарям - за кой ли път.

Е, като казах и написах тия необходими и принципно важни неща, това ми развърза, дето се казва, ръцете. Ще си направя какъвто искам проект, ще си вложа, дето се казва, душата в него, нищо няма да спестя, ще експериментирам при писането, ще постъпя напълно свободно и творчески, ще пиша според истината, на никого няма да се опитвам да се харесам, ще дръзна отново да кажа цялата истина - такава, каквато ми се е разкрила, такава, каквато Бог е благоволил да ми отпусне. Нека плоските умове да мислят каквото искат за написаното от мен, слабо ме вълнува какво мислят плоските умове за това или онова - щото те, тия умове, по начало не могат да мислят, мисленето изобщо не им се удава, по тази именно причина са и така плоски. За мен плоските, едноизмерни, робуващи на догмата бюрократични умове не могат да ми бъдат никакъв критерии - или могат да ми бъдат само този критерии: щом въпросните плоски и едноизмерни бюрократични умове почнат да крещят "Стоооой, така не може, така не е позволено, така не бива, така не става, ний няма да допуснем тоз произвол!", тези крясъци за мен ще бъдат критерий, че вървя по верния път. А ако почнат тия плоски бюрократични умове да ми се мазнят, да ми се умилкват, дори, опази Боже, да ми... ръкопляскат, това за мен ще означава, че нещо съвсем не е наред, че съм допуснал да направя коварна грешка. Толкова по този въпрос. Мисля, че казах главното. Да добавя по този повод една мисъл от Махатма Ганди: "Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш..."; мисля, че тя казва всичко.


Е, ами след като казах поне тия основополагащи неща, сега какво ми остава? Остава ми това: да намеря време и спокойствие и да почна да пиша своя проект. Осъществяването на замисъла е най-важното. Проблемът за мен тук е, че много пъти съм писал за всичките тия неща и отдавна съм казал всичко най-важно. Сега тук трябва да избера и да подредя нещата като при пъзел, като се пазя от каквото и да било обосноваване - който иска обосновки, да чете книгите ми за образованието. Тук ще вложа само есенцията, чистата същина. Чистата форма на нещата, дето се казва, ще се опитам да постигна. Не е лека тази задача, но пък е вдъхновяващо предизвикателство. Ще се надявам вие, читателите на моя блог, да ме окуражите и да ми дадете подкрепата си. Това е нещото, което може да ме стимулира и ентусиазира. Защото без ентусиазъм и без вдъхновение нищо добро и значимо не може да бъде постигнато. Помогнете ми поне малко в тази посока. Защото вашето смразяващо мълчание ме убива на моменти. Как е възможно толкова да ви мързи да реагирате?! Егати заспалия народ сме, мама му стара, засрамете се малко бе, хора?! Докога ще спите бе хора?! Проспахте си младостта, проспахте си животеца! Стига сте спали бре, поспаланковци неедни! Аман от дремлювци! Не наспахте ли се вече?! Време е за събуждане бе, сънливци презрени!

Да, време е за събуждане. То много пъти идва това време, ала ний упорито го проспивахме вече близо 27 години най-малко. Да видим сега дали ще успеем да посъбудим една по-значителна част от дремливия ни народ. Спи упорито нашенецът и не му пука, че така обрича на жалко бъдеще собствените си деца, представяте ли си докъде води тази пълна безотговорност?! Дали не е нужна тояга или по-остър остен, с който да бъде шибнат по главата или да бъде ръган по корема този наш непробудно хъркащ масов сънародник?! Простете, но и за това започнах да се питам. Да, дали не се налага да бъде нашибан хубаво с тояга този наш масов хъркащ сънародник, вие какво ще кажете по този въпрос? Да бъде ръган в корема в дебелата непробиваема кожа на неговото пословично безхаберие - докато не почне да отваря очи, а? Кажете де, защо мълчите толкова? Или и вие самите се нуждаете от тояга и остен? Вие самите дали сте се събудили истински - или само си мислите, че сте будни?! Ако сте будни наистина - вие какво, позволете да запитам, направихте, та реформата в образованието на България да се отприщи най-сетне?! Нищичко не сте направили, така ли? Само дърдорите чат пак, колкото да покажете, че не сте хептен заспали, така ли? Кого, моля ви се, искате да излъжете с това? Себе си ли? Истински будният човек знаете ли какво прави и как се държи?

Дали пък да не почна да пиша този псвой роект за иновационно училище не в утвърдителна и обяснителна форма, а под формата на въпроси, отправени към ония, които следва да направят това училище непосредствено и практически? Това е хубаво хрумване, ей-сега ми хрумна. Щото аз да казвам и да обяснявам какво всичко трябва да бъде е глупава работа, нека тия, дето ще се захванат да правят самите промени, да решават какво е най-доброто, аз само да ги подпомогна с необходимите въпроси - дали този не е верният подход? И дали това не е истински иновативният подход, за който казахме, че е най-естествен при правенето на едно истинско иновационно училище. Щото ако аз лично успея да изобретя най-добрите и "единствено-верните" инструкции за правенето на това училище, тогава, позволете да запитам, по какво ще се различавам от шаманите на образователното ведомство, които изцяло са под властта на този остарял, ретрограден подход. Иновативно училище не може да се прави по някакви премъдри инструкции, спуснати отгоре - или от някакъв премъдър всичко разбиращ център, нали така? Те трябва да бъдат изобретени от самите непосредствени участници в непосредственото практическо правене на това конкретно иновационно училище. Ако не бъдат изобретени от самите участници, тогава в такова едно иновационно училище няма да има нищо иновационно. И нищо ново няма да има. И нищо добро няма да има. И нищо свободно няма да има. И нищо творческо няма да има.

Е, нещата взеха да се проясняват, нали така? Ще се опитам да налучкам верния път и добрия, правилния подход. Ще видим какво ще се получи де, то още не се знае. Но ще проверим каква е истината по този въпрос, нали така? Хайде, стига съм се размотавал, ами да започвам работата си. Да си пожелаем спорна работа и лек път, нали това би следвало да си пожелаем? Бъдете здрави! Приятен ден ви желая и ползотворна седмица! Чао и до скоро! Моля ви само едно: не спете чак толкова де, не се ли уморихте да спите вече?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Крайно време е, Вие учените българи, да започнете да пишете на български! Какво е това "иновация"??? Какво имате предвид? Подобряване? Нововъведение? Напишете го с български думи!

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Да, прав си, съгласен съм, ала тогава как ний, учените, ще изглеждаме учени ако не използваме учени думи?! :-) Кой ще ни признае за учени ако използваме ясни, разбираеми, простонародни думи?! Сфащаш ли в какво е проблемът? Ще си загубим ореола на учени ако почнем да пишем така, че всеки да ни разбира...

Освен това началството е предписало да говорим така: в закона пише за "иновативни училища". Кои сме ний че да променяме учените думи на тъй мъдрото ни началство?! :-)

Анонимен каза...

Остави "Началството" да постига консенсус-и, да финализира, да реинбулсира и с една дума да се на...ра! Ние ще си говорим и пишем на езика на Вазов, Йовков, Чудомир, Стратиев, защото има какво да кажем на хората - на техния им език, да им е понятно и да поискат да го направят. Другото е от "лукава го" (хи)