понеделник, 25 юли 2016 г.

Това, което съм правил години, било новост, било новаторство: леле, какво ли ще правят сега бдителните другарки, които тогава ме репресираха и дори ме опраскаха?



Революцията MOOC - бъдещето на образованието, Автор: Гаяне Минасян, Национална родителска мрежа

Най-новите модели на обучение може да бъдат достъпни и в България

Безплатни онлайн курсове от водещи университети в света? При желание за диплома, плащане само за изпита? Независимо учене със собствено темпо или споделено учене в сътрудничество с група? Звучи твърде хубаво, за да е истина. По-добре обаче да започнем да вярваме, защото именно това са така наречените MOOC (съкращение от massive open online courses - публични безплатни онлайн курсове).

Искаш да учиш в Харвард?

Благодарение на MOOC днес студентите могат да "вкусят" или направо да завършат образование в някои от най-добрите образователни институции в света (Харвард, Станфорд, MIT, Дюк, Йейл и др.), без да трябва да плащат, да напускат дома си и дори да кандидатстват. Не случайно MOOC привлича много потребители. Първите курсове, предложени от edX (платформа за онлайн изучаване на MOOC, основана от MIT и Харвард), привличат изключително голям брой студенти - 155 000, като си поставят за цел да се достигне не по-малко от 1 милиард. Coursera, най-голямата платформа от гледна точка на броя на партниращите с нея университети също отчита над 100 000 записани за първите предложени курсове и общо 3.2 милиона потребители за първата си година.

Но по каква причина се случва всичко това? Според д-р Рахул Чудаха, директор на Отдела за изследване и консултации в Уърлд Едюкейшън Сървисис, университетите днес търсят начини да увеличат аудиторията си в глобален мащаб. За много водещи институции това е възможност да повишат разпознаваемостта си, като достигнат голям брой студенти, без да правят компромис с високите си стандарти. Друг фактор е предприемаческата инициатива на преподавателското тяло, която променя разбирането за образование. Един пример за това е платформата Coursera, основана от двама преподаватели по информационни технологии в Станфорд.

А можеш ли да се справиш сам?

Колкото и добре да звучи всичко това, MOOC имат един недостатък: процентът на завършващите тези курсове по света е нисък - според различни източници между 5 и 20%. Очевидно за голяма част от хората не е сполучливо да учат сами пред екрана. Човешкият контакт и помощ, динамиката на сътрудничеството и взаимодействието при усвояване на нови знания все още остава решаващ фактор за голяма част от учещите днес. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Кратък мой коментар: Когато преди повече от пет години започнах да записвам на видео мои лекционни курсове по философия (включително и интерактивни занятия по философия с участието най-вече на самите ученици!), тогава родните бюрократи от образованието дълго време стояха в недоумение, пък в един момент скокнаха и започнаха да крещят: "Караул! Елате тук да арестувате нарушителя! Този тук учител си позволява да прави нещо ново и непознато, ерго, той е нарушител на обичая и на закона, той руши стереотипите, този човек е рушител на свещената система, този човек е враг на нашето народно добруване, давайте да го арестуваме и да го накажем, не може така! Откъде-накъде той ще си позволява да прави нещо ново?! Я го виж ти, ще ми се прави той на интересен, на различен той ще ми се прави!" И прочие, и так далее, и ала-бала, така крещяха бодрите разтревожени другарки и другари от МОН, които ми написаха куп жалби от "разтревожени ученици и родители", организираха ми анкети, повикаха даже "Комисията за защита на правата на детето", установиха какви ли не "нарушения" и в края на краищата ми организираха едно великолепно опраскване, изритаха ме като мръсно коте от училище, лишиха ме от преподавателски права, обявиха ме за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", установиха "пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител" и так далее, и прочие, и ала-бала. А сега се оказва, че това, което съм правил тогава, е новост, е новаторство, е иновация, леле, какво ли ще правят сега бдителните другарки и другари в тази нова и революционно-реформаторска ситуация?! Ами какво ще кажат бдителните другарки по повод ето на това, то сякаш е писано за мен, аз точно такъв подход имам към "преподаването", а праведните другарки се скъсаха да пишат "констативни протоколи" за моите мними "нарушения", сега оказващи се най-напредничаво новаторство, ето, четете, майчице, доживях да прочета такива знаменателни думи, от които излиза, че никакъв "нарушител" и "престъпник" не съм бил, а съм бил нещо съвсем друго, нали така, мили другарки:

Ролята на учителя в ХХI век

Образователната парадигма днес преминава през метаморфоза - от пирамидална структура (в която позволената информация се копира, препредава от горе надолу) към мрежова структура (в която знанието не се спуска, а се създава от множество автори). Това е промяна, която ще освободи съзидателната сила в образованието. Ето защо учителят се налага да преформулира, да открие за себе си нова роля, с която да подпомага учащите, да спомага академичното им развитие - той трябва да открие нещо различно от преподаването на "учебен материал". Досега учителите действат главно в ролята на функционери, препредаващи одобрената от властите информация по предварително зададен график и съдържание. Необходимостта от тяхната роля на пазители на информацията, на жреци на позволеното знание обаче все повече отпада. Във време, в което всеки може да се снабди свободно и безплатно с информация от множество източници, учителят ще трябва да се откаже от тази си роля и да търси друга. Необходима е промяна от препредаване на знание, към създаване и поддържане на мрежа от връзки на сътрудничество между учащите; от дефиниране и поддържане рамките на "позволеното" знание към подпомагане творческия потенциал на учащите да се развиват и да развиват различни (познати и непознати) дялове на знанието.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: